Български  |  English

Активното население
и пасивната журналистика

 
След ужаса от Хитрино, животът се нормализира. Служебно правителство, летящ президент, няма сюжети в Харманли и пътните катастрофи са в „рамките на нормалното“. Част от журналистите самоанализираха работата си и за пореден път си задаваха (или им задаваха) въпроса защо остават насочени микрофоните им, въпреки че виждат човешкото страдание.
Знам отговора!
Или по-скоро, знам всички възможни отговори на медиите и затова знам, че те не са отговорът. Първият е, че „зрителите това искат да гледат“. Грешен отговор! Ако беше верен, трябваше да има група зрители, които с дистанционното в ръка преследват кадри, в които възрастни хора са изнасилвани, детски лица са превръщани в маски след преживяно насилие, а кръвта е основен телевизионен цвят. Ако ми казвате, че това е аудиторията, която телевизиите „продават“ като най-многобройна, тогава проблемът е в рекламодателите. Не вярвам някой от тях да излезе и да потвърди, че иска да се излъчва реклама в предавания, в които насилието се представя като нещо нормално – със слово или с образ. А и въобще се чудя защо никога не чуваме думата на рекламодателите, защо винаги чуваме само числата от рейтингите?
Още по-съмнително е, че тази „кръвожадна“ публика е голяма. Убедена съм, че дори водещите на сутрешните блокове на двете частни телевизии, в които насилието е тема с предимство, знаят, че не е така. Един от проблемите е, че при представянето на гледаемостта са смесени различен тип данни за пазарен дял; или пък говорят за шер, а имат предвид рейтинг… важното е телевизията да излезе най-гледаната. А и какво всъщност изследват пийпълметричните агенции? Данните са за проценти от „активното население“, в скоби е пояснено, че това е групата на 18-49 годишните. Дори в първите години на конкуренцията между БНТ, bTV, а след това и „Нова тв“ имаше разграфяване по възрастови групи, следвайки чуждестранни модели. Сега излиза, че има само две групи – една група до 49 години, а другата над 50.
Проблемът в държава като България – с тези конкуриращи се телевизии и със застаряващо население – е, че в редакциите виждат аудиторията по твърде различен начин. Според тях, телевизия гледат предимно жените, и то жени над 55-годишна възраст. Тогава активното население не би трябвало изобщо да го броим. И за какъв пик на гледаемост можем да говорим, когато липсва цяла демографска категория. Ако комерсиалните телевизии допускат журналистика, която отдавна премина границите на етичните правила, защото „зрителите искат да гледат насилие“, то не бива да се учудват, че другата част от населението предпочита вече не да сменя канала, а да не включва телевизора.
Знам и втория отговор на въпроса защо журналистите извършват насилие, снимайки лицето на изнасилено момиче, докато чуваме: „Разкажи какво се случи!“. Отговорът е, че редакторите искат това от тях. И това вече е вярно. Болезнена тема, когато става дума за включванията на кореспонденти от страната. Но защо редакторите искат насилие? Отговорът е, че журналистите работят ден след ден, обект след обект, нямайки време да изследват, да ходят на място, да останат по-дълго в една тема, да четат архиви, а понякога да видят и, съответно, да предложат на зрителите нещо различно от това, което правят колегите им в конкурентните телевизии. Няма журналистически идеи за репортажи, които да бъдат обсъдени в редакцията.
Но е вярно и обратното – ако бяха повече журналистите, които предлагат идеи извън клишето на кървавите интервюта и кадрите с насилие, все някога редакторите щяха да се върнат към стандартите на журналистиката, вместо да се оправдават с числата от рейтинга.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”