Български  |  English

Ленард Коен (1934 – 2016)

 
Той пише за абстрактното така, както друг би описал мътната вода на дъното на току-що прокопан кладенец – с копнеж, жажда, замайване и любов към дълбокото. Гладките му прости думи притежават притегателната сила на племенното заклинание – без да бъдат остъргани в лекотата на шлагера. И въпреки това, Ленард Коен пише за съвременния човек в цялата му сложност: уморен, поживял, обезсърчен, но нелишен от сърце. Тактилно осъзнаващ краткостта на живота, който се утаява и отдръпва от вътрешната страна на епидермиса.
You lived your life as if it’s real.
Ако поезията на Боб Дилън е социална, тази на Ленард Коен е екзистенциална – но без претенцията на термина и без мизантропията. Тук другите не са ад, те са непостижимата близост от другата страна на хилядата целувки, от края на любовта. Те са предполагаемата близост на онова „ние”, което иде от ровенето в човещината на „аз”.
From bitter searching of the heart we rise to play a better part.
Близост, която винаги звучи наполовина като молитва, или поне носи доброволната уязвимост на скритата в нея надежда – макар тази надежда постоянно да търпи поражение.
The war is over, the good guys lost.
Твърдя, че Ленард Коен е поет от ранга на Оудън, на Елиът, на Дън, на всеки от големите в англоезичната литература. Че и пее на всичкото отгоре.
Носител на награди „Грами”, на награда на името на Глен Гулд, на наградите „Джуно” и на какво ли не още, включително на испанската награда на Принца на Астурия за литература. Автор на стихове, романи и песни. И будистки монах. Баща на две деца, едно от които се казва Лорка.
Почивай в мир и песен.
Зорница Христова
 
 
Сюзан
Към реката долу води те Сюзан
Чуват се наблизо лодки
Можеш да преспиш до нея
Знаеш че е малко луда
Но нали затуй си там
Чай предлага с портокали
Прелетели от Китай
Ала тъкмо да й кажеш
Че не си чак влюбен в нея
На вълната си те включва
И реката ти отвръща
Че си неин стар любовник
Жаден да пътуваш с нея
Да пътуваш слепешката
Да ти вярва тя изцяло
Затова че си докосвал
С мисълта си съвършеното й тяло.
 
Жена ми трябва - някаква
Жена ми трябва - някаква.
Любимата далеч е.
Не ще си дойде утре,
а днес я няма вече.
 
По всяка нейна кост
плътта й сякаш пее.
Тя толкова далеч е,
когато съм без нея,
 
като че ли е статуя
и в замък се намира.
Диви й се подрумник,
монах я прекопира.
 
Но път не виждам към
любов така голяма.
По-леко ми е нощем,
ако съвсем я няма.
 
Та за жена копнея,
за плът с туптяща мощ.
Вървят студени скелети
край мене всяка нощ.
 
Ленард Коен
Превод от английски Владимир Трендафилов 

 



  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”