Български  |  English

Непознатият Айзък Азимов

 

Айзък Азимов. „Пътеводител в Библията. Старият Завет”. Превод от английски Владимир Германов. Изд. Дамян Яков, С., 2016
 
Излишно е сякаш да представям Айзък Азимов на българския читател. Кой не знае „Аз, роботът“ и кой (поне сред „старите“ поколения) не е израснал с неговата научна фантастика? Изведнъж обаче го виждаме в необичайната светлина на библеист, заровен в море от историческа информация, в тънкостите и трудностите на Стария Завет. Все пак и тук бихме могли да приложим „нормална“ логика. Кой повече от Исак Юдович Изимов би трябвало да изпитва интерес към Еврейската Библия? Още повече че той е автор на цяла поредица от „еврейски“ книги със заглавия като „Земята на Ханаан“, „Животните на Библията“, „Историята на Рут“, „В началото“… Налага се да напуснем обаче „нормалната“ логика. Едновременно с историите на Ханаан и Рут, Азимов пише история на Древен Египет, на Древна Гърция, на Римската империя и на Римската република, на Средните векове… Може би го привлича древният свят изобщо? Не, защото има и книги за „раждането на Франция“, на Англия, на Съединените щати. Както изглежда, историята е била негова страст. А може би и литературата? Защото е публикувал огромни пътеводители в Шекспир, в „Изгубеният рай“ и „Пътешествията на Гъливер“, на „Дон Жуан“. И всичко това е встрани от основните му занимания с наука: книги за газовете и атома, за светлината и океана, за времето и приливите, за слънцето и луната, за фотосинтезата и генетичните ефекти на радиацията…
На практика няма научна област, в която Азимов да не е публикувал книга, и това не е толкова чудно, като се има предвид неговото авторство на 506 самостоятелни книги. Тук вече се разделяме с „нормалната“ логика. Някаква обсесия, някакъв бяс за писане (и говорене, тъй като е изнесъл безброй сказки) е движел този човек, който издава средно по десет книги на година в продължение на половин столетие. (Има години, в които продукцията му достига 40 книги.) Нищо чудно, че го наричали Големия обяснявач (The Great Explainer), а Кърт Вонегът веднъж го запитва: „Как ли се чувства човек, който знае всичко?“. „Неудобно“, отговаря Азимов, защото е ясно, че мозъкът му работи като компютър (преди още да бъде изобретен компютърът), способен да обработва огромна информация, да я обобщава, класифицира и превежда на популярен език.
Какво представлява „Библейският пътеводител“ на Азимов и каква е стойността му за съвременния читател? (Всъщност на български излиза първата част, върху Стария Завет, а има и втора, върху Новия, която навярно също ще бъде преведена; двете заедно правят 1300 страници.) Написан в края на 60-те години, той е бил предизвикателство за своето време. Макар че родителите му са ортодоксални евреи, Азимов винаги е наричал себе си атеист. Стремежът му е да разположи библейската информация (всичко онова, което книгите казват за себе си и което хората са свикнали да знаят за тях) в контекста на цялото историческо, политическо и географско знание, свързано с описаните места и събития. С представянето на всяка книга (техният брой и ред следват точно изданието, известно като Библията на крал Джеймс) авторът отвежда читателя в миналото на Израел, на Ханаан и на целия Плодороден полумесец, търси научни обяснения на митични събития (Потопът например е отнесен към хипотезата за „приливна вълна в съчетание с дъжд“), съпоставя библейските събития с подобни разкази в митологията на други народи, добавя биографични данни към литературния персонаж, проследява историческите трансформации на географски названия, интерпретира, нерядко стих по стих, неясната информация в аналитичен план. Това, което правят енциклопедиите в резултат на колективен многогодишен труд, Азимов извършва сам за една петнадесета част от годината. (През същата 1967, когато е написана първата част на Пътеводителя, той публикува още 14 книги.) Отново казвам, че за 60-те години на XX век неговата работа има пионерски характер и носи духа на просветения хуманизъм от епохи като Ренесанса и Просвещението. Само десетилетие по-късно обаче цялата светска библеистика навлиза във време на модерен възход: правят се археологически открития, създават се дръзки теории и хипотези, разработват се интердисциплинарни модели. Всичко това изтласква труда на Азимов в пространството на популярните знания. И все пак за широката публика неговият Пътеводител (богато снабден с географско-исторически карти) все още представлява интерес, а в България – дори и предизвикателство върху фона на демодираните закърнели представи за библейския свят.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”