Български  |  English

Кой беше тоя човек?

 
Христо Карастоянов.Послепис”. ИК „Жанет-45“, 2016. Цена 16 лв.
 
Един човек се събужда в очукан автобус, тъкмо спрял в някакъв непознат град; слиза, залутва се по улиците и в крайна сметка сяда в едно кафене, на масата на трима свои връстници, с които така се заприказва, че им припомня какви ли не истории от младостта... Хората кимат, допълват, поправят, от време на време го гледат с подозрение, защото не могат да се сетят кой е тоя човек. И наистина, няма такъв човек – не и в техните истории, макар че тях ги има в неговата. Непознатият разказвач властно им припомня техните собствени преживелици, плаща сметката на цялата маса, после става и си тръгва.
Ако ви напомня нещо, може би сте срещали тази рамка в други книги на Христо Карастоянов. Но не става дума за хитруване, а за продължително пренаписване на собственото творчество, в което и друг път вече употребявани мотиви изведнъж заработват по нов начин и задвижват нови истории. Ето как след „Една и съща нощ“ писателят се връща към познатия си начин на писане, влизайки отново в сложна метафикционална игра, от която естествено и самото заглавие „Послепис“ е съществена част.
На своите случайни събеседници разказвачът разказва за техния живот, а на читателите – за своя. Живот, воден в средно голям град през социализма, в компанията на трима явно отишли си приятели – затова и „тоя човек“ така ловко заема липсващото четвърто място на масата в непознатия град, където явно животът през социализма е бил съвсем същият, само с леки разминавания в имената на героите. От ученическите влюбвания, през Пражката пролет, през „Възродителния” процес, та до постепенното угасване на този социалистически живот, „Послепис“ се заема да разкаже как и тези неизвестни хора „храбро са се борили“. И го разказва по начин, еднакво отдалечен от купешката епичност и от умиленото възпоминание, които нерядко маркират повествованията за онази епоха. Наративът на Карастоянов и тук, както обикновено, е фрагментарен, колажен: разделен е в седемнайсет глави с множество епиграфи, главите на свой ред са разделени на епизоди, вмъкнати са други типове текст (стихотворение, разпечатка от интернет форум и т.н.). Фрагментарността се подсилва още повече от поместените под линия бележки, за които не съм сигурен какво да мисля. Някои сами по себе си представляват миниистория и така остроумно се вместват в колажния облик на романа. Други обаче са точно от типа бележки, с каквито усърден български преводач би осеял превода си. Явно, възстановявайки всекидневието на соца, Карастоянов е чувствал, че трябва да обясни някои изгубени реалии; но е можел да направи всички тези бележки органична част от наратива - например, да ги представи като ремарки на разказвача, което на места сякаш е започнал, но не е довършил.
При цялата си фрагментарност, „Послепис“ разказва увлекателно, разнищва с наслада историите си, изобилства от колоритни и запомнящи се „лафове“. (Да цитирам един, който особено в момента е много на място: „Там хората викат „Urbi et orbi”, а ние тук викаме: „Пък у наше село...“ Какво чакаш от хора като нас?“) И тъкмо понеже разказва увлекателно, този роман владее онова рязко млъкване, което изплющява като шамар. Както уж се е разприказвал за „Лилето“, ще подметне, че баща й, който навремето завършил математика в Мюнхен, куца лошо, работи тежък труд, а дъщеря му го видяла за първи път, когато била в забавачката... И замлъквайки, ще махне с ръка: „Както и да е...“ Това „Както и да е“ неслучайно може да се срещне и другаде по страниците на книгата. В него отзвучава прочутото „Така е то“ на Вонегът (към когото Карастоянов определено има отношение), но то се налага и като универсална фраза, с която сякаш цяло поколение махва с ръка и млъква, загатвайки невъзможността да продължи нататък. „Както и да е“ маркира страха, недоверието и примирението, в които са възпитани тези колебливи герои от времето на зрелия социализъм. И по този начин „Послепис“ казва за онова време повече от онези литературни съчинения, които се заемат да го обясняват.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”