Ъгълче за средата
Ъгълчето" /> Култура :: Политическа Култура :: <font size="2"><font color="#228B22"> Ъгълче за средата </font> </font><br>Ъгълчето
Български  |  English

Ъгълче за средата
Ъгълчето

 

Откак прекрачих прага на „Култура“, изтече много вода – 34 години – един живот, кажи-речи. Копринка, Буцев, Геновева, Марин са най-добрите ми приятели. Авторите на „Култура“ са авторитети от всички области. Ценя ги и ги обичам заради безупречната експертиза, интересната информация, мъдростта, неподражаемия стил. Гордея се да съм един от тях, да знам, че тези издигнати хора ме четат и споделят написаното. Това е много повече от награда, това не се купува...
България се промени за добро и лошо, вестникът остана същият – сериозен, неподкупен, трезв, балансиран, човечен... Няма търговски успех, беден е дори по българските представи, в ред важни градове на страната нямат нито брой, тиражът се свива. Понякога хора, които уважавам, казват: Тежък ми е, сложен ми е, претенциозен ми е, не го чета. Изпадам в недоумение – та това е най-хубавият вестник, как е възможно? Хората, които казват това, имат култура, не са някакви парвенюта, интелектуално състоятелни хора са. Тези упреци бихте могли да отнесете и към моите текстове. Питам се – какво мога да направя, как да се опростя, без да принизя материята, как да накарам хората да прочетат 20 хиляди знака и повече, без да захвърлят вестника? Нали становищата трябва да са мотивирани, всестранно осветени, доказани, свежи... Усещането, че пиша на вятъра, не ме напуща.
Свобода има, слово има, чуваемост няма. По тоталитарно време текстовете на „Народна култура“ са били обсъждани в ЦК. Колкото по-критични, толкова по-сериозно обсъждани. Всеки петък наострям уши да чуя по радиото и телевизиите прегледа на печата. Всичко има там, всички катастрофи, беди и пожари, всяко изказване на политиците, само „Култура“ я няма никаква! Даже по културното радио ЕфЕм ни няма. Моето ъгълче е посветено на архитектурната критика. Мъча се специализираният текст да бъде колкото се може достъпен и актуален. Много често подбудите и резултатите на властта и общината в архитектурата и благоустройството са не само тъпи и скандални. Те са престъпни, но чуваемост за този род престъпления няма. Безспорно градоустройството е силна гражданска тема. Въпреки това, въпреки големите пари, които се харчат, те не интересуват публиката? Как да го обясня?
Може би обяснението е в посредничеството на медиите между властта, факта и публиката. Жълтата преса не се интересува от архитектура и благоустройство, освен в тясно туристически аспект. Ако скандалът не е свързан с ниски страсти, интриги и директно злепоставяне, не е интересен. Корупцията в архитектурата и благоустройството, в строителството е рафинирана, сложна, трудносмилаема. Та нали говорим за благодетелите на България – за тези, които отварят работни места, строят пътища, плащат големите данъци и движат прогреса. Нека си вземат... полагаемото. Така в България километър магистрала, метър тунел и сантиметър небостъргач струват по-скъпо, отколкото навсякъде по света. Санирането (тоест изолацията) на жилищна сграда тук-там струва повече, отколкото сградата да се построи отново. Струваше, защото министерството по средата на акцията се сети, че трябва да има таван, някакъв предел. Когато общините вече бяха раздали на „нашите хора“ безумно надути поръчки... Вестниците не се интересуват от такива факти. „Култура“ се интересува, но колцина го четат!? Цялата преса, освен „Култура“, ли е жълта? Специализираните научни издания също ли? А бюлетините на БАН и университетите? Така излиза.
Виц: в целия свят зимата е сезон, само в България – бедствие. Там, където е нормално явление, снегът се събира и изхвърля далеч, още пресен, чист и мек. Не се разрива, не се натрупва, не се чака да се стопи, да замръзне и се размрази. Не се „третира“ с пясък и сол, събира се девствен. Проста работа. Ние, обитателите, на книга сме длъжни да си очистим тротоарите, общината чисти платното. Един и същи сняг се прехвърля напред-назад по няколко пъти. Мръсната киша остава, докато се разтопи съвсем, изсъхне, а солената тиня стане на прах. Междувременно „гражданите“ падат, трошат се, дишат и се лекуват.
Не е виц: „тецовете“ ни не произвеждат електричество, а са бойлери за топла вода, която се транспортира на километри до жилищата. „Тецовете“ горят газ, който всеки би могъл да си гори у дома – кой колкото може и иска.
Не е виц: битовите отпадъци се събират в открити контейнери на всяка крачка, пред всеки дом и училище, нещастници ровят в боклука, а останалото се извозва и се заравя в полето... Какво общо има това с културата? Има, за култура става дума; и вестник „Култура“ не пропуска да го каже.
Затова, моля, четете „Култура“ – моя вестник, а след това действайте. Няма друг начин.
още от автора


2 - 28.01.2017 09:23
От: вл. николов
Просто в последните 20-25 години лъсна истинския ни манталитет, но това не значи че няма хора,които не се интересуват от в.Култура...Павле, ти пиши повече,умееш и можеш!
Поздрави,
Вл.Николов
1 - 26.01.2017 16:32

не си прав
От: Петър С. Д.
Що така бе, Павеле, не си прав този път (цит.) "Усещането, че пиша на вятъра, не ме напуща" = ето на, половин час по-късно ТИ ВЪЗРАЗЯВАМ.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”