Български  |  English

Перлата на Хамбург и безпощадната акустика

 
На 11 януари 2017 г. световните медии съобщиха за откриването на новата концертна зала в Хамбург – „Филхармонията на Елба”, най-скъпата в света.
На входа й, пред едно от многото заграждения, стоят двама пенсионери, мъж и жена, с картонени табелки. На неговата: „Първоначално 70, а после 700 милиона от нашите данъци!” На нейната: „Търся си билет”. Някои се питат – след като сградата е толкова красива отвън - със своя лъскав, мощен стъклен корпус, каква ли ще бъде отвътре с издигащите се около сцената балкони, които излъчват стопляща светлина през бялата си гипсова обвивка и напомнят на приказните тераси от сталактити в Памуккале?
Други припомнят, че докато сградата се строеше, жителите на Хамбург бяха отрицателно настроени към проекта – и заради забавянето на строежа, и заради увеличените разходи, предизвикали остри политически спорове.
Основите са положени на 2 април 2007 г. Откриването е планирано за 2010 г., а цената на проекта, покрита изцяло от данъците на жителите на Хамбург, скача от 77 на 789 милиона. На 5 ноември 2016 г. за посетители е открита терасата на филхармонията на 37 метра височина, която до този януари е посетена от 500 000 души.200 000 са кандидатите за безплатни пропуски за първите два концерта в новата сграда. Но реално, в деня на откриването само 500 от тях имат възможност да влязат заедно с още 1600 специално поканени гости. На тържествената церемония на сцената излизат кметът на Хамбург Олаф Шолц, един от архитектите на сградата Жак Херцог и интендантът на оркестъра Кристоф Либен-Зойтер.
Голямата зала - със специална облицовка и с 2100 места, е създадена по подобие на Берлинската филхармония – със сцена в центъра, заобиколена от терасовидни балкони. Благодарение на акустичната концепция на японеца Ясухиса Тойота от всяко място в залата се чува еднакво добре. А освен голямата концертна зала, в сградата има и малка плюс хотел с 244 стаи и 44 апартамента.
Билетите за първия сезон до началото на юли са почти изцяло разпродадени, като около 30% от всички концерти в голямата зала са на симфоничния оркестър на Северногерманското радио. И първият концерт във „Филхармонията на Елба” е изпълнение на симфоничния оркестър и хора на Северногерманското радио, както и на хора на Баварското радио, под диригентството на Томас Хенгелброк.
С началото на увертюрата „Творенията на Прометей” на Бетовен залата е потопена в пълен мрак, а отвън фасадата започва да се облива в различни цветове в зависимост от музикалните теми. Общо 14 произведения (от тях две увертюри на Бетовен и Феликс Менделсон Бартолди), създадени в отрязък от четири века. В книжката с програмата Хенгелброк коментира по повод „Парсифал” на Вагнер: „Времето се превръща в пространство”. А вероятно за първия концерт идеята му е да превърне пространството в звук. За да докаже, че в новата концертна зала всичко е възможно: и Вагнер, и Брамс, и първата част от „Шест метаморфози по Овидий” на Бенджамин Бритън, и финалът на „Турангалила” на Оливие Месиен, и композициите на Кристиан Цимерман и „Реминисценция” на Волфганг Рим.
В залата, където всички места са заети, човек продължава да има усещането както за простор, така и за затворена вътре в себе си общност. И макар че гостите са в очакване на моменти на колективна възхита, те са прекалено възбудени от важността на вечерта, за да могат да ги изживеят. За целта е необходима пълна концентрация върху музиката и този миг настъпва малко преди почивката, когато контратенорът Филип Жаруски изпява арията Amarilli Mia Bella от Джулио Качини. За първи и единствен път онази вечер публиката е като зашеметена, а от първоначалната й напрегнатост не е останала и следа.
Програмата завършва с „Ода на радостта” от Деветата симфония на Бетовен.Вероятнопричината за включването на този хит на представителната демокрация е, за да оправдае някои критики, че „Филхармонията на Елба” ще си остане единствено храм за елита. Все пак, идеята за изграждането й, зародила се преди 15 години, е на всички жителите на Хамбург. Ето защо в първия сезон, освен класическа музика, са включени и попконцерти с цени на билетите около 15 евро. Освен това, „Филхармонията на Елба” има намерение да привлече и слушатели, които традиционно не влизат в концертни зали. Затова в нея е създаден специален отдел за музикално образование с многобройни работилници. Целта е десетки хиляди ученици от Хамбург да посетят студията в сградата и в рамките на различни курсове да се запознаят с отделните музикални инструменти, ключови произведения, композитори и изпълнители.
„Нито една зала, независимо дали е най-хубавата или най-скъпата в света, не може да направи един лош концерт добър. Обратното също е невъзможно.” Това са думите на Ленард Бърнстейн, който през 1985 г., след откриването на залата „Гащайг” в Мюнхен, предлага въпросната сграда, „напълно неподходяща за симфонична музика”, да бъде съборена. Това, разбира се, не се случва, но Бърнстейн е цитиран многократно. По-късно той ще каже: „Най-добрата акустика гарантира най-доброто изпълнение”.
Дали обаче думите му се потвърждават от изпълненията във „Филхармонията на Елба”?
„Ясухиса Тойота винаги е бил безупречен в изчисленията, гарантиращи перфектна акустика. Но студийна акустика. А студиото не е концертна зала. Във „Филхармонията на Елба” акустиката изигра лоша шега както на музикантите (абсолютно безжалостна към всяка грешка, всяка глътка въздух), така и на публиката (чуваше се дори разтварянето на носна кърпичка); и не на последно място, и на симфоничната музика, „сякаш някой хладнокръвно ограби цветните й тембри”, коментират във „Франкфуртер алгемайне цайтунг”. А в същото време, колегите им от „Цайт” пишат: „Въпреки че заради съвършената акустика слабите моменти се открояваха доста отчетливо, виртуозните изпълнения бяха възнаградени. Стократно.”
(По материали на „Цайт” и „Франфуртер алгемайне цайтунг”)
януари 2017


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”