Ходене по буквите , брой 6 (2886), 17 февруари 2017" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
Йоан Ес. Поп. “Адът без изход”. Превод от румънски Лора Ненковска. Издателство за поезия “ДА”, С., 2016, цена 12 лв.
самотен човек до самотен човек./ така завършват битките и примирията. Йоан Ес. Поп е роден през 1958 г. Може би заради това, докато четях “Адът без изход”, в съзнанието ми се появяваха образи и нагласи от ранните филми на неговите връстници отсам Дунав - българските режисьори Иван Черкелов, Людмил Тодоров, Красимир Крумов-Грец… Същото интелигентско угнетение, същата интелигентска тъга, същата интелигентска безизходност… И студ. Политически и културен студ, който поразява младежката бохема, усамотява я, свива живота й под санитарния минимум. В паметта ми завинаги се забиха онези минус 14 градуса, при които през 80-те - без дърва - живеят лирическият Аз и неговият приятел: докато беше есен, не ни пукаше къде ще живеем... Както ни съобщава изданието в самото си начало, Йеуд е реално съществуващо затънтено село в северната част на Румъния, където Йоан Ес. Поп е разпределен от режима на Чаушеску да работи като учител по румънски език и литература между 1983 и 1989, като на румънски звученето на Йеуд е много близко до звученето на ад. И наистина е ад - примирена с провала си провинция, която е изгубила всякаква надежда. Аз поне не намирам български лирически и изобщо литературен еквивалент на стихотворенията, които авторът е подбрал от 6 свои книги специално за това издание - настъпателното прозаизиране на стиха и възвишеното опоетизиране на несретното всекидневие се срещат и разминават постоянно със саможертвена честност… А и връщането в Букурещ, където Йоан Ес. Поп ще участва в строежа на прословутия дворец на румънския диктатор, се оказва неработещо решение - той завинаги е увреден от болните светлини на миналото. Днес Йоан Ес. Поп е смятан за жив класик на румънската поезия. Когато четем стихове като цитираните по-долу, разбираме защо: някои имат много пари, други имат напразни/ надежди - не съществуват нещастници само от един-единствен вид. // а когато все пак се обединят,/ нещастниците правят революции, след които/ им се отнема всичко. Но мъдростта на поетите никога няма да бъде колективно, нежели площадно притежание.
 
“Книгоиздаване по време на криза”. Съставител Алберт Бенбасат. УИ “Св. Климент Охридски”, С., 2016, цена 12 лв.
Книгата съдържа доклади от научния семинар през 2013 г., с който факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет отбеляза 15 години от създаването на специалността “Книгоиздаване”. В изданието присъстват текстове на Бенбасат, Ани Гергова, Петранка Филева, Вера Ганчева, Николай Аретов, Тотка Монова, Грета Дерменджиева, Андреана Ефтимова, Васил Загоров, Кристин Димитрова, Жана Попова, Светлана Минева, Антоанета Тотоманова и др. Както пише в увода си проф. Веселина Вълканова, появата на специалността през 1997 г. целеше “да компенсира липсата на подготвени специалисти, както и “фамилно-патриархалния“, самодеен характер на българското книгоиздаване в началните години на прехода”. Сборникът е знак за успешното изпълнение на тази цел.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”