Български  |  English

Светът след Волински

 

Wolinski. „Парченца живот“, превод от френски Мария Коева, изд. „Фама“, С., 2017
Едно от първите заглавия у нас тази година, което заслужава по-особено внимание, е томчето „Парченца живот“, събрало текстове и рисунки на известния френски карикатурист Жорж Волински. За ценителите на този жанр, както и за читателите на френска периодика, Волински е познато име, защото в годините той сътрудничи на всички най-авторитетни издания във Франция. За неизкушените обаче той е може би просто едно от имената на загиналите френски политически карикатуристи в терористичния атентат на 7 януари 2014 г. при нападението срещу редакцията на сатиричния седмичник „Шарли Ебдо“.
Започвам с тази фактология, защото тя е симптоматична за контекста и характера на изданието. На пръв поглед, контекстът е ясен, на български томчето се появява три години по-късно, отново през януари, в памет на случилото се и с желание за заявяване – както призна самата преводачка Мария Коева - на гражданска позиция. Нещо повече, появата му цели и своеобразно ограмотяване на родния контекст, доколкото у нас името на Волински е много далеч от легендарния ореол, който има в родината си. Но това не е всичко. Атентатът срещу „Шарли Ебдо“ беше неочакван, недопустим, но и възприет като изолирано явление, като нещо, срещу което можеше да се протестира, да се проявява солидарност, да се заявява несъгласие и да се демонстрира сила, силата на неприемането. Три години по-късно светът и Европа изглеждат променени, по-уплашени, по-несклонни на общи действия, по-примирени с тероризма, който започна да белязва ежедневието по един безапелационен начин. Затова и припомнянето на случилото се със и след „Шарли Ебдо“ е всъщност припомняне на една загуба, която засяга мисленето и поведението на европееца от днешния ден. Той все още е в състояние да демонстрира солидарност с жертвите от тероризма, но почти не е в състояние да участва в колективни акции на несъгласието, неприемането, протеста, защото страхът го е покорил.
Българското издание напомня и за още една загубена и забравена утопия. То представлява микс от карикатури и текстове, публикувани в годините, подчинени на общия патос, че животът трябва да се минава с усмивка. Лека, саркастична, иронична, понякога стряскаща, когато засяга религия, устои, но усмивка. Защото това е нагласата на европееца, който изпробва лекотата на битието и вярва в лечебната сила на смеха. Този смях, след окървавения „Шарли Ебдо“ и след окървавяването на Европа, като че ли вече е възможен само като ехо на носталгията. Затова и четенето на тази книга е четене като на архив, документ, като пъзел, от който липсват части от „парченцата живот“.
Ако има нещо, което обединява фрагментите и текстовете към карикатурите в настоящия том, това е общата разколебаност и относителност на всички ценности. Няма нещо не осмяно в тази книга, защото кредо на Волински е, че истинските хумористи се подиграват с най-милото и се смеят на всичко, което ги плаши. Затова и моделът на света, който ни представят, е някак приемлив, в който човекът се сговаря с останалите, в който има свободата да играе, да губи, но и да печели; и в който има щастие, защото сборът от непоносимите неща е много по-малък от този на поносимите. Но контекстът, за да се върнем към това, с което започнахме, в който влиза този свят, вече е контекст на черното и бялото, на категоричността, на смразената усмивка, затова и книгата на Волински е като че ли едно сбогуване с Европа и с нас самите, каквито бяхме допреди тероризмът да изземе функциите на съдбата.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”