Български  |  English

Бежанците и ползите за Германия

 

През 2015 г. и 2016 г. общият брой на търсещите убежище в Германия е над един милион души. По данни на службата за миграция през 2015 г. подалите молба за статут на бежанец са около 480 000 души, а през 2016 г. - около 750 000 души.
Голяма част от тях идват от Сирия и Афганистан, където по онова време се води война. И през двете години броят на случаите, в които кандидатстващите получават статут на бежанец, е около 400 000. Близо 155 000 души получават субсидиарна закрила (в България се нарича „хуманитарен статут” – б.пр.), около 25 000 души – забрана за екстрадиция, тъй като завръщането им по родните места би застрашило живота им. А на над 400 000 души молбите за предоставяне на статут са отхвърлени. Така че имаме 580 000 души, които не са получили статут на бежанец, но реално е трябвало да останат в Германия, докато документите им се обработват.
Безспорно е, че приемането и грижата за толкова много мигранти струва на Германия немалко средства.
Според статистически данни, обработени от близкия до работодателите Институт за изследване на германската икономика със седалище в Кьолн, притокът на бежанци може да повиши икономическия ръст в Германия и да покрие разходите, които те първоначално изискват. Според авторите на изследването, благодарение на новодошлите, БВП може да се увеличи с около 90 милиарда евро до 2020 г. Учените достигнали до този резултат, след като създали компютърен модел, в който включили множество компоненти, с които разиграли голям брой различни сценарии.
От Института пресметнали, че тази година БВП се е покачил с 0.4%, което се дължи единствено и само на бежанците.
До 2020 г. ефектът от това повишаване може да доведе до ръст от 1%, се казва още в изследването. Изследователите очакват, че тласъкът в икономическите отношения ще дойде от повишения брой население, което ще консумира по-големи количества, а държавата ще отпуска повече средства за интеграционни проекти.
Въпреки това обаче, тъй като в близко бъдеще само една част от бежанците ще си намери работа, може да се предвиди, че процентът на безработните ще се увеличи с около 1.5%.
Търсещите убежище, чиито статут е в процес на уточняване, нямат право да работят в Германия. В момента, в който получат статут, те могат да си потърсят работа. Който обаче е със забрана за екстрадиция, трябва да получи специално разрешително за работа. Така че само една част от онези пришълци, които в момента живеят в Германия, ще могат активно да се включат на пазара на труда. Според изчисленията на учените, само около половината от тях ще могат да си намерят работа в близките три години.
Освен това, статистически увеличаващата се безработица ще се отрази отрицателно върху годишния доход на глава от население, за който се предполага, че ще се намали с 800 евро. И за да се предотвратят отрицателните последици от намаляването му, ще са необходими инвестиции в повишаване квалификацията на новодошлите. Един на всеки петима кандидати, търсещи убежище, има висше образование. Но поне толкова е броят и на онези, които са завършили само основно училище или нямат никакво образование. Към тези нерадостни факти трябва да прибавим още, че мигрантите тепърва трябва да учат немски или да подобряват слабите си познания по него.
Икономистите са пресметнали, че годишно интегрирането на бежанците ще струва близо 28 милиарда евро. В тази сума са включени както социалните разходи за неработещите, така и средствата, отпускани за настаняване, храна, обучение плюс публични инвестиции, например, финансиране на жилищно строителство.
И колкото по-бързо и повече бежанци си намерят квалифицирана работа, толкова по-добър ще е ефектът от това върху държавния бюджет. „Ако парите на германския данъкоплатец се инвестират в ефективни програми, то в дългосрочен план голяма част от вложените средства ще бъдат възвърнати под формата на увеличени данъчни приходи”, смятат авторите на изследването. Същевременно обаче намаляването на бюрокрацията трябва да се превърне в трайна държавна политика с цел по-лесното включване на мигрантите на пазара на труда. Тук е мястото да се отбележи, че и според други икономически изследвания в дългосрочна перспектива застаряващото население на Германия ще има полза от придошлите мигранти.
 
Различни видове статут
Право на убежище. Законодателната система в Германия, регламентираща предоставянето на убежище, разглежда различни категории бежанци. По силата на член 16а от Основния закон на Федерална република Германия убежище се предоставя само на този човек, който може да докаже, че в родината си е преследван от държавните власти по политически, религиозни или други причини от личен характер. Войните – международни или граждански - не са достатъчно основание за предоставяне на убежище. Кандидатите, одобрени за статут на бежанец, получават временно разрешение за пребиваване и могат да изтеглят при себе си и семействата си. За периода на миналия януари - октомври 362 153 души са поискали убежище в Германия. Близо 40% от молбите са отхвърлени, а при 20% от тях полученият статут е различен от този, за който мигрантът е кандидатствал. Това важи за случаите, в които става дума за казуси по Дъблинското споразумение – тогава, в съответствие с правилата на ЕС, бежанците са връщани в държавата членка на ЕС, в която за първи път са били регистрирани.
Статут на бежанец. Онези чужденци, които не отговарят на строгите изисквания на член 16а отОсновния закон на Федерална република Германия, могат да получат закрила по силата на Женевската конвенция. Условието е техният живот да е застрашен в родината им поради убеждения - расови, религиозни, национални, политически; или пък да са сериозно притеснени заради принадлежността си към определена социална група.
До момента този статут, почти без изключения, се предоставя на избягалите от гражданската война в Сирия. С него те получават разрешение за пребиваване в рамките на три години, което включва и правото им да доведат в Германия и семействата си. Тази година, например, близо 40% от всички лица, търсещи убежище, бяха поставени в тази категория.
Субсидиарна закрила (хуманитарен статут). Този, който не получи право на убежище, нито пък статут на бежанец по Женевската конвенция, все пак може да се ползва от закрила. Достатъчно условие за тази „субсидиарна закрила” е в неговата родина да го очаква смъртно наказание, изтезания или други опасности, предизвикани от международна или гражданска война. При такива случаи мигрантите не се екстрадират, а получават разрешение за пребиваване в рамките на една година, като този срок подлежи на удължаване. Наскоро управляващаташирока коалиция в Германия взе решение в рамките на две години изцяло да преустанови практиката хора, получили такъв статут, да могат да изтеглят в Германия целите си семейства. В тази група попадат всички сирийци. Решението бе по предложение на германския вътрешен министър Томас де Мезиер.
 
Сигурни страни на произход. Кои са “сигурните страни на произход”? По силата на член 16а, параграф 3 от Основния закон на Федерална република Германия, Бундестагът и Бундесратът могат да определят кои да са тези страни, като основният критерий е в тях да няма “унизително третиране, преследване по политически причини, налагане на нечовешки наказания”. Мигрант, идващ от подобна страна, който търси убежище в Германия, трябва да докаже със съответните факти, че е бил преследван по политически причини в родината си и че тя не може да се причисли към сигурните страни на произход.
В основата на тази законова регулация е така нареченото “компромисно предоставяне на право на убежище” от 1993 г. Тогава Федералният конституционен съд на Германияформулира критерии, които следва да бъдат изпълнени, за да може съответната държава да бъде обявена за “сигурна страна на произход”.
Когато дадена държава бъде обявена за „сигурна страна на произход”, това автоматично намалява броя на разглежданите молби за убежище. По данни на Федералната служба за миграция и бежанци, броят на молбите за предоставяне на убежище, подавани от жители на Западните Балкани, рязко спаднал, след като Косово и Албания били определени за “сигурни страни на произход”. В резултат на това и останалите заявления започнали да се обработват по-бързо, и депортациите станали по-динамични.
Същевременно обаче различни правозащитни организации подават сигнали, че държави, които са определени за “сигурни страни на произход”, в действителност никак не са безопасни. Така например, в някои балкански държави ромите продължават да бъдат жертва на дискриминация. Но е много трудно държава, която веднъж е била обявена за „сигурна страна на произход”, след това изведнъж да стане „несигурна” – дори и реално политическата ситуация в нея рязко да се е променила.
Дали “сигурните страни на произход” автоматично могат да се нарекат “сигурни трети страни”[1]? - Не. Но всеки, пристигнал в Германия от “сигурна трета страна”, няма право да кандидатства за убежище. Казано накратко, смята се, че в “сигурните трети страни” се спазва както Конвенция за защита правата на човека, така и Женевската конвенция за статута на бежанците. И по силата на параграф 26а от Закона за предоставяне на убежище в Германия, като “сигурни трети страни” се определят както всички страни членки на ЕС, така и Норвегия, и Швейцария. Особен случай представлява Турция. Тя не е призната за “сигурна трета страна”. След споразумение между ЕС и Турция обаче започна да действа правилото онези бежанци, които бягат от Турция в Гърция, да бъдат връщани обратно. В същото време ЕС приема бежанци от Турция.
Кои са “сигурните страни на произход”? - Всички страни членки на Европейския съюз са смятани за сигурни страни на произход. Към тях се числят и Албания, Босна и Херцеговина, Гана, Косово, Македония, Черна гора, Сенегал и Сърбия, като страните от Западните Балкани бяха включени едва наскоро.
Цайт,15 януари 2017
 
Какво учат мигрантите за Германия
„Германия ми даде самочувствие”, казва индийка с черно-бяло сако. После обяснява: „В дома си имах на разположение бавачка, готвач, градинар. И нищо не правех. Нищо не умеех. А тук почти никой не може да се похвали с домашна прислужница. В крайна сметка се научих да се справям сама. И това ми харесва”. Срещу нея седи японка, която споделя: „В Германия е много тъмно – магазините вечер затварят и нощем по улиците не е така светло, както в моята родина. Това е доста досадно, ако искаш да отидеш на пазар. Но в същото време действа много успокояващо”.
Цитираните две мнения показват, че на въпроса с какво лично свързвате Германия, отговорите могат да бъдат много различни. Зависят от това кого питате. От началото на бежанската криза и изборния успех на „Алтернатива за Германия”, в страната се водят разгорещени дискусии на тема кои са най-важните неща, които трябва да научат мигрантите за новата си страна? А кои трябва да пропуснат? Кое е същностно определящо за Германия и германците? Кои ценности се споделят както от бизнесмена в Грюнвалд[2] и бездомника на берлинския площад „Александерплац”, така и от феминистката от Хамбург, и домакинята от Фрайтал в провинция Саксония?
Накрая Институтът за демоскопски изследвания в Аленсбах извърши социологическо проучване дали съществува нещо като национален характер. 57% от анкетираните отговориха положително. А на въпроса кои качества характеризират германеца, получените отговори бяха „абсолютни клишета” - германците са точни, прилежни, подредени.
Но в малката класна стая, намираща се в сграда близо до гарата в Мюнхен, където интервюирахме познатите вече индийка и японка, отговорите са малко по-различни. Двете жени са тук, защото заедно с други мигранти посещават специален курс по интеграция. По време на него те учат не само езика, но и ценностите, споделяни в новия им дом. Курсистите са предимно трудови мигранти от Южна Европа и Азия. В бъдеще обаче техният състав ще стане по-шарен.
Предвижда се в Закона за предоставяне на убежище в Германия да бъдат включени и специални курсове по интеграция на бежанци. Така тези, които идват от Сирия, Еритрея, Сомалия, Иран и Ирак с перспективата да останат в Германия, ще могат да получат базова подготовка за новия си живот. Трудният въпрос обаче е кой ще реши какво е типично немско? А какво не?
Специални курсове по интеграция съществуват още от 2005 г. Те включват 600-часов езиков курс и така наречения „курс по ориентация” в новия дом. Преподавателите и учебните помагала се определят от Федералната служба за миграция и бежанци. Накрая учащите държат тест, който навсякъде в Германия е един и същ, с изключение на няколко въпроса, които са строго специфични в зависимост от провинцията, в която се провежда курсът.
Първата учебна програма, приета през 2005 г., е подготвяна много внимателно и дълго, като в процеса е участвала специална комисия от учени, преподаватели, неправителствени организации и политици. След това обаче съдържанието й постоянно е преработвано.
„Курсът е система на обучение, която непрекъснато трябва да се променя в зависимост от процесите в обществото и обучаваните”, обяснява Карола Кичос, която отговаря за езиковото и гражданското образование във Федералната служба за миграция и бежанци. Тя разказва и че така нареченият „курс по ориентация” вече е удължен – от 60 на 100 часа; и че в него акцентът е преместен върху ценностите и нормите в германското общество и тяхното споделяне от страна на курсистите.
Кичос дава конкретен пример с темата за равни права. А после обяснява, че и отделни случки от ежедневието на мигрантите могат да се превърнат в предмет на курса – например случай, при който някой от курсистите е станал жертва на блудство в метрото само заради външния си вид. „Разбира се, в курса ще се говори и за онези случаи, в които отделни бежанци са извършвали престъпления, което обаче не означава, че всички мигранти са опасни, също както и не всички германци трябва да бъдат смятани за груби и агресивни спрямо чужденците” – казва Кичос.
Иначе курсът е разделен на три големи теми: 1. политика и демокрация; 2. история; 3. човек и общество. В първата част се изучава Основният закон на Федерална република Германия; във втората – участието на Германия във Втората световна война, а в третата се говори за ГДР, за различни граждански инициативи, за европейската интеграция, за ролята на жените в обществото, за феминизма и хомосексуалните отношения. Накрая всеки курсист трябва да се яви на тест „Живот в Германия”.
И в класната стая до гарата в Мюнхен учениците решават тестове. На някои въпроси дори и родени в Германия биха се затруднили. Например - защо трикольорът на германското знаме е черно, червено и златно? И дали вотът ви на парламентарните избори е валиден, ако пуснете бюлетина само при първото гласуване?
Тестът обаче не включва ценности. И не може да ви научи на толерантност, както настояват някои. Той проверява придобитите познания, а целта на курса е да даде възможност на мигрантите да могат пълноценно да участват в обществения й живот. Безспорно е обаче, че един курс по интеграция продължава не 600 часа, а цял живот, като наученото се предава от поколение на поколение. Преподавателите обаче са категорични, че не се бъркат в личния живот на своите ученици и нямат намерение да ги превъзпитават. В този смисъл, учебната програма умишлено е оставена отворена. Курсистите сами описват как си представят общия живот с германците. Споделят досегашния си личен опит.
Понякога им се дават и по-конкретни задачи – например, да обсъдят как си представят разпределянето на задълженията в домакинството. Курсистите в класната стая до гарата са предимно млади майки, които в момента се грижат за децата си и къщата, докато мъжете им ходят на работа. За някои това е пълното щастие.
След това се стига до въпросите за немската народопсихология. Босненец споделя, че първоначално смятал германците за много затворени, но след като понаучил езика, променил мнението си. ”Важното обаче е ти да направиш първата крачка” – категоричен е той. Другите курсисти кимат одобрително. Млада жена от Ирак не крие удивлението си от самотния начин на живот, който водят възрастните хора в Германия. Нейна съседка – дама на достопочтена възраст - имала за приятел единствено кучето. След една седмица иракчанката я поканила на кафе, макар почти нищо да не разбирала от баварския й диалект. „В моята родина съседите постоянно си ходят на гости” – обяснява иракчанката.
Но колко ще научат учениците от курса, зависи от това какъв им е досегашният интелектуален багаж, обясняват преподавателите. Някои от курсистите никога не са ходили на училище и за тях е успех, ако се научат да идват навреме в час и успеят да се подготвят за изпит. Други пък са следвали в родината си и без проблем изкарват високи оценки на тестовете.
При всички положения обаче преподавателите са едни от най-доволните. Заедно с курсистите те научават много неща за традициите и законите в страните на останалите. Особено предизвикателство е, когато в един курс се обучават представители на враждуващи държави или етнически групи. „Ако те се чувстват комфортно по време на обучение, забравят всичко останало” – разказват преподавателите.
Най-силно вълнение предизвиква урокът за националния химн на Германия. Преди това всеки курсист става прав и изпява куплет от химна на страната си на родния език.
А най-трогателно е, когато в края на курса някой сподели, че в лицето на колегите и преподавателя е намерил приятел. Може би тъкмо в онзи момент и урокът по толерантност е бил предаден.
 
Зюддойче Цайтунг, 3 януари 2017
Превод от немски Теодора Георгиева


[1] През май 2016 г. германският Бундестаг обяви северноафриканските държави Мароко, Алжир и Тунис за „сигурни трети страни”, с което улесни екстрадирането на мигрантите от тези страни.
[2] Грюнвалд е една от най-богатите общини в Германия.

 

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”