От въздуха подхванато
Последното тяло" /> Култура :: Политическа Култура :: <font size="2"><font color="#228B22"> От въздуха подхванато </font> </font><br>Последното тяло
Български  |  English

От въздуха подхванато
Последното тяло

 

Дълго време не вярвах, но има такова място в София. Като от разказ на Фицджералд. Момичетата са облечени в младостта на баба ми, времето на "зозите и суингите", чорапите с ръб, pin up фотографиите. Хлапета на по 20. Танцуват с часове, няма свободен ъгъл, а суингът не спира. И ушите ти почиват, защото друга проклета музика не жужи край ушите ти. Преди около 5 години, когато предадох последната си колонка за „Култура”, мислех, че из етера, поне в София, са малко станциите с електронна музика. Там все още има общности, любопитни да се свързват помежду си чрез радиото. Днес обаче радиоефирът за твърде дълго време остава длъжен на публиките, които искат да слушат суинг и джаз.
Хлапетата са ни изпреварили, защото са се върнали назад във времето. Те хитруват с технологиите, отмъкват митовете от Бел епок и флиртуват с тях в социалните мрежи. Вече не е срамно да кажеш, че пишеш стихове, а графоманите си имат собствени Facebook страници със стотици последователи. Instagram е пълен с тийнейджърки, които снимат голите си крака до разтворена книга. Четенето стана секси. Ще отмине и тази суета, определено по-красива от носталгията по социализма, от кича на „Балкантурист фолклора” и „българщината”, от лесния средностатистически бунт на българския рок, но така и няма да се появи медия, която да я припознае. А ако една генерация очаква нова Бел епок, нейните медии са радиото и периодиката за култура.
От десетилетия програмните схеми на повечето български радиостанции разчитат единствено на всекидневните ни ритуали – предаванията са подредени така, както са подредени и предполагаемите рутинни действия на физическото тяло на слушателя: събуждане със сутрешен блок, лежерни новини за следобеда, прибиране в задръстването с трафик шоу и пълно поражение във вечерните часове - те са подарени на телевизията. И когато дълго следваш навика, ставаш досаден като него. Само че телата вече се бунтуват, суингът ги раздвижи, освен всекидневни ритуали, медията закъснява и дори не се опитва да създаде усещането за свързване с отделна генерация, с културен код, който сам си избрал. А тази генерация лесно ще приеме, че долепила ухо до приемника, в шепота и в тъмното, чува тайни, които другите не знаят.
Ето защо си струва днес да пишем за радиото във вестник. За да дефинираме митовете, които след десетилетие сами ще обявим за старомодни, за да създадем въображаемо тяло в съзнанието на водещия и на слушателя - като културна икона, като сексуален обект и табу за рутината. Радиото е последното тяло, което ни принадлежи. Засега.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”