Български  |  English

След журналистиката…

 

В края на годината е времето за „обзора“ на случилото се. Монтажът от събития, които сме наблюдавали, докато са били актуални, а сега вече се станали история, е особен вид редакция на миналото. Не е ли по-необходима обаче една друга равносметка – на репортажите, с които журналистите се опитват да променят нещо, да изправят институциите пред конкретни казуси и да предизвикат действията им, да влияят върху „системата“. Струва си някой да проследи изобилието от екранни разкази по схемата след репортаж на … или по сигнал на телевизията… беше предприето… Но точно тук – при предприетото – възниква проблем. За част от журналистите е достатъчно да тръгне проверка, да бъде повдигнато обвинение, без да се съобщава какъв е резултатът.
Извадете „Господари на ефира“ и ще видите, че тази схема работи безотказно в репортажите на конкуриращите се национални телевизии, на партийните телевизии, на регионалните канали. А когато журналистиката наистина променя (към по-добро) всекидневието ни, този е най-важният обзор.
Когато отворим кутията с добрите намерения на журналистите, ще установим, че в част от тях схемата на разказа е изкривена от нетърпение да демонстрират добре свършена работа. Защото повечето тръгват с мисълта, че тяхната работа е мисия, кауза, дълг към обществото, а не всекидневна рутинна работа, която трябва да даде конкретни резултати.
В „Нова тв“ и bTV особено очакването е „личните истории“ да се превърнат в публични и да доведат до промени в законодателството, в отношенията между институциите и потребителите на услугите, между лекари и пациенти. В това винаги има смисъл. Но той определено се смалява, когато самите журналисти сякаш не се интересуват и не съобщават какво показват проверките по техни сигнали. През ноември 2016 г. по „Нова тв“ Марина Цекова прави репортаж за подкупите, които една жена от село Крива бара (на заплата като приемен родител) е принудена да даде на социалната работничка в областта. Пред камерата жената твърди, че е давала два пъти по 300 лева. Сутрешният блок прави от „разследването“ новина – След репортаж на Nova: Проверяват има ли злоупотреби с приемната грижа. Сякаш подозрението, последвано от изобличаване на посочената социална работничка, е достатъчен резултат. В репортажа на Марина Цекова има гласове на „свидетели”, които са „сигурни“, че социалната работничка не се интересува какво преживяват децата при приемни родители, защото тя навярно получава подкупи от тях. Социалната работничка, от своя страна, казва пред камерата, че не си спомня за какво става дума. Депутат се обръща към главния прокурор с искане за проверка. И дотам. По „Нова тв“ следва обобщение: Приемни родители са принудени да плащат на социални работници, за да се грижат за деца, чиито биологични родители не могат да се грижат за тях, или за деца от домове.
В желанието за активна журналистика се стига дори до абсурди като репортажа на Bulgaria ONAir, назован „Мисия Бурка‘2016“. През октомври стажант-репортерката Гергана Костадинова, за която телевизията ни съобщава, че е на 24 години и е православна християнка, „под прикритие“ преминава с бурка пред полицаи на летището. Те не я забелязват. Основното послание на „експеримента“, както е наречен, е, че Законът е само на хартия. От телевизията излъчват мненията на Валери Симеонов и Волен Сидеров. Валери Симеонов обяснява, че не може да се очаква всеки полицай да прочете законите, но трябва да бъдат инструктирани. А Волен Сидеров казва, че ще иска оставката на министър Румяна Бъчварова. Репортажът завършва с предприетото действие: Искането на Патриотичния фронт и „Атака“ ще бъде официално входирано в деловодството на Парламента.
За част от телевизионните журналисти е достатъчно някой да им обърне внимание и да прошнурова това внимание с входящ номер. Така или иначе, не е зле предколедно да припомним, че силата на разследващата журналистика е в това, което следва след нея.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”