Думи срещу думи ( литература), брой 40 (2877), 02 декември 2016" /> Култура :: Наблюдатели :: Кой се страхува от Вера?
Български  |  English

Кой се страхува от Вера?

 
Александър Снегирьов. „Вера”. Превод от руски Татяна Чипева. Изд. Милениум, С., 2016
 
Александър Снегирьов е име, което не познаваме, но което трябва да запомним оттук нататък. Роденият през 1980 г. в Москва писател дебютира през 2005 с разкази, но след това категорично се премества в зоната на романа и от 2007 до 2015 публикува средно по един роман на година. Всички негови книги имат номинации и награди, но едва „Вера“ прави големия пробив: през 2015 той получава едновременно Руския Букър и Национален бестселър. Най-малкото, което можем да кажем за Снегирьов (впрочем това е псевдоним на Алексей Кондрашев), е че става въпрос за много амбициозен и трудолюбив млад писател (само „Вера“ има единадесет пълни редакции плюс множество частични поправки). И най-доброто доказателство е това, че смята за своя най-голям недостатък… липсата на трудолюбие.
„Роман-метафора“, „роман-притча“, дори „прераждане на национално-историческата епопея“ и „картина от Босх“ можем да срещнем в оценките на руската критика. Всяко от тези определения казва по нещо вярно, но в крайна сметка текстът не е (само) нито едно от тях. Впечатлението за сага идва от първата част, която разполага семейната история на героинята в сравнително дълъг период от време, започвайки с Втората световна война. В начина, по който романът разказва „отечествената история“, ясно се виждат най-характерните особености на неговия подход: съзнателно потискане на емоционалното отношение в поведението на разказвача, отстраненост от действието, отказ от възможността да се внушават морални оценки, разказ „отвън“ с елементи на репортаж, прекъснати връзки на традиционния тип общуване-вчувстване между читателя и героите на романа. И все пак най-малко от всичко можем да кажем, че текстът оставя четящия хладен и безучастен. Напротив, той поражда почти вцепеняващ и труден за вербална артикулация страх. Може би наистина представлява „акуратно подбрана колекция от фобиите и страховете, породени от руския живот“, както пише един руски критик. Във всеки случай няма човек, който би искал да се разпознае в някой от героите на този роман. Що се отнася до цяла нация, трудно ми е да гадая за реакциите на непредвидимата руска душа.
„Роман-метафора“ и „роман-притча“ също имат своите основания. Емоционалната отстраненост на разказа ни помага да разпознаем алегоричния характер на персонажа. На първо място е главната героиня Вера, родена през 70-те, но представена във фокуса на сюжета едва в настояще време. Алегоричното в нейния образ се протяга към две много високи нива. На първото тя обобщава характера и съдбата на руската жена, и ако трябва да ги назовем с една-единствена дума, тя би била нелюбов. Традиционният вестник Ведомости не издържа и казва: „професионална страшилка за живота и смъртта на руската жена“. Всъщност Снегирьов създава „Вера“ от любов към жените. В негово интервю за Свободна преса можем да прочетем: „Обожавам жените. Жените са най-доброто, което има в света. А в Русия въобще играят особена роля. Според мен те са къде-къде по-силни и по-мъдри от нас, мъжете“. Така вече достигаме до второто ниво на алегорично внушение. Вера в някакъв смисъл е алегория на самата Русия, на нейната душевност (която е „женска“, изпитваща необяснимо сладостната потребност да бъде насилвана, да открие поредния свой господар-обладател) и оттам, напълно логично – на нейната историческа съдба.
И още веднъж ще цитирам Ведомости, който говори с гласа на съпротивата срещу подобен вид писане: „това не е постмодерен текст, защото не му достигат игра и веселие“. Ами ако руският постмодернизъм (в новата социална обстановка, която е много различна от десетилетията, в които беше роден) е достигнал етап, на който иска да бъде мрачно-гротесков и „босхиански“? Впрочем в книгата на Снегирьов има и много хумор: всепроникваща ирония и остроумие, които напомнят за Булгаков.
„Вера“ е все още заявка за голямо присъствие в новата руска литература. Ще трябва да почакаме, за да видим докъде може да стигне този млад, трудолюбив и модерен писател Александър Снегирьов.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”