Български  |  English

Антиевропейската реторика – демоде?

 
Предлага ли антиевропейската реторика алтернативи на европейската демокрация? За да отговорят на този въпрос, на 8 февруари в Центъра за култура и дебат Червената къща бяха поканени политологът Владимир Шопов (член на Британската асоциация за политически изследвания и съветник по европейските въпроси на министъра на външните работи (2014 – 2017), eвродепутатът от Европейски консерватори и реформисти Ангел Джамбазки (заместник-председател на ПП „ВМРО – Българско национално движение”) и белгийският историк Том Джунс (автор на „Студентските политики в комунистическа Полша” и „Поколенията на „Съгласието и на Несъгласието”, научен сътрудник в Центъра за академични изследвания в София). Модератор на дискусията, организирана със съдействието на Европейския парламент в рамките на проекта Debating nEPwork, бе журналистката Ирина Недева.
В първата част на срещата всеки един от участниците представи своето виждане за сегашната ситуация в ЕС, а във втората даде отговор на въпроса, поставен в темата на дискусията.
Според Владимир Шопов, днес сме свидетели на изключително мъчителен процес на адаптиране на европейския модел към актуалните кризи; една значителна част от критиките към него са легитимни и основателни, но засега не се предлага системна негова алтернатива. Накратко, отговорът на въпроса дали антиевропейската реторика предлага алтернативи на европейската демокрация, е отрицателен.
Разгръщайки тезата си, Шопов обърна внимание на няколко процеса, довели ЕС до сегашното му състояние. Първо: след глобалната криза от 2008 г., поради различни причини, глобализацията вече не може да бъде описвана като еднопосочен процес на озападняване така, както е било преди 15 години. Второ: глобализацията започна да поражда поредица от неуправляеми последствия както по отношение на икономиката, така и по отношение на сигурността. Така тя постави под съмнение западните икономически и политически модели, възприемани доскоро като единствено валидни. Освен това, през последните 15 години възниква много изострена индивидуална перспектива към глобализацията. Тя води до колективна защитна реакция след натрупани травматични индивидуални усещания, от която се възползват отделни политически предприемачи. Трето: в националната държава протича „разтегляне” на правомощията към наднационални институции, което се извършва при наличието на политически консенсус за кодирани автоматизми, които снемат отговорността за функционирането на националната държава. Казано накратко – в Европа споделянето на суверенитет се е превърнало в код, с който националната държава е склонна да реагира на всеки проблем, независимо в каква степен подобна политическа реакция решава проблема. Друг код става доведената до крайност пазарна логика, която твърди, че каквото и да се случва в икономически план на индивидите в националната държава, в крайна сметка, пазарът ще се погрижи за тях. И именно тези два кодирани автоматизма водят до интелектуална парализа в управлението на националната държава. Същевременно, през последните десетилетия текат процеси на „разслабване на нацията”: 1. отчетливо се обособяват глобални, интегрирани елити, които живеят над и извън нацията; 2. намалява броят на местата, където нацията вижда сама себе си, и причините затова са появата на професионалните армии, индивидуализацията в образованието, нарастващата социална дистанция между различните социални групи.Съвсем закономерно, в момента, в който българското, а и останалите европейски общества започват да навлизат в така описваната нестабилна глобална среда, масовата реакция е търсене на начини за консолидиране на нацията.
Къде е ЕС в целия този процес? – запита Шопов и отговори по следния начин: От началото на XXI век, къде с основание, къде без, ЕС започва да бъде припознаван като входната врата, през която нахлуват по-горе описаните глобализационни процеси и политическите предприемачи бързо се възползват от тази възможност, за да изградят цялата си идеологическа архитектура върху критиката си срещу ЕС. Същевременно Шопов не отрече, че кризите, които са започнали да заливат Стария континент, са заварили ЕС неспособен да отговори на предизвикателствата – първо - защото не разполага с реален инструментариум за управление на мигрантски и бежански потоци; второ - защото в него се наблюдава пълно отсъствие на политическо съгласие как точно институционално да се реагира на различните кризи; и трето - ЕС е имунизиран с немалка доза инертност и високомерие, имащи донякъде основание заради предишните десетилетия, когато политическите и икономическите му модели са били изключително ефективни и безалтернативни.
От своя страна, Ангел Джамбазки се фокусира върху последното голямо събитие в ЕС - „Брекзит”. Той подчерта, че случилото се не е изненада, защото рано или късно Великобритания е щяла да излезе от съюза - тя никога не е била част от европейския проект - такъв, какъвто е бил замислен. От самото начало на Великобритания в ЕС се е гледало като на естествения американски съюзник в противопоставянето на Изтока срещу Запада. Това обяснява защо тя е единствената държава на Стария континент (освен Франция), която разполага със собствено ядрено оръжие – ракетите „Трайдънт”, базирани в Шотландия, които са със споделено командване. Ето защо, продължи Джамбазки, всички критики в социалните мрежи след „Брекзит” и че англичаните били „глупави, прости, стари, фрустрирани”, са тежка политическа грешка и са недопустими. След това Джамбазки се обърна с въпрос към публиката: „Защо отричате свободата на англичаните и поляците сами да решават какво да правят?”; и обясни, че в Полша волята на огромното мнозинство била именно да се избере „Право и справедливост”, заради което „заклеймяването, стигматизирането и набеждаването на полската партия за недемократична, антидемократична и антиевропейска е дълбоко погрешно и възбужда рефлекса у полското общество да избухне: „Защо не си гледате работата, подредете вашия дом!”.
На този коментар Том Джунс реагира, че никой не оспорва демокрацията в Полша и няма възражения срещу последните избори. Проблемът обаче е, че сегашното правителство се опитва да промени правилата и начина на управление. Освен това, допълни Джунс, управлението на „Право и справедливост” следва линията на предишните правителства, тъй като още докато е договаряла членството си, Полша е заемала доста хардлайнерска позиция. Тук Джунс припомни, че Полша е най-големият бенефициент на европейски фондове и това, което се опитват да направят от Варшава днес, е нещо като „Брекзит”, но без реално напускане на ЕС.
Историкът обърна внимание, че англичаните традиционно са най-силните съюзници на поляците в ЕС и когато Обединеното кралство излезе от съюза, Полша ще изпадне в неизгодна позиция. Джамбазки веднага репликира, че силната връзка между поляците и англичаните няма да се разпадне не само заради историческите основания, но и заради заплахата от Русия. Освен това, евродепутатът бе категоричен, че извън ЕС Великобритания не би могла да разчита на „безпътна” Германия, а единствено и само на Полша.
Връщайки се на избора на англичаните на 23 юни 2016 г., Том Джунс припомни как след гласуването за „Брекзит” най-търсеното словосъчетание в интернет е „членство в ЕС”. Той нарече това „голям гаф” за философията на съюза, дължащ се на недостатъчна солидарност. И тук Джунс изтъкна трите големи причини, довели до нея: икономическата криза от 2008 г., бежанската вълна и геополитическата нестабилност.
На първо време, той обърна внимание, че в исторически план и друг път, освен през 2008 г., съюзът е бил разтърсван от икономическа криза, но тогава - през 70-те години – реакцията е била ЕС да ускори интеграцията. По онова време стартира и първият рунд на приемане на нови страни членки. След това, от края 1989 г., започват да се случват едни от най-важните събития в историята на Европа, които, заедно със зараждащата се глобализация, също имат много големи последствия за бъдещето на ЕС – голяма част от държавите от Източна Европа започват да се присъединяват към съюза.
Днес обаче управляващите политически елити нямат нищо общо с онези, които са започнали да мечтаят за европейския проект и са преживели войните. Ето защо, според Том Джунс, един от ключовете за разрешаване на кризата в ЕС е намирането на добър механизъм за финансова солидарност в рамките на съюза – единна финансова и фискална политика, при която обаче дълговете на отделните държави се понасят от самите тях.
А по отношение на руската заплаха като възможност за консолидиране на съюза, историкът коментира, че, без съмнение, проруска пропаганда съществува, но ролята на Русия във финансирането на антиевропейските настроения е силно преувеличена. Като пример той даде факта, че единствената доказана „Кремълска намеса” е финансирането на Националния фронт във Франция чрез кредит от руска банка, която впоследствие фалирала.
Освен това, Джунс сподели, че не вярва нито Марин льо Пен да има някакви реални шансове на президентските избори във Франция, нито Алтернатива за Германия да има изгледи за победа. Ето защо очаква, че след като в края на тази година политическата ситуация по френско-германската ос се стабилизира, ЕС като цяло ще възстанови досегашното си равновесие. Освен това, той отбеляза, че след „Брекзит”подкрепата за съюза е започнала да се увеличава и да възпрепятства реализирането на апокалиптични сценарии. И като доказателство даде резултата от президентските избори в Австрия, където националистическата партия претърпя загуба.
А конкретно на въпроса дали антиевропейската реторика предлага алтернативи на европейската демокрация,Том Джунс, също като Владимир Шопов, отговори отрицателно. Той обаче допълни, че реална алтернатива тепърва предстои да се види, след като Обединеното кралство излезе от ЕС, а стабилността по оста Франция и Германия се възстанови.
Накрая Джунс завърши с думите, че като човек, който дълго време е живял в Англия, няма как да не е убеден, че след излизането на британците от ЕС, съюзът ще започне да диша и функционира много по-леко.
Нелека обаче се оказа задачата на Ангел Джамбазки да отговори на въпроса далиантиевропейската реторика предлага алтернативи на европейската демокрация.
От една страна, от публиката настоятелно го питаха дали предлага алтернатива на общия пазар, а от друга – не натоварва ли Европейската комисия с повече отговорности, настоявайки тя да санкционира Гърция, която от няколко години епизодично блокира границата си с България и нанася финансови щети на българските превозвачи. И в двата случая отговорът му бе отрицателен, с което някак учуди питащите. От своя страна, той бе изумен от коментара на студентката Моника Найденова от младежката асоциация „Дебати”, предварително заявила участие в дискусията. Нейната позиция бе, че евроскептичните партии не могат да предложат алтернатива, тъй като самата група на Европейските консерватори и реформисти е силно фрагментирана, но примерът, който даде, се отнасяше до други групи в Европейския парламент и затова беше подвеждащ. Тя говори за това, че „групи като ЮКИП[1] твърдят, че Марин льо Пен[2] е антисемит и расист и не искат да правят коалиция с нея, а пък тя, от своя страна, не иска да се коалира с Орбан[3]”.
Друг проблем, който открои Найденова, бе, че на национално ниво евроскептичните партии не могат да избягат от популистката си платформа и винаги обещават на своите избиратели да влязат в Европейския парламент с цел да взривят ЕС отвътре и така да блокират диалога между европейските федералисти и европейските реформисти.
Тук, за да внесе яснота, се намеси политологът Владимир Шопов. Той подчерта, че в палитрата от политически субекти, които в момента водят трудната дискусия за бъдещето на ЕС вътре в Европейския парламент, не са единствено федералисти срещу националисти. Той допълни, че между критично настроените към ЕС партии в Европейския парламент има много сериозна вътрешна диференциация – има партии като ЮКИП, които казват: „Напускаме, разтуряме”, но има и други, които проблематизират начина, по който автоматично се отдава суверенитет и настояват за предоговаряне на учредителните договори. И именно към тези „други” се оказа, че се числи и групата на Ангел Джамбазки, съдейки по изброените от него намерения на Европейските консерватори и реформисти. А по отношение на въпроса за антиевропейската реторика, евродепутатът отговори, че ако под нея питащите разбират: „ЕС ни забранява шкембето”, то това категорично не е неговата тема.


[1] ЮКИП – партията на Найджъл Фараж в ЕП е от политическата група „Алианс за пряка демокрация”.
[2] Партията на Марин льо Пен - Национален фронт на Франция – в ЕП членува в групата „Европа на нациите и свободите“.
[3] Партията на Виктор Орбан – Фидес – в ЕП членува в „Европейска народна партия”. А „Право и справедливост”, които многократно споменава Ангел Джамбазки, членуват в неговата политическа група в ЕП „Европейските консерватори и реформисти”.
още от автора


1 - 04.03.2017 19:34

Comment
От: milan kroumov
Участието на А.Джамбазки доста е понижило равнището на дебата. Но затова, пък, е станало още по-ясно колко безпочвена е антиевропейската реторика на националистите. Последните сигурно никога няма да разберат, че национализмът противоречи на необратимия процес на транснационализация на икономиките. Но и либерално-мислещите реформисти следва да отделят по-голямо внимание върху законовото ангажиране на ТНК (Транс-Националните Корпорации) в по-нататъшното развитие на глобалната демокрация, т.е. на диалога между гражданите и над-националните институции от рода на ЕК, Европарламента и др.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”