Български  |  English

Петър Пашов (1955 – 2017)

 
Внезапно си тръгна и режисьорът Пашата.
Ще го запомня така: строен, висок, с карирана риза и широкопола шапка, голяма като усмивката му, с вечна, вече започнала да побелява брада, с цигара в ръка. Умееше да се наслаждава на живота и можеше още дълго да го прави…
Неговите спектакли отдавна са между действително златните постижения на кукленото ни изкуство. Изреждането е и трудно, и излишно. Достатъчно е да споменем „Светлосиният Петър“, „Пук“, „В лунната стая“ и „Дон Кихот“ в Пловдивския куклен театър (а това е само началото на кариерата му, защото след това има още толкова много паметни спектакли и в София, и в Стара Загора, в чужбина…).
Преданите му ученици и запалените му колеги, работили или общували с него, ще го помнят щедър, себераздаващ се творец, с блестящо чувство за хумор, режисьор, който сякаш с лекота постигаше пронизителна лиричност с трагедийни нотки, ще го помнят с неговата пълна всеотдайност и посветеност на куклата.
Петър Пашов имаше свои теми в изкуството. Мисля, че Свободата, Другият до теб, Нежността, Любовта бяха обсебили спектаклите му. Те бяха въздухът, който дишаха персонажите му в „Дон Кихот” – едно от върховите и най-пленителни постижения на нашия куклен театър през цялата му история.
Беше носител на много награди – наши и чужди. Спектаклите му бяха гледани в много страни, в немалко от които осъществи и свои постановки.
Беше Председател на АКТ-УНИМА, България (2009-2015).
Не мога да се примиря, че употребявам минало време. За Пашата? Та със своите и на Жени Пашова ученици и спектакли той е още тук!...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”