Български  |  English

Доналд Тръмп се опитва да сключи грандиозна сделка с Владимир Путин

 
Джордж Буш – младши погледна в очите Владимир Путин и видя неговата душа. И сгреши. Барак Обама направи опит за „презареждане” на отношенията с Русия, но към края на президентството му Русия анексира Крим, разпали конфликт в друга част на Украйна и запълни вакуума на властта, който Обама беше оставил в Сирия. Изглежда Доналд Тръмп иска да отиде още по-нататък и да създаде съвършено нов стратегически съюз с Русия. Дали ще успее или ще стане третият американски президент, когото Путин надхитри?
Подробностите за реорганизацията, замислени от Тръмп, както и преди си остават мъгливи и изменчиви. Това се обяснява отчасти с разногласията в близкото му обкръжение. За мъжката дружба на президента с Владимир Путин все още имаше надежда дори по времето, когато постоянната представителка в ООН поиска „ясно и решително осъждане... на агресивните действия на Русия” в Украйна. Когато тази седмица по време на интервю журналистът на Fox News каза на Тръмп, че Путин е „убиец”, той отговори: „Има много убийци... Вие да не мислите, че нашата страна е невинна?”.
Това е безпрецедентен и недопустим случай: американски президент да заяви, че неговата страна е толкова кръвожадна, колкото и Русия. Тези думи станаха подарък за пропагандистите в Москва. А това, че г. Тръмп смята, че Владимир Путин може много да предложи на Америка, означава, че той оценява невярно не само мощта и интересите на Русия, но и значението на това, което на Америка ще й се наложи да даде в замяна.
Ако се съди по дискусиите около Тръмп, то сценарият за Русия изглежда примерно така: Америка ще обедини усилията си с Путин, за да унищожи „радикалния ислямски терор” – по-точно ИДИЛ или „Ислямска държава”. При това, Русия би могла да се откаже от сътрудничество с Иран, отдавнашен противник на Америка в Близкия Изток и заплаха за нейните съюзници, включително Бахрейн и Саудитска Арабия. В Европа Русия ще престане да раздухва конфликта с Украйна и ще се съгласи да не досажда на страните членки на НАТО на границите си и, може би, ще започне преговори по ядрените въоръжения. В дългосрочна перспектива по-тесните връзки с Русия биха могли да помогнат да бъде обуздана експанзията на Китай. Стивън Банън, съветникът на Тръмп, който най-много предизвиква тревога, заяви миналата година, че той „няма съмнения”, че „ще воюваме в Южнокитайско море пет-десет години”. Ако това е така, то на Америка са нужни съюзници, а Русия е ядрена държава, имаща 4200 километрова граница с Китай. Има ли нещо, което не ни харесва тук?
Всъщност, почти всичко. Може действията на руските хакери да са помогнали на Доналд Тръмп на изборите, но това не значи, че той може да се довери на Путин. Интересите на Кремъл и Америка се различават, както небето от земята.
Например, в Сирия Путин вдига шум до бога, че се бие с терористите, но не е предприел за това никакви реални усилия. Цената, която той ще поиска за сътрудничеството с Америка, може да са гаранции за постоянно военно присъствие на Русия в Близкия Изток и поддръжка за Башар Асад, чийто режим, както стана ясно тази седмица, е обесил хиляди сирийци с присъди от съдебно заседание, траяло две-три минути. Това не означава нищо хубаво нито за Сирия, нито за стабилността в региона, нито за Америка. Даже ако Владимир Путин и Доналд Тръмп имаха обща цел (а те нямат) и американците не биха имали нищо против да станат съучастници на зверствата на Русия (а те сигурно ще са против), американските и руските войски не биха могли съгласувано да се сражават рамо до рамо. Техните системи не си взаимодействат. За да се осигури взаимодействието им, би се наложило да се споделят военни тайни, за чиято защита Пентагонът харчи огромни средства. Освен това, руската авиация не би добавила много към боевата мощ на военновъздушните сили на коалицията, които вече нанасят удари по ИДИЛ. Това биха могли да направят сухопътните войски, но е малко вероятно Путин да ги задейства.
Освен това, Русия няма намерение да отваря конфликт с Иран. Иранските войски допълват руската военна мощ. Иран е перспективен пазар за руския експорт. И, преди всичко, тези две страни са съседи, които по всякакъв начин демонстрират, че си взаимодействат с цел да управляват Близкия Изток и не желаят да враждуват заради него.
Мнението, че Русия ще е добър съюзник срещу Китай, е още по-малко реалистично. Русия е много по-слаба от Китай, икономиката й отслабва, числеността на населението намалява. Владимир Путин няма нито сила, нито желание да започне да се кара с Пекин. Обратно – той цени търговските отношения с Китай, страх го е от военната му мощ и има много общо с китайските лидери – най-малкото по същия начин се опитва да сплашва съседите си и отхвърля западните нравоучения за демокрацията и правата на човека. Даже ако ескалацията на конфронтацията с Китай би била рационална стъпка за Америка (а това не е така), Путин тук не може да помогне с нищо.
Обаче най-голямата опасност, която се съдържа в грешните оценки на Тръмп, е свързана с Европа. Тук списъкът с исканията на Путин има три части: първо, това, което той няма да получи (например, премахване на западните санкции), докато не започне да се държи по-добре. Второ, това което няма да получи при никакви обстоятелства (например, признаването на анексията на украинска територия). И трето, това, което би могло да наруши основаващия се на правила световен ред (например, мълчаливото съгласие на САЩ за отслабването на НАТО).
Владимир Путин би бил радостен, ако Доналд Тръмп му даде по-голяма свобода на действие в руската „близка чужбина” – например, да спре разполагането на американската система за противоракетна отбрана в Европа и процеса на разширението на НАТО (с приемането на Черна гора, планирано за тази година). Тръмп изглежда не разбира колко огромни биха били тези отстъпки. По отношение на Алианса, той дава противоречиви сигнали – миналия месец го нарече „остарял”, а тази седмица обеща поддръжка. Изглежда някои негови съветници, също като Путин, не ги вълнува, че ЕС може да се разпадне, те приветстват такива лидери като Марин Льо Пен, на които само това им трябва. Стивън Банън признава, че Русия е клептокрация, смята Путин за представител на глобалното протестно движение на националистите и традиционалистите против либералния елит, а значи истински съюзник на Доналд Тръмп.
Стремежът към сключване на „грандиозна сделка” с Владимир Путин е налудничав. Какъвто и велик преговарящ да е Тръмп, тук няма да се получи добра сделка. Освен това, никой не отчита опасността обидчивият Тръмп, когато го измамят хитро, така да развали отношенията с Владимир Путин, че да доведе нещата до опасно и дестабилизиращо скарване.
Вместо да се сключват грандиозни сделки или да се караме, по-добре би било да се започне с малко и да се заемем с нормализацията на американо-руските отношения. Това може да бъде взаимодействие по контрола на въоръженията и предотвратяването на случайните конфликти между руските и американските войски. Конгресмените републиканци и по-здравомислещите съветници на Тръмп – например държавният секретар и министърът на отбраната – трябва да се постараят да убедят президента в това. В противен случай, ситуацията ще стане наистина много сложна.
11 февруари 2017
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”