Български  |  English

Ликвидацията на Музея на Втората световна война в Гданск

 

Тук предлагаме няколко текста около новия Музей на Втората световна война в Гданск. Очевидно консервативната власт в Полша има някакъв проблем с неговия поглед към историята.
К
 
Най-големият исторически музей се открива без тържества
Музейната експозиция е под земята, но тук не става дума само за това[1]. Министърът на културата месеци наред прави всичко, за да попречи Музеят да съществува според формулата, създадена от колектива музейни работници, който го е създал. Те не отстъпват и се съдят с министъра. Експозицията ще бъде напълно готова за началото на март 2017 г., но за 23 януари бе обявено „представяне на централната изложба”. Министър Пьотр Глински е поканен заедно със заместника си Ярослав Селин. През почивните дни – 28 и 29 януари – музеят ще бъде отворен за гражданите и тогава могат да го посетят около две хиляди души. След това е голямата неизвестна. Дали експозицията ще бъде достъпна във вида, в който е замислена и проектирана, или ще бъде преустроена според вижданията на управляващата партия? Състоя се предпремиерното представление – защото премиера може и да няма.
Животът в нелегалност. В деня на презентацията не всички зали бяха готови. Но според музейните работници, готовите са достатъчно много, за да могат посетителите да си съставят собствено мнение за най-големия – и засега най-скъп – исторически музей в Полша. Той струва 450 милиона злоти (около 105 милиона евро, бел. пр.). Инициатор за създаването му през есента на 2007 г. е Доналд Туск, тогавашният премиер. Учредителният акт е подписан на Вестерплате, за 70-годишнината от избухването на Втората световна война, а основният камък с дата 1 септември 2012 г. е положен до фрагмент от настилката от ул. Вядровня, която тогава е минавала на това място. Тази улица, която пресича цялото здание, е и основната комуникационна ос на цялата експозиция. От нея се влиза в отделните зали, групирани около три етапа: І – пътят към войната, ІІ – заплахата от война и ІІІ – дългият ден на войната. По тази улица се води разказът за обикновения живот през войната и окупацията. Редът е хронологичен. Самата война, нейният ход, отделните й аспекти са представени по проблеми (война от нов тип, война без милост, окупация и колаборация, терор, изтребление, етническо прочистване, съпротива, борба за тайни и др.) Всичко започва от Версайския договор и възраждането на Полша след Първата световна война. Следващи помещения разказват за раждането на тоталитаризмите – немски, италиански, съветски. Във всяка зала на стените са плакатите – пропагандният свят. А снимките и експонатите показват действителността зад тази пропагандна фасада – мизерията, репресиите, депортациите. Например, житни зърна от украинско село свидетелстват за масовия глад, Гладомора. НКВД конфискува всичкото зърно от селата, за да не могат селяните да си мелят брашно за вкъщи. Контрапунктът на тоталитарните режими е полската улица от 30-те години – улица от страна не без проблеми, но нормална.
В други зали наблизо е разказът за испанската гражданска война, за японските нападения, особено за клането в Нанкин, където за няколко седмици японците избиват четвърт милион жители. Има и част за Свободния град Гданск.
Септември 1939 г. е най-голямата част от експозицията, на 500 кв. м. Но музейните специалисти представят и войната в много други страни. Показваме немските престъпления от самото им начало – казва проф. Павел Махцевич, директор на Музея. Това е напълно съзнателна политика спрямо някои съществуващи в Германия и на Запад интерпретации, че уж войната за изтребление започва с нападението срещу СССР през 1941 г. Ние доказваме, че е започнала по-рано.
Впрочем, решението за създаването на този музей е взето именно по тази причина. За да се представи полската гледна точка, полският опит от тази война на фона на преживяното в други страни. По това време в Германия тече дебат за изселването. Взема се решение в Берлин да се построи музей, посветен на съдбата на насилствено изселените. И той се строи, но полският Музей го изпреварва. В него има две зали за депортациите, оформени еднакво – с големи карти на пода. Там със стрелки се посочват направленията на насилствено прокудените и мащабът на престъплението. В началото са изселени жителите на Гдиня, това е символизирано чрез вратата на едно гдинско жилище. Изложбата доказва, че масовите депортации са практика при тоталитарните режими. А събитията след войната, депортациите в изпълнение на Потсдамските споразумения са тяхно продължение и резултат. Показани са страданията на жертвите, едните и другите, но няма релативизиране на оценките и размиване на отговорността.
Политическият живот. Директорът Махцевич развежда из залите и не спира да полемизира с противниците. През 2013 г. концепцията за музея е разкритикувана от Ярослав Качински[2].Той се връща на темата в предизборната кампания през 2015 г., бойко подкрепян от Ярослав Селин, днес заместник-министър на културата. Директната атака е през април 2016-а. Министърът на културата официално обявява намерението си да слее Музея на Втората световна война с Музея на Вестерплате. Заради рационализация на разходите. Само четири месеца преди това същият министър отваря Музея на Вестерплате – за да има претекст за обединението!
Залепването на един гигант до музей на хартия изглежда жалко и абсурдно едновременно. Затова министър Глински спешно обръща посоката на сливане. Така или иначе обаче, ще се създаде напълно нов организъм. Тук не става дума само за моята съдба или тази на музея, а за нещо много по-важно – продължава проф. Махцевич. За това дали политиците ще определят облика на всички исторически експозиции в Полша, понеже след спечелени избори ще сметнат, че имат общественото позволение за това, или все пак ще бъде спазена автономията на културните институции и автономията на историците в тях. За мен това, което се извършва с музея, е един от елементите на демонтажа на демократичната правова държава. А защо става така? Защото това правителство смята, че трябва да контролира всичко, особено в областта на историческата политика или присъствието на историята в публичното пространство, да елиминира хора с други възгледи. Така възприемам това.
През юли 2016 г., благодарение на усилията на кмета на Гданск Павел Адамович, на бял свят бяха извадени три рецензии, които Министерството на културата е поръчало непосредствено преди атаката срещу Музея. Техни автори са проф. Ян Жарин, сенатор от Право и справедливост, д-р Пьотр Нивински, който изследва прокълнатите войници[3], и Пьотр Семка, десен публицист. Тримата нападат Музея за редица слабости и липси. Рецензиите им обаче са базирани само на резюмето от 75 страници за централната изложба. Те са едностранчиви и пристрастни, а Министерството просто не ги е снабдило с целия материал, даден от Музея, с който разполага. При това, тримата дори резюмето не са прочели внимателно, защото там има много от нещата, за които Музеят е упрекван. Директорът Махцевич нарича тези действия едва ли не лов на вещици.
Но ценното на тези рецензии е, че са близки, може би дори идентични, до гледната точка за историята на политиците от Право и справедливост. Нивински например пише: Важен е въпросът за посланието, което трябва да носи музеят. Сега то е главно за изключителното нещастие, каквото е войната. Показва преди всичко негативните й аспекти. Но отсъстват подчертаните позитивни качества, като патриотизъм, жертвоготовност, посвещение или действие за по-висши от личните интереси (…). Пьотр Семка му приглася в този дух и отбелязва, че е прекалено със съсредоточаването на вниманието само върху участта на цивилното население, направо програмно се изтиква на заден план гордостта от военната история. Според Жарин пък, полската гледна точка върху историята на Втората световна война е „затрупана” с псевдоуниверсализъм, с някаква версия на обща история. Толкова обща, че чак инфантилна.
Не е истина, че Музеят се абстрахира от военната история, патриотизма и героизма. Има зала, посветена на Полската държава в нелегалност, има и за съпротивителните движения в различните страни. Там е дори Алек Давидовски от учебниците по история, дето свалил немската табела от паметника на Коперник. Има униформи и най-различно военно снаряжение. Вярно е, че Музеят акцентира върху страданията на цивилното население, но пък и „кръвният данък”, платен от него, е бил доста по-голям от този на войниците.
Истинският живот. Откриването на такъв музей трябва да стане тържествено, с гости от цял свят, с президента, премиера, председателя на Европейския съвет Доналд Туск като инициатор. Така се прави историческа политика. Можехме да направим голяма промоция на историята на Полша, а имаме нещо, което дори е трудно да се опише. Опит за оцеляване – казва проф. Рафал Внук, наблюдаващ работите по експозицията.
При тези условия няма как да не се експонират успехите. Още повече, че освен с по-старата история, Музеят се занимава и с актуалната. Директорът обжалва решението на културния министър за сливането на музеите пред Областния административен съд (ОАС) във Варшава. Отделна жалба депозира там омбудсманът Адам Богнар, доказвайки, че с решението си министърът е нарушил многобройни законови разпоредби (вкл. Конституцията), че си е послужил с неверни аргументи. В тази жалба фигурира фундаменталното твърдение, че музеите не се създават за задоволяване нуждите на техните организатори, а също и че разпоредбата на министъра за сливането на музеите не може да бъде сметната само за вътрешноведомствен акт, след като съдържанието му се отнася пряко към условията и достъпа до културните ценности.
Въпросът за сливането тепърва ще се разглежда в съда. През това време министърът опитва да превземе Музея чрез… глад. Отказано е финансиране на откриването. Огромната сграда трябва да бъде осветена, отоплена, трябва да се назначат охранители, касиери, разпоредители, хигиенистки. Изпращаните в министерството писма водят до нови съкращения на средствата – най-напред с повече от 100 000, после с повече от 400 000 злоти.
Всички тези драматични перипетии направиха Музея прочут по света. Медиите се заинтересуваха от него. Промоция, да, но едва ли трябваше да е такава. Музейните работници трябва да обясняват на чуждестранните журналисти за какво става дума в тези полски спорове. На тези, които познават полските реалии, това някак може да стане. Но когато питат корейци или китайци?
Времето също дописа своя финал, макар неочакван и тъжен. Когато бе взето решение за създаването на Музея на Втората световна война, нашият свят изглеждаше относително сигурен и стабилен. Днес е различно, не толкова оптимистично, насилието расте, увеличава се усещането за опасност. Предупреждението, което носи този Музей именно с тази си формула, незатворена само в героизма, е повече от актуално и значимо. Днес хората усещат, че не става ума само за интересен разказ за историята.
Ришарда Соха
Политика
 
Разговор с кмета на Гданск Павел Адамович
Върховният административен съд във Варшава на свое закрито заседание призна за обоснована жалбата на министъра на културата и националното наследство Пьотр Глински срещу решението на по-нисшата инстанция, което бе спряло сливането на Музея на Втората световна война с Музея на Вестерплате.
- Изненада ли ви това решение на Върховния административен съд?
- Шансовете бяха поделени. Решението от вторник обаче не засяга същността на спора ни с Министерството, защото не отсъжда дали сливането на музеите има правно основание. ВАС върна делото на нисшата инстанция за ново разглеждане, но ситуацията, уви, позволява на министър Глински да действа[4]. Дефакто, това е ликвидация на Музея на Втората световна война в сегашния му вид. Не зная дали има някакъв начин да се блокира формалният процес на сливането. За мен той е напълно непонятен от същностна гледна точка, просто е чисто политически и идеологически.
- Ще предприеме ли градската управа някакви действия?
- Наблюдавам стъпките на министър Глински, поддържам връзка с юристи. Ще реагирам в съответния момент, но не мога да обявя публично тактиката си.
- Миналата година заявихте, че ако се стигне до сливане на музеите, градът ще си вземе обратно терена на стойност 53 милиона злоти, който бе подарил на Музея.
–Бих искал да не се стига до това, но не изключваме инициирането на процедура по отнемане на дарението, ако например се стигне до повреда или унищожаване на изложбените площи и експонати. Ще се ръководя и защитавам интересите на Гданск. Преди няколко години градските съветници и гражданите гласуваха доверие на министерството и на проф. Павел Махцевич и екипа му. Мисля, че като кмет на града съм важен партньор на музея. Въпреки това, никой от министерството цяла година не си направи труда да поговори с мен.
- Защо Музеят на Втората световна война е важно място за гражданите и местното самоуправление?
– Завършването на строителството на музея съвпадна с един от най-критичните моменти в историята на Европа и света. Не всички още са осъзнали, че днес съдбата на мира и стабилността в света е поставена на карта. Струва ми се, че нашият музей би могъл да бъде сериозно предупреждение към европейците, които страдат от известна историческа амнезия. Вече 72 години значителна част от жителите на планетата не познава ужасите на войната. И мнозина смятат, че мир е имало, има и ще има – но това, за съжаление, не е истина! Живата памет за войната стана основополагаща за европейския мир и благоденствие, затова сме длъжни да я пазим. Музеят на Втората световна война е победа на умната историческа политика, т.е. на политиката, която претегля и отбелязва чувствителността на много исторически школи, това е мъдра политика, която е отрицание на властващата напоследък в Полша политика, при която историята трябва да бъде слугиня на управляващото мнозинство. Историята никога няма да бъде живо огледало за поколенията, ако е идеологическа, ако е подчинена на която и да е партия. Сталинизмът е ярък пример за това.
- Какво ще се случи след обединяването на музеите?
– Не знаем какъв сценарий е подготвил проф. Глински. Но на практика, след сливането директорът Махцевич ще бъде лишен от тази си функция, най-вероятно ще бъдат освободени и членовете на Съвета за попечителство и Програмния съвет, които защищаваха директора последните месеци. Бих искал да се надявам, че новото ръководство ще продължи работата на Махцевич. За съжаление, културната политика на управляващата партия Право и справедливост сочи нещо друго. ПИС действа според стратегията на изгорената земя, историята започва отново с тяхното управление. Това е резултат от културния „болшевизъм”, с който политиците от ПИС омаловажават и пренебрегват постигнатото от предходниците им. Махцевич направи нещо, което досега не се беше удало на нито един полски историк. Той изгради мостове между полската и световната исторически школи, създаде уникални контакти. Такива отношения не се създават с размяна на мейли. Това е въпрос на доверие и признание. Дори новият директор да има близки до компетенциите на Махцевич, ще минат години, докато постигне същите позиции на международната сцена и привлече учени за сътрудничество.
- Какво е мнението ви за това, че в края на посещението в музея се прожектира филм за войната в Украйна и Сирия и победата на Доналд Тръмп в президентските избори в САЩ?
– Това е много добра идея. Размишлението за историята винаги трябва да е свързано със съвременните проблеми и събития. Ако историята е под похлупак, ако е оперирана от реалните си измерения, няма да има необходимото влияние. Идеята да се покаже реч на Тръмп много ми харесва. Историята не е само сбор от факти и дати. Особено военната история е разказ за илюзиите на човечеството, за чувства, злост, жажда за мъст. Днес цял свят повтаря „никога вече война”. А какво виждаме? Призрака на войната, който става все по-реален. Не можем да бъдем наивни и да смятаме, че това не ни засяга. Разглеждането на такъв музей трябва да разтърси човек, да го принуди да мисли.
- През септември поканихте президента Анджей Дуда на откриването на музея, което би могло да бъде обединено с тържествата по годишнината от края на войната. Получихте ли отговор?
– Досега нямам отговор. Боя се, че никой около президента дори не е помислил за това, а писмото ми е било третирано като „нахалството на Адамович”. Вместо да се разглежда предметът на предложението, днес се обръща внимание само на автора му. Това е много потискащо. Искахме да спасим Музея на Втората световна война от териториалната политика на управляващите. За съжаление, виждаме, че апетитът им за колонизация на полската култура и история още не е преминал.
Емилия Ставиковска, Газета Виборча
 
Преждевременната ликвидация на Музея не е нищо друго, освен брутален удар за световното културно наследство и отхвърляне на историческия шанс за преформулиране на глобалния възглед за войната.
 

 
 
 
 

 

 

 
 
 
 

 

Една от главните цели на Музея е да се покаже преживяното през войната от Полша и другите страни от Средна и Източна Европа, което в много отношения е коренно различно и слабо известно в Западна Европа и страните извън континента. Основното и принципно ударение се поставя върху съдбата на отделната личност, общество и народ, а военната история е само фон на разказа за ежедневния живот на войниците и цивилното население. Такъв подход предава уникалността на преживяното и опита от Втората световна война, в която най-големи жертви е дало гражданското население. Полското правителство неоснователно се бои, че историята на борбата на поляците ще бъде недостатъчно представена в музея. Разказът за глобалната история на войната е ключов за разкриване на цялата картина на борбата на Полша и поляците. Съсредоточаването само върху битката за Вестерплате би означавало действие в полза на официалната историческа политика на Русия. Кремъл би могъл да бъде сигурен, че никой друг в Европа (освен балтийските държави) няма да дръзне да впише съветската агресия през 1939 г. и последвалата окупация до 1941 г. в общия контекст на цялата война.
Проф. Тимъти Снайдър
New York Revue of Books (със съкращения) чрез портала tvn24, май 2016
 
 
Музей - фронтова зона
На 23 януари в Гданск се случи необичайно събитие: откриването на музей все още в строеж. Стотиците посетители, ветерани, историци, журналисти успяха да се докоснат до една част от работата, която Павел Махцевич, директорът на съвсем новия Музей на Втората световна война, и неговия екип са извършили от 2008 година по един уникален за Европа проект: да представят конфликта, вземайки за епицентър Централна и Източна Европа, тоест, най-изтезаваните и най-разорените в тази война територии – история, която е твърде непозната другаде, особено в Западна Европа. На следващият ден, 24 януари, едно решение на съда позволи на правителството, доминирано от националистическата и ултраконсервативна партия Право и справедливост и на нейния министър на културата Пьотр Глински, да прекъснат този проект, започнат от правителството на Доналд Туск, чудесният екип, който бе свършил чудесна работа за десет години ще бъде освободен.
Като членове на международния научен комитет, който подпомагаше създаването на музея, ние държим да разкрием – независимо от юридическите перипетии – едно абсурдно намерение, което, ако бъде реализирано, ще бъде тежко посегателство върху писането на историята. Злобата и реваншисткият дух тук изглежда са основните, да не кажем единствените движещи сили без всякаква грижа за фактите. Не е важно, че музеят вече е излязъл от земята и че смелата му архитектура вече се е наложила в пейзажа на града, чийто кмет активно поддържа екипа на Павел Махцевич. Не са важни направените досега разходи – около 100 млн. евро – за едно културно и туристическо начинание с международен мащаб, сравнимо със строителството на Мемориала в Каен в края на 80-те години. Няма значение какво реално съдържа постоянната изложба на близо 6000 кв. м., която никой от клеветниците не благоволи да посети. Няма значение, че, противно на постоянните заявления на правителството, полската история (и историята на съседните страни) по дефиниция заема важно място в този музей. Присъстваме на едно идеологическо настъпление (осъществявано почти навсякъде в Европа) върху особено чувствителната област на писането на история.
Предметът на тази злоба? Обявеното от музея желание да покаже едновременно особеността, уникалността на преживения опит, опита на поляците в очите на другите народи, опита на евреите в очите на другите преследвани и унищожавани категории; и универсалността на този опит. Полската Съпротива е показана в паралел с френската, югославската, съветската. Този музей е преди всичко голям напредък в уравновесяването на засегнатите теми. Научният съвет, който работеше напълно независимо, председателстван от британския историк Норман Дейвис, прекарваше десетки часове в обсъждане как да разположи Шоа в голямата история на войната или как да представи по възможно най-правдивия начин двойното потисничество – нацистко и съветско, тази неизбежна симетрия, ако гледаме конфликта от гледната точка на Варшава или Будапеща, а не на Париж или Лондон. Поради това музеят в Гданск представлява едно интелигентно отражение на последната дума на историографията, например пароксизмът на насилието срещу цивилни, прекрасно представени от сценографите. Музеят беше замислен като средство за познание, т.е. средство за еманципиране и свобода. Всичко това националистите винаги дълбоко са ненавиждали. И задължение на всички, които още вярват в европейския дух на Просвещението, е да защитят музея със същата решимост, която националистите влагат, за да го разрушат.
Ели Барнави, Кшиштов Помиан и Анри Русо, историци, членове на научния съвет към Музея на Втората световна война в Гданск
Huffington post.fr, 7 януари 2017
 
Текстовете преведе Силвия Борисова
 


[1] Играта на думи е с полската дума нелегално – подземно. – Бел.пр.
[2] Шеф на спечелилата изборите дясна консервативна партия Право и справедливост и фактически номер едно в политическия живот на Полша. – Бел.пр.
[3] Име, което се използва за различни антикомунистически съпротивителни движения в Полша, които се образуват в последните етапи на Втората световна война и след това. – Бел.пр.
[4]И той обяви, че ще го направи на 1 февруари – ще бъде създадена нова държавна музейна експозиция от двата музея с цел икономия на средства и за по-добро представяне на полската история в него. – Бел.пр.

Гамбит за новото правителство би било заместването на почти готовия музей с глобален обсег с маловажен локален и твърдението, че нищо особено не се е случило. Макар че несъмнено битката за Вестерплате и септемврийската кампания са били героични, това не променя факта, че новото правителство с това си действие би заличило участието на поляците в цялата война, която все пак продължава още цели шест години. Музеят в Гданск е изключително амбициозно начинание, уникално в световен мащаб. Не приема конвенционалната национална история на войната, не се ограничава с патриотичната хронология на отделните сражения, което е изгодно за развитието на една или друга историческа политика. Изключителен е също така трезвият подход към въпроса за колаборацията и обръщането на внимание, че това е било сложно явление и случаи на сътрудничество е имало във всяко общество.

Този музей вероятно е най-амбициозният, посветен на Втората световна война. Най-голямото предимство на готовата експозиция в Гданск е, че за разлика от повечето подобни музеи в цял свят, тя не се концентрира само върху историята на една страна, а ще показва войната от гледна точка на обществата. Едва ли може да се намери по-подходящо място за такъв музей от Полша, чието население преживя най-големи страдания през Втората световна война.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”