Български  |  English

Либия – кошмарът на Европа

 

След шест години хаос, които последваха падането на режима на диктатора Муамар Кадафи, Русия и президентът Владимир Путин са близо до постигането в Либия на нова външнополитическа победа над Запада.
Русия активизира сътрудничеството си с маршал Халифа Хафтар, който днес контролира не само източната част на Либия, но и повечето от огромните нефтени находища в страната.
В най-лошия случай, обхванатият от криза Европейски съюз може да се надява на това, че Русия, с помощта на Хафтар, ще получи решаващо влияние над потоците бежанци от Африка, които от Либия се прехвърлят през Средиземно море в Европа. Заедно с това, Русия може да създаде опорен пункт за своето присъствие в Средиземно море. В най-добрия случай Русия може да помогне нещата да се стекат така, че маршалът да стане част от едно приемливо политическо решение за Либия.
На този фон тече неистова дипломатическа схватка за популярния 73-годишен североафрикански маршал. Схватката за благоразположението на Хафтар се разигра няколко седмици, след като участниците в неофициалната среща на върха в Европейския съюз съсредоточиха вниманието си върху необходимостта да се спре растящият поток хора, идващи през Средиземно море – трябва да се сложи край на това бягство към Европа, което само миналата година струваше живота на 4000 човека, потънали в морето, и което става все по-важна част от политическите напрежения и в Съюза, и в ред негови страни членки.
Обсъждането на влиянието на Русия в Либия и бъдещата роля на маршала бяха теми на много срещи на правителствено ниво между Русия и Италия, която води преговорите от страна на Европейския съюз. Тези дни Хафтар става тема на неофициални срещи между ръководители от ЕС и руски участници в конференцията по сигурността в Мюнхен, след това италианският министър и британският му колега ще се срещнат в Лондон и ситуацията в Либия ще бъде една от точките в дневния ред.
Въпросът е в това дали Европейският съюз ще успее – може би с помощта на Москва и при съответни услуги в отговор – да застави Хафтар да се примири с ролята на военен лидер на Либия, който се подчинява на слабото временно правителство в Триполи (поддържано от ООН), което днес контролира по-малката част от страната. Това временно правителство изцяло зависи от поддръжката на разклонената мрежа от опълченци в западната част на Либия.
Нестабилната ситуация, в която се оказа временното правителство, отново се прояви вчера, когато то поиска от НАТО помощ в създаването на организация за сигурност и нормално функциониращо правителство. НАТО се опита няколко пъти да направи това – неуспешно, защото на практика е много трудно да се разбере кой, в крайна сметка, трябва да бъде поддържан в борбата за власт в Либия.
„Всички заинтересувани страни признаха, че Хафтар трябва да бъде интегриран във властта в Либия. Но в този момент Хафтар смята, че вятърът духа в неговите платна, а позициите му са така силни, че не му е необходимо да сключва договори за разделянето на властта”, обяснява отдавнашният познавач на Либия Матия Тоалдо от Европейския съвет за външна политика.
„Страхът, че той ще стане новият силен лидер, се обяснява преди всичко с нееднократните му заявления, че либийските въоръжени сили трябва да бъдат независими от политическото ръководство и гражданските структури. Затова има опасения, че той може да се превърне в неуправляем фактор във властта, който да има доминиращо положение в страната. Но освен другите неща, той е просто популярен сред много либийци, които се надяват, че армията му ще бъде в състояние да постави на място сражаващите се помежду си опълченци и да спре създадения от тях хаос.”
Миналата есен Хафтар на два пъти е бил на посещение в Москва, където се е срещал с министъра на външните работи Сергей Лавров. Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Русия поддържа правителството в Триполи, но когато руският самолетоносач „Адмирал Кузнецов” на връщане от Сирия, където взе участие във войната, хвърли котва близо до Бенгази, Москва изпрати ясен сигнал на Европейския съюз.
При съблюдаване на всички норми на военния протокол, Хафтар посети самолетоносача и проведе видеоконференция с руския министър на отбраната Сергей Шойгу. Няма никакви факти, които да показват, че Русия нарушава ембаргото на ООН за доставка на въоръжение и продава оръжие на Хафтар, но след посещението му на „Адмирал Кузнецов” много от ранените му войници бяха изпратени със самолети на лечение в Русия.
По думите на Матия Тоалдо, Русия се придържа към съвсем целенасочена геополитическа стратегия. „Русия иска да си осигури влияние в Близкия Изток и Северна Африка и извън Сирия. Това е част от по-обширна руска стратегия, при която руснаците затвърждават връзките си и с Ас Сиси в Египет, и с Палестина. Русия заема ролята на посредник в Либия и показва, че може да направи онова, което не се удаде на Запада след падането на режима на Кадафи, като разчиства пътя към властта на Халифа Хафтар.
Петер Сееберг от Южно-датския университет обръща внимание на това, че силите на Хафтар сега са извоювали контрола над голямата част от либийските нефтени и газови находища – и особено над пристанищата. „Русия е заинтересувана преди всичко да получи контрол в региона, не само в Сирия. Но руснаците искат да получат и нещо от Хафтар, защото контролът върху нефта е негов и той може да проправи път към възобновяването на търговията с оръжие, която руснаците имаха с Кадафи”, казва Сееберг.
Той предполага, че още е много рано да се говори дали Европейският съюз ще успее да привлече Хафтар към ръководството на една по-стабилна Либия. „Въпросът е ще поиска ли Хафтар да стане част от политическото решение или той си поставя за цел да стане едноличен лидер – в най-лошия смисъл – като Кадафи.”
Ролята на Съединените щати в Либия остава неясна, след като на власт дойде президентът Доналд Тръмп. Хората на Тръмп са общували с Хафтар. Към него се отнасят с голямо разбиране не само в Москва, но и във Вашингтон – заради способността му да се бори и да противостои на опитите на ИДИЛ и Ал Кайда да се закрепят в Либия. Въпреки това, Матия Тоалдо се съмнява, че Тръмп и Путин ще успеят да се споразумеят във връзка с Хафтар.
„Трябва да се помни, че американският военен истеблишмънт няколко пъти активно се намесваше в това, което се случва в Либия, и военните съвсем не са във възторг, че след всичките им усилия, Русия взема страната на Либия. И Русия, и САЩ са заинтересувани от Хафтар, но засега този интерес не трябва да се преувеличава.”
 
Политикен, 17 февруари 2017
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”