Български  |  English

Високо билото, майстори!

 
Според концепцията на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща”, всяко от двете му ежегодни издания – пролетно и есенно, се открива с „фанфари”. При това силният акцент в началото на „Дните” с нищо не застрашава предстоящата събитийност. Напротив. Той само я прогласява.
 
Есенният цикъл на VII МФ „Дни на музиката в Балабановата къща” - 2016 започна с проява, събрала очите на цял Пловдив – концерта Dixieland OL’STARS” на Венци Благоев и неговите музиканти, състоял се в най-съответстващото на този жанр място – Римския стадион на Филипопол. Ранният джаз - или диксилендът, вече цял век от появата си се радва на любовта на слушателите в цял свят. Участниците в състава на Венци Благоев: Десислава Тилева (вокал), Невилиян Гемижев (кларинет, вокал), Владимир Радулов (пиано, вокал), Цветомир Цанков (банджо, вокал), Благой Гешев (тромбон), Атанас Хаджиев (саксофон, вокал), Невена Григорова (барабани), Димитър Карамфилов (контрабас), разпалили страстите с едни от безсмъртните евъргрийни от славната епоха на джаза и този път доказаха, че са сред най-добрите изпълнители на горещ джаз на наша сцена, с право признати за стожери на суинг и диксиленд традициите в България.
Предизвестеният фаворит в есенната сесия на фестивала бе един артист, когото за пръв път посрещаме на наша сцена и чиято поява в Пловдив изглеждаше почти чудо. Флейтистът Марио Кароли е име, което днес стои на най-високия пиедестал в професията, възхваляван от специалисти и любители, омаял безрезервно и световната критика: Кароли притежава почти нечовешки талант, съчетан с извънредна музикална интелигентност ("American Record Guide"); Интерпретатор с безгранични възможности ("Le Monde de la Musique"); Палитрата от цветове и нюанси на звука, с която този изключителен солист разполага, е завладяващо красива ("The Guardian")… Впрочем, красотата е част от аурата на Марио Кароли. Защото, преди да чуем вълшебството на неговата флейта, попадаме под въздействието на външния му чар, описан така образно от „Muzika”– Budapest: Висок и елегантен, той изглежда като фигура на Ел Греко, владеещ до съвършенство своя инструмент. В партньорство с талантливата българска пианистка Ирина Георгиева, установена в Швейцария, Кароли бе избрал за рецитала си в Балабановата къща репертоар, чието изсвирване можеше да се определи като „висш пилотаж”, при това демонстриран с възхитителна лекота. V. A. Duvernoy – Concertino op. 45, B. Martinu – First Sonata, Fr. Martin – Ballade, Fr. Schubert – Introduktion und Variationen uber ein Theme „Ihr Blümlein Alle” и A. Jolivet – Chant de Linos” – този подбор като че бе мислен за някое супер трудно инструментално състезание. И същевременно поднесен като „музика за душата” – четлива (благодарение и на просветителското слово на артиста преди всяко изпълнение), въздействаща, будеща спонтанни емоции. Марио Кароли, който говори шест езика, преподава флейта в Académie Supérieure de Musique в Страсбург, Франция, и във Висшето музикално училище във Фрайбург, Германия (днес сред най-престижните педагогически позиции по специалността в Европа), известен с пристрастията си към съвременната музика (за него пишат едни от най-видните композитори на нашето време), изкушен сериозно и от философията (с присъдена докторска степен), не случайно впечатлява с интелектуалното си излъчване на сцената, което не противоречи на изявената му художническа природа, на онази музикантска сензитивност и поетичен духовен лад, белязали по неповторим начин великолепното му изкуство. Зашеметяващият инструментализъм на Кароли, естетският вкус и интерпретаторски императив намериха в лицето на Ирина Георгиева достоен съратник. Клавирните партии – особено в опусите на Шуберт и Жоливе, изобилстващи от „препъни камъни”, изискваха пианизъм от същата проба и е радостно, че именно български артист успя да се справи с това предизвикателство.
Поводът за концерта – бонификация на отличения с Първа награда (в младша възрастова група) перкусионен ансамбъл „Престо” при НУМТИ „Добрин Петков” на II Международен конкурс за камерна музика „Пловдив” – 2015, придоби по-пространни измерения в атрактивния пърформанс със заглавие “Living room music”, замислен от именитата ни перкусионистка Татяна Колева, която пристигна от Амстердам броени часове след изявата си в „Концертгебау”. Там, в „музикалната стая” на Балабановата къща, към ядрото на „Престо” се включиха бивши и настоящи възпитаници на НУМТИ, както и участници в ръководения от Колева ансамбъл Youth Percussion Pool. В оригиналната партитура – микс от разнородни стилове: театрални сценки ала Джон Кейдж, аранжименти на японски, холандски и български съвременни творби до финалните, неизменно повдигащи духа – „Хоро Стакато” на Динику-Владигеров и „Ръченица” на Петко Стайнов, наред с обичайните ударни – маримба, звънчета, чинели, гонг и пр., за удоволствие на публиката и на свирачите присъстваше още един екстравагантен инструментариум от кактуси, кашони, кофи, шишета, салати…
МФ „Дни на музиката в Балабановата къща” беше пионерът, който на миналогодишното си издание освети Малката раннохристиянска базилика в Пловдив след нейната реставрация и консервация с хоров концерт. И при това представяне – на Академичния смесен певчески колектив „Гаудеамус” при АМТИИ – Пловдив, се видя, че сградата–музей с онагледеното си археологично наследство е пригодена като че тъкмо за подобни прояви. Сега отново на подиума й стъпиха посланици на хоровото изкуство в България – певиците от прочулия се в цял свят хор „Космически гласове” с диригент Ваня Монева. Изкусителната визия на този състав – живописна градина от гиздави носии, свидетелство за естетския гений на българката от всички краища на страната, априори настройва слушателя за нещо извънредно, високохудожествено, прекрасно. Каквото всъщност е и изкуството на „Космическите гласове”, възнасящо привилегированите да се докоснат до него в надземни селения. Сред 16-те избрани творби от български автори, където личаха имената на Н. Кауфман, Кр. Кюркчийски, Ив. Спасов, Г. Андреев, Ст. Мутафчиев и др., трудно можеше да се отдели „най-доброто”. И все пак, магическата алеаторна композиция „Мехметьо севда голема” на Иван Спасов, чиято многопластова темброва субстанциалност преподреди певиците в своеобразен стерео строй, се оказа „бисерът в короната”. Макар че този високопрофесионален певчески организъм, състоящ се от изявени солисти във всички гласови партии, удивляващ с богатството от тембри (с дори завзетата от алтите „мъжка” звучност!), с всеки опус в програмата разтваряше хоризонтите на едно безгранично можене. И, разбира се, нищо не би било такова, каквото е, без таланта и отдадеността на Ваня Монева – харизматичен лидер, за когото в хоровото изкуство няма тайни.
Две от проявите в есенния цикъл на VII МФ „Дни на музиката в Балабановата къща” поставяха специален акцент върху националното ни звукотворчество. Една от отличителните черти на фестивала – да създава събития с уникален знак, се прояви и в дебютното по рода си представяне изцяло с авторска музика на нашумялата композиторка Добринка Табакова. Класата на сдобилата се със световно признание българка, която наскоро бе избрана от сънародниците на Шекспир за написването на Кантата по повод 400-ия юбилей от неговата смърт (изпълнена на тържествена церемония в катедралата „Света Троица” в Стратфорд-он-Ейвън, където почива Бардът), не би могла да получи по-силна защита от настоящия концерт, състоял се в родния й град, този път пред собствените й съотечественици, които, в противовес на всеобщото схващане, че публиката не се пали по съвременна музика, приветстваха всеки от поднесените опуси с нарастващ ентусиазъм. И имаше защо. Творчеството на Добринка Табакова съдържа онзи „шлагерен” елемент, който е присъщ на всеки даровит композитор–мелодик, без тази му привлекателна комуникативност да подценява безспорно високия професионализъм и характерен почерк, превърнат в запазена марка на авторката. И ако Добринка беше виновницата за музикалните „бестселъри” (проявата мина под наслова „Бестселърите на Добринка Табакова”), прозвучали в Дома на културата „Борис Христов”, двамата герои-разказвачи на увлекателните истории в тях не й отстъпваха по известност. Прочутият виолист Максим Рисанов, изявил се на българска сцена и в качеството си на гост-диригент на Оркестъра на Държавна опера – Пловдив, както и Кристина Блаумейн – соло виолончелист в Лондонска филхармония, са приятели на композиторката и „прототипи” в посветените им от нея творби. Великолепните изпълнения на двамата солисти: и Рисанов – в „Сюита в старинен стил за виола, чембало и струнни” (тук задължително трябва да поздравим за колегиалното му съпричастие и проф. Атанас Атанасов – на чембалото), и Блаумейн – в Концерт за виолончело и струнен оркестър (виртуозната солистична партия на моменти изглеждаше почти неизсвиряема) бяха онази идеалистична представа за взаимодействието творец-интерпретатор, която би си пожелал всеки автор.
И след тази музика с ”актуална дата”, на следващия ден в Балабановата къща се състоя друг празник на националното ни звукотворчество, отдаващ почит на класика Панчо Владигеров. За изпълнители в концерта бяха привлечени инструменталистките Теодора Късметска-Сороков (цигулка) и Ружа Семова (пиано), и двете възпитанички на Виенския музикален университет, чиито живот и кариера и днес са тясно свързани с австрийската култура. За родните почитатели на изисканото им изкуство фестивалът обаче бе подготвил още една „примамка” – включването на атрактивните внуци на Владигеров – близнаците Александър и Константин Владигерови, ангажирани от години във виенския Burgtheater, като live изпълнители и композитори. Носещи двойния музикантски ген – на знаменития си дядо и на баща си – диригента с „незабравима усмивка” Сашо Владигеров, братя Владигерови трето поколение са очаквано чаровни, ведри, рефлективни. Свирят на тромпет, кларинет и пиано, създават свои джаз композиции, правят аранжименти и са щастливи от симпатиите, които будят сред публиката със самата си поява на сцената. Балабановата къща се претъпка с народ – истински комплимент за българската музика, но и за хората, които не се боят да я популяризират – у нас и по света. Съвсем наскоро проектът със същите участници бе осъществен в „Музикферайн” – Виена с голям успех.
Последната от концертните прояви в есенните „Дни на музиката…”, наименувана „Шедьоври за струнни инструменти”, предложи среща с един добре познат и тачен състав – Камерния ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на Пламен Джуров, и още – с гастрольор-солист, когото мнозинството от публиката виждаше за първи път. Със самото си излизане на сцената обаче младата Лия Петрова (родена през 1990), която през 2016 година спечели Първа награда на Международния конкурс “Карл Нилсен” в Одензе, Дания, заяви, че е родена за победител. Качеството на нейното свирене – в една програма с „популярен привкус”, очевидно мислена и за предстоящото турне на артистите в Япония (Шуберт–Вилхелми – „Аве Мария”, Крайслер – „Любовна радост”, Сен Санс – „Интродукция и рондо капричиозо”, Масне – „Размишление”, Елгар – „Любовен поздрав”, Сарасате – „Цигански напеви”), с виртуозната си пластичност и свобода и особено с естетиката на звука, само по себе си носеше висша наслада. А когато към това се добави и магнетичното сценично излъчване на цигуларката, провокирало растящото въодушевление в залата, не можехме да не си дадем сметка, че модерното ни време вече налага влиянието си не само на оперната сцена, а и на концертния подиум.
Финалният акорд в есенните „Дни на музиката в Балабановата къща” постави кинематографично събитие, което въвежда нов жанров акцент в програмния замисъл на фестивала. Прекрасната кинолента на Найо Тицин „Да обичаш Кармен”, спечелила вече няколко международни престижни награди, отбеляза пловдивската си премиера в салона на „Лъки Синема”. Разказан от британския актьор Бен Крос, филмът изследва най-ранните записи на арии на героинята и разкрива историческия развой на киното и телевизията, които вървят ръка за ръка с безсмъртната опера на Бизе. И паралелно с това проследява репетиционния процес на постановката на италианския режисьор Никола Берлофа в Театър „Сен Гален” – Швейцария, където под палката на латвиеца Модестас Питренас, сред съзвездие от блестящи гласове, в ролята на Кармен блести със собствена светлина българската дива Александрина Пендачанска.
 
Б.а. Заглавието е заемка от  „По-горе билото, майстори!” на Дж. Селинджър
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”