Български  |  English

Движения в триъгълника
САЩ – Русия - Китай

 

На 14 февруари 1972 г. президентът Ричард Никсън се среща със своя съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър, за да обсъдят предстоящото посещение на Никсън в Китай. Кисинджър, който преди това тайно е посетил Китай, за да подготви историческото посещение, казва, че ако „ги сравняваме с руснаците, китайците са също толкова опасни. А в историческа перспектива те са още по-опасни”.
Тогава Кисинджър казва, че „след 20 години вашият наследник, ако е мъдър колкото вас, ще се опира на руснаците срещу китайците”. Той говори за това, че САЩ, като имат намерение да използват противоречията между Москва и Пекин, „трябва в тази акробатика да играят без никакви чувства. Сега са ни нужни китайците, за да обуздаваме руснаците. В бъдеще може да се получи обратната ситуация.”
Може ли да стане така, че 45 години след пробива в отношенията с Китай, извършен от Никсън, 45-ят президент на САЩ да последва съвета на Кисинджър? Президентът Обама се опитваше да направи „завоя” към Азия ключов елемент във външната му политика. Ще направи ли Доналд Тръмп „завоя” от Пекин към Москва основа на неговата външна политика?
Чрез серия постове в Туитър, телефонни обаждания, интервюта и изявления на помощниците му, новоизбраният президент Тръмп демонстрира начало на нова, по-твърда политика към Китай. Създавайки първия за десетки години прецедент, той разговаря лично с президента на Тайван, която му се обади на 2 декември, за да го поздрави с победата на изборите. Два дни след това, в интервю за Fox News Sunday, Тръмп изрази съмнение в правилността на политиката за единен Китай, в чиито рамки Вашингтон, Пекин и Тайпе поддържаха мира в Азия след посещението на Никсън. Той обвини Китай във валутни машинации, в измами в търговската сфера и в това, че Пекин не помага на САЩ в противопоставянето му на ядрената програма на КНДР. В същото време, Карли Фиорина, която се смята за вероятната кандидатура за поста директор на националното разузнаване в администрацията на Тръмп, след среща с него съобщи, че са обсъждали Китай, когото смятат „вероятно за нашия най-главен и постоянно засилващ се съперник”.
По време на предизборната си кампания Тръмп каза добри думи за руския президент Владимир Путин. Сега той обяви, че негов кандидат за поста държавен секретар е Рекс Тилърсън, известен с отдавнашните си отношения с Путин. Съветник по националната сигурност ще стане Майкъл Флин, който също се смята за свързан с Русия, той призовава за по-близко сътрудничество между Вашингтон и Москва в борбата срещу Ислямска държава. Освен това, Тръмп нарече смехотворни твърденията на ЦРУ, че руското правителство, хаквайки компютрите на сътрудниците на Хилари Клинтън, се е опитвало да й попречи да спечели изборите.
Триъгълникът Вашингтон – Москва – Пекин играеше важна роля по времето на Студената война. През 1950 г. администрацията на Айзенхауер се отнасяше към руснаците много по-добре отколкото с китайците, в опит да вбие клин между Никита Хрушчов и Мао Дзедун. Американското търговско ембарго за Китай беше много по-сериозно, отколкото ембаргото за СССР; американците можеха да посещават СССР, но им беше забранено да летят до Пекин. Вашингтон обучаваше тибетски бунтовници за въстание против китайските власти.
Тази политика даде определени плодове и със сигурност допринесе за разкола между СССР и КНР. Мао смяташе, че любимата на Хрушчов политика на „мирно съвместно съществуване” е свидетелство, че САЩ са успели да отслабят съветската революционна решимост. През октомври 1959 г. Хрушчов пристига в Пекин веднага след срещата си с Айзенхауер в Кемп Дейвид. Той съобщава, че в светлината на подобряването на съветско-американските отношения, Москва ще отмени спогодбата с КНР за помощ в създаването на атомна бомба. Хрушчов предава и молбата на САЩ да бъдат освободени петима американци от китайски затвор. Мао е вбесен от съветските опити за приятелски отношения с американците.
След десет години Никсън (вицепрезидент на Айзенхауер) преразглежда неговата политика и започва сближаване с Китай в рамките на глобалното съперничество със СССР. Няколко години по-късно президентът Джими Картър удвоява мизата. За да блокира разпространението на съветското влияние в Югоизточна Азия, той одобрява китайското нахлуване във Виетнам, извършено скоро, след като през януари 1979 г. Дън Сяопин става първият китайски лидер, посетил САЩ. Следващите американски администрации – както републикански, така и демократически – сътрудничат с Китай в провеждането на „войните чрез пълномощници” против СССР в Ангола, Афганистан и Камбоджа, които подкопаха значително съветската мощ и допринесоха за разпада на СССР.
Сега въпросът е ще проработи ли обратът на Тръмп днес в един свят, сериозно променен след Студената война. Какви са целите, освен да бъде дразнен Пекин? И какво трябва да дадат на Русия Съединените щати, за да я изтръгнат от прегръдките на Пекин?
Китайско-руските отношения са делови. Страните постоянно се поддържат взаимно в Съвета за сигурност на ООН. За миналите няколко десетилетия Китай е получил руско оръжие за повече от 30 милиарда долара, а през септември т.г. двете страни проведоха съвместни военни учения в Южнокитайско море, за което има претенции Китай.
Русия обаче се дразни от положението на младши партньор в отношенията с Пекин. Преди време икономиката на Китай беше равна само на малка част от съветската, сега обаче тя е пет пъти по-голяма. През 50-те години, в апогея на китайско-съветската дружба, Пекин наричаше СССР „по-големия брат”. Сега китайците наричат Русия насмешливо „по-голямата сестра”.
Путин очевидно е заинтересуван да играе по-голяма роля в азиатско-тихоокеанския регион. Тази седмица той планира да посети Япония по покана на министър-председателя Шиндзо Абе. Русия продаде подводници клас Kilo на Виетнам, разчитайки с тяхна помощ да бъде сдържана китайската експанзия в Южнокитайско море.
Китай вече не е затънтеното място, каквото беше през 1972 година. В отговор на разговора на Тръмп с президента на Тайван, Китай прати бомбардировач над Южнокитайско море. А Русия се ръководи от човек, които иска да възстанови влиянието на Москва от съветските времена, когато СССР всяваше ужас по целия свят. Желанието на Тръмп да изиграе играта „Баланс на силите” на Кисинджър обещава нова ера на непредсказуемост в един свят, в който американската мощ не се смята вече за несравнима и неоспорвана.
 
Washington Post, 14 декември 2016
.
още от автора
Джон Помфрет е бивш завеждащ кореспондентското бюро на вестника в Пекин


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”