Български  |  English

Licht от Щокхаузен – събитието на Holland Festival’ 2019

 
Екипът на художественото ръководство на летния фестивал на изкуствата в Амстердам обяви, че готви интегрално изпълнение на мега-операта Светлина. Седемте дни на седмицата[1] от Карлхайнц Щокхаузен (1928-2007). В кръговете на музиканти, теоретици и оперни критици хепталогията има репутацията на „необичайно“, според едни, а според други – „извънмерно“ предизвикателство.
Licht включва в състава си общо 214 произведения с продължителност около 29 часа звучаща музика: това е огромната част от по-късното наследство на композитора с най-голямо влияние върху езика на съвременната музика от втората половина на ХХ век.
Приживе Щокхаузен беше свидетел на частични премиери: фрагменти от „космическия“ корпус на неговия цикъл за най-различни състави звучаха в Амстердам, Милано, Лондон, Берлин, Лайпциг, Мюнхен, Кьолн и другаде. Holland Festival още през 1995 заяви приноса си към въпросните събития с Michaels Jugend (Младостта на Михаел - първото действие от Donnerstag aus Licht - Четвъртък от Светлина). Оттогава до 2010 -2012 г. - когато Engel-Prozessionen/Ангелски шествия (хор a capellа) и Hoch-Zeiten - висши епохи/сватби захор и оркестър от заключителния Sonntag aus Licht (Неделя от Светлина) вдигаха на крак публиката вКонцертгебау-Амстердам – музика от Светлина редовно е звучала в холандската столица.
Това не пречи да отбележа, че мащабите на Licht, както и пословично безкомпромисните изисквания на композитора към неговите изпълнители, са сериозно препятствие пред ентусиазма и на най-оптимистично настроените негови защитници. Досега никой не се е престрашавал за постановка на пълния цикъл. Което, според мен, показва в каква степен авангардната оперна утопия надмина жалонната представа (Вагнер) за „тотален театър“. Всъщност, единственият истински конкурент на Licht от миналото е Мистерията от Скрябин - стопроцентов образец на утопия, маскирана като музикален театър, и (за голямо съжаление) прочут най-вече с това, че е... неизпълним.
Наследниците на Щокхаузен не хранят илюзии относно реалната опасност проектът Licht да се превърне в историческа жертва на пророчеството на композитора[2] за самия него. Светлина се оказа много повече от opus magnum с философско-религиозно послание и автобиографичен подтекст, както по-рано бях писала за читателите на Култура.
Затова сега двете управителки[3]на Фондацията за музика „Щокхаузен”- Кюртен са предпочели предложението за едно компромисно и в замяна на това, реализируемо пионерство от страна на холандски екип под ръководството на Пиер Оди. Концепцията, за която режисьорът търси сценична форма, е готова на базата на извлечение от гигантското комплексно партитурно тяло на Licht. Отговорността е поета от фондацията: Катинка Пасвеер гарантира подбор, който е за сметка на „по-малко практически неизпълнимите“ фрагменти и в последователност, каквато композиторът е предписал. В тази версия сгъстеният модел и на седемте оперни „дни“ ще е с обща продължителност от 21 часа, от които 16 часа акустическа и 5 часа електронна музика в три последователни дни[4] под общото название Аus LICHT.
На извънредната конференция, която Holland Festival организира в края на декември м.г., Стивънс, Пасвеер, интендантът Рут Макензи и други отговорни лица от ръководството на фестивала, Нидерландската опера, Кралската консерватория в Хага и Филхармонията в Ротердам излязоха един след друг пред поканените холандски и чужди журналисти с подробни разкази около новината. Изброените институции се съюзяват заради честта да качат на сцената „най-радикалния и най-утопичен” проект в историята на оперния жанр – както Оди се изрази.
Художественият ръководител на „Opera Company of the year 2016”[5] лобира вече втора година за една такава (единна) постановка на Щокхаузен. Рут Макензи е неговата дясна ръка благодарение и на по-ранния си опит в организацията на Лондонската световна премиера на Mittwoch aus Licht - Сряда от Светлина (2012). Хагската Консерваториясе включва през септември т.г. с организирания за целта специален двугодишен майсторски клас, посветен на Licht. Инструменталисти от цял свят ще ползват техническото оборудване за електронна музика в Хага (най-доброто в страната), докато усъвършенстват под ръководството на Катинка Пасвеер уменията си за звуково производство, каквито Щокхаузен изрично е изисквал за интерпретацията на Licht.
През 2017 и 2018 г. фрагменти от постановката ще видят подиум на фестивала за експериментално музикално-сценично творчество Opera Forward Festival(Амстердам). Година по-късно пълната версия на Aus Licht влиза в програмата на Holland Festival 2019.
Очакванията са за културно събитие с необичаен международен резонанс. Много вероятно е с тази постановка режисьорът Оди да затвори вълнуващата глава в историята на Нидерландската опера, която той пише вече близо три десетилетия с асистентите си - първокласен екип от специалисти в модерната сценична техника и дизайн. Изборът му изглежда безпогрешен. Преди всичко, защото Оди даде да се разбере, че се захваща с „гръбнака”, който държи гигантското тяло на Щокхаузеновото творение.
Licht е художествена утопия, която тематизира Космоса. На такъв проект никакъв музикален жанр, взет сам за себе си (в това число и операта), не подхожда. Вярно е обратното: жанровете са суров материал, от който композиторът е сътворил своя необозрим музикален театър.
За разлика от Мистерията (Скрябин), „космосът” на Щокхаузен е практически реализируем в голям процент от неговото, предимно музикално съдържание.
Освен всичко друго, утопията на авангардиста реинкарнира древния идеал за музика. Преди да осъзнае тази своя крайна цел, Щокхаузен извървя пътя си на откривател с желязна последователност, на каквато не всеки от Дармщат издържа докрай (и каквато само неговият идеологически опонент Джон Кейдж съумя да демонстрира). И макар че Kosmische Koncepte не е изобретение на немския композитор[6], намирам за симптоматично, че не друг в Европа, а точно Щокхаузен - в последната четвърт от живота си, която съвпадна с отиващия си ХХ и началото на XXI век - подари на Европа своята визия за фундамента, от който се разви европейското изкуство музика и операта, в частност.
Lilcht синтезира в замисъла си античната представа за безплътното естетическо-тематическо Битие на музиката с по-късните наслоения на идеала „космическа Музика“ (митът, според Вагнер). В тази връзка ще отбележа, че Щокхаузен смяташе Пръстенът на нибелунга за „крайна спирка“ в музикалната история, която се нуждае от продължение. Само един, докрай истински „композитор на бъдещето“ (според Щокхаузен), може и има правото да „затвори“ музикалната история. Той самият го направи, поставяйки докрай на изпитание собствената си парадигма за творчество, която гласи: откривателството е средство, водещата идея - музиката зад хоризонта на настоящето (каквато още не се е родила). По този път Щокхаузен парадоксално стигна до първоосновите на изкуството музика. В този смисъл, Licht e един символически „край”, който прави пробив в нова историческа спирала от развитието на музикалното изкуство.
Пътьом ще добавя, че митът е голямата страст на Пиер Оди, особено сега, в последния стадий на неговата кариера като интендант на Нидерландската опера. За този режисьор митът не е приказка в модерни дрехи, а доминанта, ъгъл за сценична интерпретация във всяка творба, върху която той е работил и е оставил печата на стила си. Не мисля, че Licht ще е изключение в репертоара от „метафизични“ тълкувания на съвременни композиции[7], които прочуха името му. Затова мисля, че работният процес върху Aus Licht ще е наистина колективно „уникално преживяване” и „върхов момент” - както Оди предвижда. Разбирайте го на фона на поредицата постановки, в това число копродукции и с Holland Festival, с които Нидерландската опера през последните близо тридесет години под негово ръководство успешно съперничи на други известни оперни къщи в Европа и САЩ в тяхната неписана конкуренция за смели реформи на оперната класика.
Амстердам


[1] LICHT.Sieben Tage der Woche (1977-2003). Подробно за концепцията и жанра – вж. статиите ми в Култура – бр. 17 (2412) от 5 май 2006 и брой 19 (2414) от 19 май 2006.
[2] Щокхаузен беше на 66 години, когато заяви, че той е единственият „композитор на бъдещето” (Zukunftkomponist). „Професията ми е на изчезване”, каза той. „В наше време композиторите никому не са нужни - освен лакеите на масовата култура, които дръпнаха назад и се отдадоха на конвенционалните идиоми...”
[3] Сузана Стивънс (род. САЩ) е изпълнителка на кларинет в неговите различни исторически разновидности. Живее и работи в Германия от 1973, връзката й с Щокхаузен датира от 1974. Холандската флейтистка Катинка Пасвеер е работила с Щокхаузен от 1982 до годината на смъртта му.
[4] Премиерата ще се състои в Gashouder - най-голямата покрита площ от бившия индустриален комплекс Gasfabriek за производство на въглища от XIX век, която сега е акустически оборудвано пространство за изпълнение на музика, танц и различни хибридни форми от класическия авангард, както и на експерименти, спонсорирани от летния фестивал в Амстердам.
[5] През май миналата година Нидерландската опера спечели в Лондон наградата „Opera Company of the year 2016” в съперничество с Deutsche Oper, Berlin, Opera Philadelphia, Polish National Opera, Theater an der Wien и Welsh National Opera.
[6] Вж. Музика на Сферите или Хармония на Сферите (Питагор, 570-490 пр. н. е.). Изразът подразбира съответствие от математически съотношения между честотите на различните тонове от музикалната скала, от една страна, и от друга - взаимоотношенията между орбитите на планетите, т.е. на техните пораждащи съотношения, основани на разстоянията им от един въображаем Център на Вселената. 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”