Български  |  English

Сесар Айра – първа среща

 
Боланьо ли беше казал веднъж, че Айра е като Маркес на LSD? Първата среща на българския читател с аржентинския писател Сесар Айра, едно от най-ярките имена на южноамериканската литература днес, е чрез романа „Светецът“ (ИГ „АГАТА-А“, 2016) в превод на Красимир Тасев. И то каква среща! Това е катапултиране в един фантазмен свят, създаден от безмилостен разказвач, който след сто и няколко страници поразплита небрежно възела, спретва внезапен край и ни изхвърля безпомощни и объркани от повествованието, изтъкано от сюрреалистични ситуации, резки обрати и философски съждения с борхесов хумор. Както многобройните му други романи (вече около 90), и този е създаден по изпробваната схема – бързо и плавно начало, което стартира мотора на история, чиито развитие и развръзка са още неизвестни дори за самия автор. После той пуска фантазията да изведе историята на бряг, който Айра описва хиперреалистично с неподправена изненада от ръчно построения свят. Ръчно е ключова дума – Айра пише с писалка на хартия, не повече от две-три страници на ден. Тази мастилена бавност е отразена в ритъма на романите му – в щедрите мисловни конструкти, но и в онази пестеливост, която механиката на писането на ръката предпоставя. Не прави предварителни проучвания, не трупа факти, не предоставя информации. За него литературата е отделена от фактическия свят на медиите. Айра е един от последните големи разказвачи днес, които се отказват от политическото и репортажното. С авангардистки жест той създава литература заради самата литература, като експеримент с романовата форма, като процедура.
„Светецът“, както и другите му творби, трудно се поддава на жанрова категоризация. Това е кратък роман, който обещава да се превърне в криминале (сякаш е като загатната пародия на „Името на розата“ от Умберто Еко), но изведнъж отказва да бъде това. Той е и одисея, която отказва да бъде одисея. Любовен роман, който внезапно преобръща любовната ситуация, която Айра нарича „пауза в трудностите и страховете на съществуването“, и я превръща в комично преживяване с бутафорна трагика. Той е като приказка на Шехеразада, кръстосана със средновековен епос. Началната сцена на романа ни отвежда в каталонско градче на морския бряг по времето на късното Средновековие, което подозрително носи пазарни черти като от съвременността. В тамошния манастир един монах десетилетия наред върши чудеса и така гарантира поминъка на ханджии и дребни търговци, които просперират от непрестанната върволица от вярващи и търсещи изцерение. Читателят нахлува в последните дни от живота на монаха, когато той, спечелил вече признание и канонизиран приживе от три папи (не е шега!), е решил да се завърне в италианското си родно село, за да умре. Усетили грозящата заплаха от крах на системата за пласиране на чудеса, местните скрояват коварен план за осуетяване на предстоящото отпътуване. Тук историята прави първия от многобройните лупинги, в които читателят губи ориентацията си за време и пространство. В края оставаме с усещането, че сме съпреживели дълги години от живота на светеца, а се оказва, че сме прекосили скоростно Средиземно море, шляли сме се из Африка по нощница и манастирски везани чехли около седмица, като последните четири дни са заети от пространна любовна авантюра с кралицата на матриархално царство, което може да се обхване цялото с един поглед. Изкривяването на пространството и времето е типично за романите на Айра, който сякаш е пуснал в пълен ход борхесовите системи от огледала. Хуморът е интелектуално бистър. Образите са като шахматни фигури и когато някой герой стане ненужен, просто изхвърча в небето по познатия от латиноамериканската литература метод.
Литература за ценители! Според Айра, читателят трябва сам да тръгне към автора. Това разбиране за отношението автор - читател може би е породено от личния му опит. Роден през 1949 г. и израсъл сред Пампата, в малко градче без нито една книжарница, малкият Айра открил в местната библиотека и обикнал Балзак, Кафка, Лотреамон... Но нямало Борхес, чиито вълнуващи истории той познавал от вестника. Писал на издателството и си поръчал оттам всичко от прославения писател. Мнозина виждат в Айра литературния наследник на Борхес и предричат, че скоро Аржентина най-после ще има писател нобелист и то точно през 2020 г. Тази многотиражирана из културните колонки на вестниците шега тръгва от един научнофантастичен роман на Карлос Фуентес, описващ свята от близкото бъдеще, когато Кондолиза Райс е президент на САЩ, столетният Фидел Кастро е още на международния паркет, а Сезар Айра е първият аржентински литературен нобелист. Поради рязкото разминаване на тези прогнози с реалността днес, можем за утеха, по маниера на Айра в „Светецът“, да признаем, че е без значение какво и как ще се случи, защото случаят се разрешава и не остава нищо – нито в реалността, нито в паметта. (…) Кръгът се затваря и сборът е нула. Смисълът е в движението, в литературата.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”