Български  |  English

Европа се разпада

 
Разговор с Пол Маньет, министър-председател на Валония
 
Преди дни това интервю беше често споменавано в нашите медии, обикновено с „информацията”, че министър-председателят на Валония иска изхвърлянето на България от Евросъюза. Както читателят ще се увери, смисълът на изказванията на Маньет е доста по-различен...
К
 
- Как гледате на еврото - като на успех или провал?
- Въвеждането на тази валута не бе добре обмислено. То следваше монетарната логика: да създадем една валута, а после ще дойде ред и на икономиката. Но това не проработи. Еврото не доведе до реална икономическа конвергенция. А и изобщо не се стигна до въвеждане на истинска европейска икономическа политика: няма истински бюджет, реални собствени ресурси.
А ефектът от един паричен съюз, без икономически съюз, е да неутрализира паричната променлива при изравняване отношенията между държавите членки. И така балансирането започна да се извършва на база социални и данъчни законодателства, които не бяха хармонизирани. Това произведе ефекта, от който се страхувахме: еврото ускори социалната и данъчната дерегулация, преобърна логиката на Европейския съюз.
- Какво точно означава това?
- Цялата логика на Европейския съюз следва принципа - конвергенция и защита. Днес сме свидетели на фундаментална асиметрия: валутата се въвежда принудително; либерализацията се решава с абсолютно мнозинство от държавите членки; а по въпросите за социалния и фискален съюз се търси единодушие. Така че в системата има нещо сбъркано. Имахме около двадесет години, които напълно преобърнаха смисъла на Европейския съюз. Защото дотогава логиката на учредителните договори и тяхната идея винаги е била една и съща: аз дерегулирам на национално ниво, но същевременно извършвам и повторна регулация на общоевропейско ниво.
- А дали тези 20 години и периодът, който води до разширяване на Европейския съюз, са грешка?
- От геополитическа гледна точка, тези разширявания трябваше да бъдат направени. Проблемът обаче бяха критериите, които бяха много ниски. Трябваше ясно да се каже: един ден вие ще трябва да се присъедините към еврозоната и ние ще ви помогнем - или принудим - да постигнете необходимите икономически условия за осъществяване на хармонизацията. Вместо това обаче беше казано следното: работниците (румънски, български, полски, унгарски и т.н.) ще отидат там, където липсва работна ръка - в Западна Европа. А капиталът (френски, германски и т.н.) ще отиде там, където няма капитали - в Централна Европа.
- И тъкмо това се случи.
- Да. Чисто икономически, това е страхотно: факторите се разпределят по естествен начин – отиват там, където трябва. Това е магията на невидимата ръка. Но за хората случващото се е изключително брутално. В нашите страни то напълно разби системите на социална сигурност. А за страните от Централна Европа резултатът е катастрофален: Румъния загуби 15% от най-младото си и здраво население! И политическите последици са драматични. Ние изживяваме пълна политическа дезинтеграция. До този момент Европа никога не е отстъпвала, но ето че сега тя тръгва назад. И по мое мнение, това няма скоро да приключи.
- Европа отстъпва - не говорите само за “Брекзит”, нали?
- Не, кой днес още вярва в Европа? Аз, който съм “насинен” и отчаян федералист, когато говоря със студенти, забелязвам, че вече за тях Европа не означава нищо. Нещо повече – за тях тя олицетворява губещите от глобализацията, причината за всичките проблеми.
- Чия е грешката?
- Смятам, че огромна отговорност за това носи завоят в либерално-консервативна посока. Но не трябва да датираме всичко с Договора от Маастрихт или с Пакета от шест акта[1].
- Пакетът от шест акта – това всъщност е заплахата от санкции за държавите, които не спазват правилата на Пакта за стабилност. Защо, според вас, това е голяма грешка?
- Защото Пакетът от шест акта удари смъртоносно тъкмо онази социална категория, която някога подкрепи европейския проект – а именно, средната класа в Западна Европа. Пакетът от шест акта ограничи покупателната им способност, удължи рецесията и изостри неравенствата. Европа сама се отрече от онова, което, исторически погледнато, бе нейната голяма подкрепа.
- Визирате Ангела Меркел, която въведе тази мярка?
- Меркел предприе логичен ход: тя защити интересите на Германия. Но онези, които носят отговорност, са хората, които не се противопоставиха на Меркел. На първо място Жозе Мануел Барозо и Херман ван Ромпой. А след това Франсоа Оланд, който абсолютно нищо не поправи, макар че бе обещал да преразгледа договорите. Ако говорим по-общо, годините в периода 2008 - 2015 са пълна трагедия и причината за това не са нещата, които извършихме, а онези, които не направихме. Имаме фискална криза и повсеместни „течове”[2], но не предприемаме никакви действия. Имаме рецесия, а следваме минималистичния план “Юнкер”. Имаме бежанска криза, а оставяме проблема в ръцете на Ердоган.
Демонстрираме безсилието и безполезността на Европейския съюз, такъв, какъвто е той днес. Въпреки това, аз оставам убеден европеец.
- Да приемем, че Европа е социална. Онова, което носи плюсове на левицата, е конфронтацията; така, както вие направихте с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (ВИТС): показахте на хората баланса на силите?
- Това не е самоцелна конфронтация или желание да се забавляваме на принципа – трябва да върнем топката в полето на Европа. Но въпреки това, нещата са много сбъркани: от Комисията се месят по национални въпроси, които са изключително чувствителна материя, а в същото време не са в състояние да се борят срещу укриването на данъци или пък да овладеят бежанския проблем.
- В същото време, Комисията се захваща с Apple и настоява както за по-голяма фискална прозрачност, така и печалбите да се облагат там, където са натрупвани...
- Да, но това са меки мерки! А трябва да се възстановяват годишно по един трилион евро, които ни бяха откраднати. За да ускорите фискалната конвергенция, не трябва да заявявате: “И така, сега слагаме това предложение на масата. Кой е съгласен с него?”. Очевидно е, че винаги ще има някой, който ще е против. Не е работещо да се търси единодушие.
Единственият начин да го направите е да поставите условия: “И така, Ирландия, вие все още ли искате кохезионни фондове? Ако да, условието е да приемете по-високи социални стандарти”. Същото трябва да се направи и с външната търговия. “И така, Канада, вие искате да сключите сделка с нас? Тогава в търговския договор ще включим и глава „Данъци”. Ние трябва да направим така, че фискалният режим да стане цел №1. Всъщност, именно по този начин Делор успяваше да се договори – той правеше пакети: “Ти искаш това – добре, но взимаш и онова.”
- След вашето противопоставяне по въпроса за Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (ВИТС), дали забелязахте някаква промяна в отношението от страна на Европейската комисия?
- Тя реално се захвана с проблема с арбитражните механизми. Но не мога да кажа същото за останалото... Когато наскоро прочетох позицията на европейския комисар по търговията Сесилия Малмстрьом, изразена в един голям всекидневник, вестникът падна от ръцете ми. Това се нарича политически аутизъм. Абсолютно нищо не се е променило в начина й на говорене и поведение. И това е изумително, защото и в нашия начин на действие съвсем нищо няма да се промени. Така че, вървим към нови конфронтации. И мисля, че все по-рядко ще бъда сам от едната страна на барикадата.
- Тръмп, Ердоган, Путин: Европа е заобиколена от лидери, които едва скриват своята неприязън към нея. Какво може Европа да предприеме в краткосрочен план, за да си стъпи отново на краката?
- В краткосрочен план - нищо. Засега най-малкото, което можем да направим, е Федерика Могерини да не се кара с никого. Нека първо направим “Брекзит” и след това ще можем да говорим. Тогава ще търсим отговор на въпроса какъв ще е сценарият за Европа след „Брекзит” в перспективата на следващите 25 години? Мога добре да си представя как „Брекзит” ще бъде последван от Polxit, Hongrexit, Roumaxit, Bulgxit... Ако успеем да договорим категорично, но балансирано споразумение между Европейския съюз и Обединеното кралство, някои страни могат да си помислят, че британският модел е достоен за завиждане. И така, Полша, Унгария, Румъния, България - а вероятно и Дания, и Швеция – ще напуснат Съюза и ще сключат търговски споразумения или партньорства.
- Това, според вас, желателно ли е?
- Да. Това ще позволи да се ограничи вътрешната конкуренция. Изведнъж ще открием, че страните, които сме останали, имаме много по-близки нива на БВП и социално-икономически модели. И въпреки това, Съюзът ще продължава да обединява 400 милиона души и ние все още ще сме по-големи от Съединените щати. Ние ще се възползваме от възможността да подпишем споразумения за асоцииране със средиземноморските държави. И с малко късмет – това, което ще ви кажа сега, е ужасно - но САЩ ще се решат на едностранна намеса в Близкия изток, а европейците ще кажат: Не. Има демонстрации из цяла Европа: това е зараждането на европейското гражданско съзнание, което възниква само при конфронтация.
Необходимо е едно “ние срещу тях”. И е по-добре това „ние” да сме ние - европейците, поддръжниците на мултилатерализма и стриктното придържане към закона, като срещу нас са те – САЩ, изолираните и агресивните. В същото време, ние ще прекратим всички преговори по многостранните и двустранни договори и ще сключим чисто търговски споразумения, от които ще се възползваме, за да засилим вътрешното развитие на Европейския съюз.
- По какъв начин?
- Европа мащабно ще реинвестира, ще прегрупира една част от дълговете с цел по-ефективното им изплащане и ще финансира начинания, различни от големите проекти (тип TGV), за сметка на мащабни строителни дейности, като обновяването на цялата енергийна инфраструктурав социалните жилища. Ще обясним на средната класа и на хората на наемния труд, че благодарение на Европа техните сметки за ток ще стават по-ниски. Ще започнем деликатно да помиряваме гражданите с Европейския съюз, ще създаваме работни места, ще осигурим енергийната си независимост. И отново ще бъдем лидери в световната борба срещу измененията в климата, но този път действията ни ще са реални.
- Ако следваме вашия сценарий, трябва да преразгледаме увеличаването на бюджета на ЕС, който не би трябвало да надвишава 1% от БВП.(Има се предвид 1% от БВП на всяка от страните членки – бел. ред.)
- Да, ние най-малкото трябва да го увеличим три пъти. Образно казано, Европа трябва да излезе от глухата защита и да мине в атака. Трябва да си запазиефективната администрация, но едновременно с това трябва да има истински инвестиционен бюджет: един план “Юнкер”, но със 100% мощност. Тогава хората ще започнат да виждат резултатите...
- Вярвате ли в този сън, който току-що ни разказахте? Или може би това е някакъв евфемистичен начин да ни кажете, че това не е доминиращата линия на говорене...
- Смятам, че онези европейски елити, които живеят напълно откъснати от света, в крайна сметка ще бъдат принудени да осъзнаят истината. Ние сме се устремили към една политическа дезинтеграция, към състояние, в което различни държави ще станат неуправляеми, ръководени от луди хора като САЩ днес. И ще има масови граждански мобилизации. Според мен, Европа няма да се размине без голяма политическа дезинтеграция, без пробуждане на гражданското общество и поява на ново поколение политици, което повече ще се вслушва в гражданското общество.
- Като реакция на “Брекзит”, страните членки се впуснаха да работят по линията – Европа на отбраната. Това не е ли правилният път?
- Имаме нужда от повече Европа в името на един енергиен пакт, повече Европа на инвестициите, повече Европа на социалните законодателства, на борбата срещу фискалния дъмпинг, на присъствието на международната сцена. В действителност, вярвам повече в споразуменията за партньорство с държавите от Магреба, а утре - и със страните от Африка, отколкото в една Европа на отбраната. Без британците военният ни капацитет изглежда смешно малък и в такъв случай Европа на отбраната не е нищо друго, освен една Франция...
Разговора води Фредерик Роар
Л’Еко, 3 февруари, 2017
Превод от френски Иван Николов


[1] Пакетът от шест законодателни акта е предназначен да затегне фискалната дисциплина в страните-членки на ЕС. Той влезе в сила на 13 декември 2011 г. след едногодишно обсъждане, налагайки по-плътна координация на фискалната политика на отделните държави, както и автоматични санкции за страните превишили допустимите нива на дълг и дефицит.
[2] Тук се има предвид „Уикилийкс” и други „течове” на секретни данни.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”