От пръв поглед
Мащабната изповед
на Скорсезе" /> Култура :: Политическа Култура :: <font size="2"><font color="#228B22"> От пръв поглед </font> </font><br>Мащабната изповед<br>на Скорсезе
Български  |  English

От пръв поглед
Мащабната изповед
на Скорсезе

 

„Мълчание“ (Silence), 2016, САЩ/Япония/Мексико/Италия/Тайван, 159 минути, режисьор Мартин Скорсезе, продуценти: Ъруин Уинклър, Барбара де Фина, Рандал Емет, Ема Коскоф, Гастон Павлович, Виторио Чеки Гори, Мартин Скорсезе; сценарий: Джей Кокс и Мартин Скорсезе (по едноименния роман на Шюсаку Ендо); оператор Родриго Прието, монтаж: Телма Шунмейкър и Руи Диас; сценография и костюми Данте Ферети, в ролите: Лиам Нийсън, Андрю Гарфийлд, Адам Драйвър, Киаран Хайндс, Таданобу Асано, Йосуке Кубодзука, Исей Огата, Йоши Оида и др.
Разпространяват Тандем филм/НДК.
 
Подобно на „Геният“ (вж. „Култура“, бр. 34 от 2016), и „Мълчание“ (1966, ИК „Колибри“, 2016) на Шюсаку Ендо (1923 - 1996) бе издадена у нас благодарение на филм. Две изключителни книги, които иначе едва ли щяха да се появят. Преведена културно и красиво от Маргарита Укегава, романът „Мълчание“ е разделен на пролог и десет глави. Той е сложна конструкция от писма, наблюдения, дневник, психология, терминология... Занимава се с гоненията на католиците в Япония през ХVII век, отстояването на вярата и принудителния публичен отказ от нея. Разказва за теглилата на младите португалски падрета Себащиау Родригеш и Франшиску Гарпе, пристигнали тайно в Япония, за да търсят своя настойник Ферейра – вероотстъпник, заживял по будистките закони. От една страна, се изследва стоицизма на малцината останали дрипави японски селяни, които вярват в Христос, от друга – мъченичествата на отците, включително и от мълчанието Божие пред чутовните мъки на католиците, от трета – зверските издевателства, на които са подложени вярващите от страна японската инквизиция. Стратегиите са различни, както и формите за изтезание, но най-разпространеният начин за отказ от вярата е фумие. „Фумие представлява дъска, дълга около седем до осем суна (японска мярка за дължина, равняваща се на 3.0 см – бел. пр.) и широка около четири до шест суна, на която е прикрепена метална плака с изображение на Светата майка или Иисус“. Суров и дълбок разказ за невъзможността за оцеляване на католицизма в Япония. И за неубиваемата вяра.
Ако филмът „Геният“ на Майкъл Грандейдже е по фрагмент от биографията на Максуел Евартс Пъркинс, „Мълчание“ на Скорсезе е пунктуална екранизация на книгата с изключение на началото и края. Прочее, преди него през 1971 японецът Масахиро Шинода я е адаптирал по сценарий на самия Ендо.
Във всичките си филми, независимо дали става дума за биография или за измислен персонаж, Мартин Скорсезе се занимава с човешките колизии в екстремни ситуации. Той е един от най-класните и последователни изследователи на жестокостта и насилието на екрана. Но, страстен католик, Скорсезе е и сред най-радикалните интерпретатори на вярата в киното – с „греховния“ прочит на Страстите Христови в „Последното изкушение на Христос“ (1988, по едноименния роман на Казандзакис) и с епичния „Кундун“ (1997), посветен на страданията и силата на четиринайсетия Далай Лама.
В „Разговори със Скорсезе” на Ричард Шикъл (ИК „Колибри”, 2016, поредица „Амаркорд”, превод Росен Рачев и Богдан Русев) режисьорът надълго и нашироко говори за своята вяра и важността й в живота му. А през 1991 в интервю за Playboy заявява, че от млад се изповядва не в църква, а в своите филми. Философската драма „Мълчание“ е поредната му и най-мащабна изповед. Книгата получава от архиепископ Пол Мур по време на скандала около „Последното изкушение на Христос“ – той харесал филма и решил, че би било добре Скорсезе да прочете романа. И, след травматични перипетии със сценария, правата, неустойките и финансирането, близо 30 години по-късно мечтата за филма „Мълчание“ е сбъдната. Както казва самият Скорсезе, „Тогава не можах истински да разбера смисъла на книгата. Мисля, че за това бяха необходими всичките тези години“.
Заснет изцяло на лента, филмът е мощен. И като изследване на вярата и мъчителните съмнения на йезуитите и особено на Себащиау Родригеш (изключителен Андрю Гарфийлд), и като общуване с природата, и като пресъздаване на японския ХVII век, и като внушение за тишина. Освен Родригеш и Франшиску Гарпе (неузнаваемо отслабнал Адам Драйвър), в хода на действието важна роля играе и апостатът-продажник Кичиджиро (Йосуке Кубодзука) - лишен от достойнство, той е толкова жалък и объркан, че предизвиква съчувствие. Филмът съдържа фанатизъм, безпомощност, трагизъм... И е изобилен на насилие и смърт. Колкото е живописен и дълбок, толкова е мъчителен за гледане. Но е изключително важен и целеустремен в контекста на безценностното ни време.
Мексиканецът Родриго Прието не работи за първи път със Скорсезе, но тук визията му е умопомрачителна. Пейзажите, портретите, колоритът, прахолякът, калта, водата се гонят из подсъзнанието дълго след прожекцията. Актьорите, както обикновено при Скорсезе, са въздействащи – дори и статистите. Единствено Лиам Нийсън, който има и малко екранно време, изглежда някак неадекватно в общия контекст.
Силен филм е „Мълчание“, но е прекалено разтеглен, на моменти – до тавтология. А Скорсезе така е погълнат от размислите за вярата и нейните проявления, че се чуди как да го свърши – има три финала. И последният е твърде декларативен. И въпреки това, „Мълчание” въздейства пречистващо.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”