Ходене по
Буквите" /> Култура :: Политическа Култура :: <font size="2"><font color="#228B22"> Ходене по </font> </font><br>Буквите
Български  |  English

Ходене по
Буквите

 

Яна Букова. „4 приказки без връщане”. Художник Яна Левиева. ИК „Жанет 45”, Пд, 2017, цена 10. 90 лв.

За мен Яна Букова е един от най-сериозните автори в съвременната българска литература – и като поет, и като белетрист, и като преводач, и като изследовател на културни процеси. Българската култура й е длъжник, защото, казвано е другаде, поне медиите у нас привилегироват творчеството на автори, идващи тук от големите световни центрове, от Америка, Франция или Германия. Не и от Атина, където отдавна живее Букова и където се радва на уважението на гръцките читатели. Както и да е, тя за пореден път ни изненада – с четири приказки, които изобщо не са предназначени за деца. Яна е умна, Яна е мощна. Този път обаче тя е, преди всичко, брутална. Писателката минава по свой собствен път през странстващи приказни сюжети или съставя нови, но не ни предлага нито красота, нито утешение, камо ли изход. А направо ни шамаросва. При това, цели четири пъти. И ни се иска още. Читателят трябва да внимава за всяка дума в стремглавия й слог, но колкото и бдителен да е, безпокойството от неяснотата, от отвъдната логика на събитията остава. Остава и категоричността на финалите, при които се сблъскваме фронтално с нищото. Безмилостна работа – и в „Приказка за кучето, което винаги казвало истината” (в съавторство с поета Димитрис Аллос), и в „Приказка за царицата във високата кула”, и в „Приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си”, и в „Пръстен с камък от лед”... Тук има скрито винаги лице на владетел, там - сянка, изпъдена от тялото, или красив малък ковач – тази кратка черна книга, в плашещия дизайн на Яна Левиева, просто плаче да бъде прочетена от юнгианските аналитици заради везбата от символи, в която Букова е майстор. Символите ровичкат във вътрешностите ни. На финала кралицата ще каже: Нещо се случи, без да се е случило. Нещо разбрах, без да разбирам. Какво е това? Подарък?, ще я попита ковачът. И, наистина, подарък е да слушаме как Яна Букова разговаря безстрашно с най-страшните си сенки. И заедно бягат.
 
Гойко Божович. „Името на езика”. Избрани стихотворения. Превод от сръбски Людмила Миндова. Издателство за поезия „ДА”, С., 2016, цена 10 лв.
Гойко Божович (1972, Плевля) e поет, литературен критик и есеист, главен редактор на белградското издателство „Архипелаг”. Той пише своите стихотворения като археолог, който споделя с нас не за откритото по време на разкопките, а за това, което няма да бъде открито никога. А е така, защото това са разкопки навътре в нас и те винаги са осъществявани от първо лице. Лирическият Аз на Божович живее сред повторенията, на фона на войната; и изглежда странно спокоен насред хроничната катастрофа. Неговото качество е да вижда рядкостите, но да ги загатва приглушено, едва-едва, за да е сигурен, че ще ги опази. Леденият дъх на митологията лизва поетическото слово – и го вмраморява. Сам Божович наблюдава как всичко чезне… и затова превръща всеки човек в Човека. Пред неговите безнадеждни обобщения читателят няма как да остане безразличен.
М.Б.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”