Български  |  English

Американските колежи –
голямата четиригодишна оргия

 
В наши дни, благодарение на безброй много неща (като се започне от поп културата и се стигне до обичайните разкази на колежаните), в момента, в който студентите прекрачат прага на кампуса, те започват да имат очаквания, че ще си изкарат добре. Мнозина предполагат, че ще попаднат в една „голяма 4-годишна оргия“, както разтревожено признава една студентка, цитирана в книгата „Американска свалка“. „Като повечето хора, които познавам, смятах, че животът в колежа е диво парти. И ако искаш да се впишеш в него, трябва да си зарибен с алкохол, дрога и секс.“
Днес се приема за нормално, че в колежа трябва да е забавно; и че една от основните причини за това е сексът. „Най-хубавите години от живота на човека“ – така описва колежанския живот друга студентка. „Забавлението е с приоритет пред съня и почивката“ – изтъква тя, като забравя изобщо да спомене нещо по въпроса за ученето. Като се замисли човек, странен е начинът, по който се възприема една институция, посветена на професионалното обучение.
Как така колежът стана забавен? И как безразборният секс изведнъж се превърна в синоним на приятно изкарване на висшето образование? За да разберем това, трябва да се върнем поне 300 години назад - към времената, в които колежът е бил всичко друго, но не и забавен.
По време на колониалната епоха някои историци описват колежа в САЩ като „същинска усмирителна риза от дребни правилца“. Тогава всеки елемент от ежедневието на студентите, до най-малката подробност, е строго контролиран: имало е строги правила как да си подреждат стаите, как да се обличат и с какви прически да ходят; какво могат да правят в свободното от учебни занятия време, кога и какво да ядат. За отклонения от нормите били предвидени сурови наказания, които своевременно били налагани.
По онова време повечето студенти са смирени мъже от средната класа, които следват, за да станат свещеници като своите професори. В общи линии били послушни, но с настъпването на края на XVIII век колежите започнали да се пълнят с все повече заможни синове на изтъкнати семейства. Тези младежи не се интересували толкова от висшето си образование, колкото от дипломата, която щяла да легитимира натрупанитебогатства и власт, наследени от семействата им. Както може да се очаква, прагът им на търпимост към задължението да се подчиняват бил значително по-нисък.
В резултат на това висшето образование се превърнало в бойно поле. Между средата на XVIII и средата на XIX век във всеки колеж из цяла Нова Англия избухвали студентски протести и бунтове, като младежите роптаели срещу всичко – от качеството на храната до строгостта на програмата и съдържанието на учебния материал. Те посред нощ започвали да пеят, скандират и надуват валдхорни, за да тормозят спящите си професори. Подпалвали сградите на колежите, принуждавали служителите във факултетите да бягат от кабинетите си заради пушека и търкаляли горящи варели с катран из кампуса. В Йейл студентите взривили бомба, окупирали сгради и участвали в сблъсъци с местната милиция. В бунтовете загивали хора. Някои се отървавали „само” с по едно извадено око.
Чести били изключванията. След бунт в Харвард 62% от учещите там трябвало да си търсят друго учебно заведение. В Принстън пък веднъж изключили повече от половината студенти. В опит да направят наказанията колкото се може по-строги, така че да задушават още в зародиш всяка мисъл за недоволство, ректорите на колежите се договорили да не приемат студенти, които вече са изгонени от други институции. Имало обаче едно единствено изключение - в разрез със споразумението, Елифалет Нот - ректорът на „Юниън Колидж” в Скънектъди, щата Ню Йорк, приемал провинили се студенти от други колежи. Това вероятно е една от причините през 1825 г. „Юниън Колидж” да се превърне в арена на един от най-големите бунтове, в резултат на които по-късно се заражда и „Капа Алфа”[1] - първото колежанско братство.
В наши дни начинът на живот в Древна Гърция е дълбоко залегнал във висшето образование, но първоначално двете са били в конфликт. Младежите в „Юниън Колидж”, например, основават братството специално за да насърчат изграждането на ценности, на които техните професори се противопоставят. Те отхвърляли религиозните ценности, изповядвани от професорите им, и възхвалявали уменията, които смятали за полезни, ако човек иска да победи в този, а не в другия живот. Вместо смирение, равенство и морал, братствата насърчавали придобиването на висок социален статус и отдаването на удоволствия. Във време, в което твърдението, че „всички хора са създадени равни“, все още можело да бъде прочетено навсякъде в дебелите книги, колкото и несъвършено да се прилагал този принцип, членовете на братствата възхвалявали йерархията. Те използвали клубовете си, за да се отделят и спечелят надмощие над „сините кожи“, както презрително наричали колегите си от средната класа. Вижданията им биват обобщени от един жител на Вирджиния през XIX век: „Аз съм аристократ – заявява той. – Обичам свободата. Ненавиждам равенството“. Заради правилата си, определящи кой може и кой не може да се присъедини към братствата, те изглеждали крайно недемократични и дори неамерикански.
Пропити с бунтарски дух, на който „братята” смятали, че имат право по рождение, братствата били като инкубатори на безразсъден и безотговорен живот. Членовете им взаимно се насърчавали да занемарят учението си и се присмивали на онези, които се отнасяли сериозно към образованието. Тогава за първи път се появили подигравателните нарицателни като „задръстеняци“ и „зубъри“, прикачвани към прилежните студенти. Никълъс Сайрът, изследователят, написал пълната история на белите братства, посочва, че в началото на ХХ век станало очевидно, че „мнозинството членове на братствата не учели много и вместо това предпочитали да се отдават на извънучебни дейности, прекарване на времето с приятели, спорт и други забавления“.
Към тези занимания братствата впоследствие добавили и сексуалните завоевания. Преди началото на ХХ век „братята” имали сексуални контакти предимно с проститутки и бедни жени. През 1857 г., например, можело да се попадне на кореспонденция между „братята”, в която единият от тях се хвалел с плячката си, по-конкретно с „жестокия й задник“. Това обаче не било игра. Жените, с които мъжете от братството правели секс, нямали същия социален статус и, следователно, нямали власт да преговарят за условията на сексуалната услуга. А тъй като мъжете не се нуждаели от кой знае какви умения, за да се доберат до телата на жените, между „братята” нямало особени предпоставки за мъжко съперничество.
През 1930 г. обаче жените вече съставлявали 40% от всички студенти в страната и колежът се превърнал в място, където, без особен надзор, можели свободно да си общуват млади мъже и жени от една и съща класа. Това променило начина, по който мъжете от братствата възприемали сексуалните контакти. В миналото те били занимания за разтуха. Сега обаче започнали да придобиват все по-конкурентен характер. Основен начин за спечелване уважението и възхищението на другите братя станало домогването до сексуални услуги от жени, които принципно се смятали за недостъпни.
В резултат на това, критериите за членство в братството се променили по такъв начин, че сексуалният живот на членовете на братството станал също толкова важен, колкото някога тяхното финансово благосъстояние. Както отбелязва един декан в Принстънския университет: „През 1931 г. братствата все още предпочитали да приемат за членове богати мъже, но предимно търсели младежи, които не са „безинтересни личности“ или, казано на жаргона от онова време, „не са сдухани“. „А потеклото се взимало предвид само ако целта била да се създаде „снобарско” братство или клуб на висшата класа” – продължава деканът, отбелязвайки, че дори в такива ситуации благородният произход не спасявал онзи кандидат за членство, който бил смятан за „сдухан”.
Така постепенно се родил съвременният образ на традиционния член на братствата.
По онова време интересът към колежанския живот достигнал безпрецедентен връх и мъжът от братствата се оказал в центъра на историческите събития.
Начинът на следване в колеж започнал често да бъде обрисуван в романите. Студентският живот често попадал под светлините на прожекторите и, в крайна сметка, станало невъзможно да си представим колежа без него. И така доста бързо животът на традиционния член на братствата се наложил като модел, по който следвало да протече всяко следване на висше образование в Америка.
Известно време управата на колежите продължила с опитите си да контролира студентите, като въвеждала вечерен час, надзор в общежитията, наказания за употреба на алкохол и сексуални контакти, както и други правила и практики, които трябвало да предпазят студентите от самите тях. Правилата били особено строги за девойките. Впоследствие не кой да е, а „бейби бум” поколението сложило край на този контрол. Неговите представители - младежи и девойки, подразнени от ограниченията на свободата им, настоявали да бъдат третирани като пълноправни възрастни.
Когато през 1978 г. на екран излиза филмът „Животинска ферма“, алкохолната индустрия съзира възможност за разрастване и агресивно засилва маркетинговата си политика в кампусите. Започва да рекламира в студентските вестници, издига огромни надуваеми бирени кенчета по спортни събития, предлага специални оферти за алкохолни напитки в близките барове и клубове и не на последно място, започва да наема студенти за представители на брандовете й, които да раздават безплатна бира. Така през 80-те години на ХХ век започват да се харчат милиони с цел да се убедят студентите, че „пиенето на коктейли е естествена част от живота в колежа“.
В периода между основаването на „Капа Алфа” и момента, когато алкохолната индустрия започва да насърчава определен начин на живот в колежа, студентските години не спират да се преобразяват. Но няма сила, която да спре или поне да забави скоростта, с която те са се устремили към все повече и повече забавления. Поне до 1984 г. В същата онази година американското правителство започва кампания за намаляване на смъртните случаи при пътни произшествия, като уведомява отделните щати, че ще ореже транспортните им бюджети, ако не вдигнат възрастта, разрешаваща консумация на алкохол, от 18 на 21 години. През 1987 г. това решение е прието във всички щати и кампусите носят отговорност за контрола върху консумацията на алкохол от непълнолетни в студентските общежития.
Въпреки това, животът в колежа е твърде „прогнил” (от алкохол), за да бъде саботиран от такава дребна мярка. Пиенето в колежа не намалява нито по време на Сухия режим, нито през 80-те години на ХХ век. Новата възрастова граница за легална консумация на алкохол успява единствено да принуди студентите да пият извън територията на кампуса. Днес ако студентите искат да купонясват, те ще го направят в къща под наем, бар или клуб, „братски” филиали на местни фирми, паркинги или стадиони.
В известен смисъл, днешните колежи със студентски общежития не са особено различни от колониалните колежи през XVIII век. Те все още продължават да координират групи от младежи, като организират живота има по строги правила. Иначе казано, много колежи са все още „тотални институции“ с предварителна организация, които събират огромен брой лица със сходни интереси, откъсват ги от външния свят и отговарят на всяка тяхна потребност.
Тъй като много колежи са „тотални институции”, и културата на сексуалните контакти е силно институционализирана. В колежите не се контролира само учебният материал, както и времето, в което студентите се хранят, спят и спортуват. Контролира се, тоест, диктува се как и защо се осъществяват сексуални контакти.
Неслучайно през последните няколкостотин години все повече колежи предлагат един особен вид нощен живот, отчасти контролиран от същата онази група привилегировани студенти, които някога първи са въвели купоните във висшето образование, а днес още по-отдадено работят за това „голямата 4-годишна оргия“, за която студентите разтревожено копнеят, да продължи.
 
Тайм, 6 януари 2017
 
Превод от английски Росен Асенов


[1] „Капа Алфа” е създадено през 1865 г. в университета „Вашингтон и Лий” в Лексингтън, щата Вирджиния. Неговото мото е „Бог и дамите”.
още от автора
Лиса Уейд е доцент по социология в Западния колеж на Лос Анджелис и автор на книгата „Американска свалка: Новата сексуална култура в кампусите“.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”