Български  |  English

Начало или край
на един проект за архив?

 
„Визуални хроники“. Девет портрета на художници, куратори: Мария Василева, Даниела Радева, СГХГ, 7 декември 2016 - 12 февруари 2017
 
В залите на първия етаж на СГХГ могат да се видят видеоинтервюта с 9 известни български художници, както и техни произведения от колекцията на галерията. Това са Дария Василянска (р. 1928), Антон Дончев (р. 1943), Анета Дръгушану (р. 1937), Любен Зидаров (р. 1923), Анастасия Панайотова (р. 1931), Светлин Русев (р. 1933), Валентин Старчев (р. 1935), Борислав Стоев (р. 1927) и Калина Тасева (р. 1927). Всички те са отдавна утвърдени автори, чиито произведения са част от музейните сбирки в страната, а творчеството им присъства в различни монографии и албуми, посветени на българското изкуство. Интервютата са дълги около 20 минути (възможно е суровият материал да е много по- дълъг) и повечето от тях са заснети в домовете или ателиетата на художниците. Затова са ценни и като информация за всекидневната среда, в която те живеят и работят. Въпросите са изрязани от интервютата, но от отговорите може да се съди, че те са по-скоро общи и насочващи, отколкото дълбаещи в някакъв епизод от живота или творчеството им. В този смисъл, може да се каже, че това са щадящи интервюта, в които интервюиращият не е имал за цел да накара своя събеседник да каже нещо, което той не е имал намерение да казва. Художниците разказват спокойно за младостта си; за годините на следване; за особеностите на художествения живот в годините на комунистическия режим; за различните форми и степени на несвобода, с които е трябвало да се съобразяват; за неизбежните компромиси, които е трябвало да правят; за характера на творчеството си; за принципите си на работа и т.н. Интервютата са част от проект, иницииран от Мария Василева, чиято цел е създаването на архив за българското изкуство от втората половина на XX век. Няма съмнение, че създаването на такъв архив е важно начинание, което ще бъде от полза както за настоящите, така и за бъдещите изследователи на българското изкуство и култура от този период.
Изграждането на сериозен и богат архив обаче изисква много по-голям екип и дългосрочно финансиране, което винаги е сериозен проблем. Изисква се и по-сложна и мащабна концепция за неговото попълване. В центъра на тази концепция би трябвало да бъде не изкуството от този период, а системата, в рамките на която то функционира. За да се уплътни картината на случилото се, за да се доловят скритите механизми, които стоят зад привидно личните решения и позиции, не е достатъчно да се интервюират само знакови имена в изкуството ни от този период. Много интересни и полезни биха били интервюта с по-малко известни художници, с художници, които не са били членове на СБХ, с художници без професионално образование, със заводски художници, тоест, с представители на „низините” и „периферията” на системата. Не по-малко интересни биха били интервютата с хора, които са били част от административния апарат на СБХ с всичките му подразделения. Важно е да бъдат интервюирани също представителите на партийната номенклатура, които са отговаряли за културата и изкуствата по това време. Не на последно място, би било интересно да се направят интервюта и с представителите на Държавна сигурност, които са контролирали СБХ. За да бъде пълен архивът, към всички тези интервюта трябва да се добавят и оцелелите документи за създаването и функционирането на Съюза на художниците: нормативни документи, протоколи от журита и събрания, финансови и счетоводни документи, досиета на художници и т.н. Всичко това изисква много време и усилия, в които трябва да бъдат въвлечени различен тип изследователи: историци, изкуствоведи, културни антрополози и т.н.
Такъв проект не би могъл да се случи без сериозна институционална подкрепа. Честно казано, не ми се вярва, че в момента има достатъчно мотивирани изследователи, които са готови да се хвърлят в такова начинание, както и загрижени за близката ни културна памет институции, които са готови да отделят организационен и финансов ресурс за него. Най-вероятно инициативата на Мария Василева и СГХГ ще остане без развитие. Дано бъда опроверган.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”