Български  |  English

Оскар 2017 –
селекция без фойерверки

 
Феновете на „La La Land” на Деймиън Шазел (вж. „Култура“, бр. 2 от 2017) навярно са посърнали заради безпрецедентния гигантски гаф при обявяването на „Оскар” за филм от Уорън Бийти и Фей Дънауей. Продуцентите на „La La Land” се изсипаха и запрегръщаха на сцената, докато след по-малко от минута водещият Джими Кимел не коригира грешката – победителят в категория филм е „Лунна светлина” на Бари Дженкинс (вж. бр. 7 от 2017). Тоест, както и миналата година, изненадата връхлетя в последната секунда. И както се случва напоследък, независим филм спечели големия „Оскар”. Все пак, „La La Land” получи най-много статуетки - 6, включително за Деймиън Шазел и Ема Стоун.
На „Оскар“ 2017 имаше поне още 7 първи неща: българин спечели статуетката за кинотехнологии – младият Владимир Койлазов (заедно със своя съдружник Петър Митев) за програмата V-Ray, използвана в „Игра на тронове” и др.; с канадския „Сляпата Вайша” български режисьор (Теодор Ушев) бе номиниран в категорията късометражен анимационен филм; няма актьорска категория без чернокожи и изобщо след скандала миналата година те са на почит (общо филмите за тях бяха 4, като 3 – в главната категория), както обеща тъмнокожата президентка на Американската академия за филмови изкуства и науки Шерил Буун Исаакс – дори имаше номинирани документалистка (Ава Дюверней за 13th) и монтажистка (Джой Макмилън за „Лунна светлина“); рекорден бе броят на жени продуценти в номинациите за филм, Махершала Али от „Лунна светлина” е първият актьор мюсюлманин, носител на „Оскар”; Асгар Фархади е единственият иранец с „Оскар” за чуждоезичен филм, при това за втори път: първо бе „Раздяла”, сега - „Търговският пътник”, но той бойкотира церемонията в знак на протест срещу Тръмп; 32-годишният Деймиън Шазел е най-младият носител на „Оскар“ за режисура.
За трета поредна година номинираните филми бяха все игрални, но 9. Пет от тях са екранизации: „Първи контакт” на Дени Вилньов е по Story of Your Life на Тед Чайънг, „Лъв: стъпки към дома“ на Гарт Дейвис е по A Long Way Home от Сару Брайърли, „Скрити числа“ на Тиъдър Мелфи е по едноименната книга на Марго Лий Шетърли, „Лунна светлина“ и „Огради“ на Дензъл Уошингтън са по пиеси (съответно „На лунна светлина черните момчета изглеждат сини“ на Таръл Елвин Макрейни и „Огради“ от Огъст Уилсън).
Останалите 4 са по оригинален сценарий: „La La Land”, „Възражение по съвест“ на Мел Гибсън, „Манчестър край морето“ на Кенет Лонърган, „На всяка цена“ на Дейвид Макензи (вж. бр. 7 от 2017).
Отново селекцията на американските академици показва пристрастие към киното, взряно в човека и оцеляването му – физическо, професионално, морално, расово. Що се отнася до Мел Гибсън, той толкова дълго бе низвергнат от Холивуд заради разните му обществени изцепки, че трябваше да минат цели 21 година от „Смело сърце“ („Оскар“ за филм и режисура), за да бъде върнат отново в надпреварата. А пък Мерил Стрийп бе номинирана за главна женска роля за рекордния двадесети път – за бляскавото й превъплъщение във „Флорънс Франсис Дженкинс“ на Стивън Фриърс.
И сега, както напоследък, списъкът с номинираните заглавия имаше определено независим оттенък. Всъщност, осемте основни категории са пълни с филми, направени от алтернативни компании (като Lionsgate, която е зад „La La Land” и „Възражение по съвест“) и независими студиа, като A24 („Лунна светлина“), Amazon Studios („Манчестър край морето“), Hell от CBS Films („На всяка цена“). Не е за пренебрегване, че трима големи актьори стоят зад три независими филма: Брад Пит е изпълнителен продуцент на „Лунна светлина”, Колин Фърт – продуцент в „Ловинг” на Джеф Никълс (номинация за женска роля на прекрасната Рут Нега, вж. бр. 7 от 2017) и Мат Деймън – в „Манчестър край морето”.
Веднага бият на очи отсъствията на важни филми в основните категории. Сега са поне четири: скромният бисер „Патерсън” на Джим Джармуш (вж. бр. 1 от 2017), но той традиционно не е в полезрението на Академията , дълбокият „Мълчание” на Мартин Скорсезе (номинация за операторско майсторство на Родриго Прието, вж. бр. 3 от 2017), маниашкият „Хищници в мрака” на Том Форд (номинация на Майкъл Шенън за поддържаща мъжка роля, вж. бр. 41 от 2016) и неистовият „Американски мед” на Андреа Арнолд (вж. бр. 37 от 2016). Елиминирането им най-малкото не говори за добър вкус. Утехата е, че и четирите са показани у нас.
Що се отнася до номинираните филми, картината не е срамна, но не и особено радостна. Липсват фойерверки. От друга страна, академиците са заложили на разнообразни жанрове: драма („Лунна светлина“, „Манчестър край морето“ и „Огради“), носталгичен мюзикъл („La La Land”), мелодрама („Лъв: стъпки към дома“), микс от военен екшън и драма („Възражение по съвест“), историческа одисея („Скрити числа“), микс от road movie, обирджийска комедия и семейна драма („На всяка цена“), фантастика („Първи контакт“). За отбелязване е, че чернокожите актьори Махершила Али и Джанет Мона участват забележително в два филма: „Лунна светлина“ и „Скрити числа“.
Тъй като за някои вече съм написала мнението си, сега ще се спра на останалите.
След „На всяка цена“ (4 номинации), най-силно ми въздейства „Възражение по съвест“ (6, 2 „Оскар”-а). Като изключим логичния, ала неточен превод на заглавието (Hacksaw Ridge е място на ключова битка на САЩ срещу Япония във Втората световна война), филмът е колкото типично патриотичен, толкова и неочакван ракурс към героизма по действителен случай. Разказва историята на Дезмънд Доусън (страхотен Андрю Гарфийлд) - млад американски адвентист, доброволец във Втората световна война, който отказва да носи оръжие, минава през адски изпитания, но отстоява правото си, като санитар спасява 75 души и е първият човек против насилието, получил медал на честта. Дори истинският Дезмънд Доусън е сниман през 2003 – 3 години преди да почине на 87. Разбира се, филмът е на Мел Гибсън и за война и няма как да не е безмилостен, но важното е, че е силен и вълнуващ.
И „Скрити числа“ (3) е по действителни събития, но от 1961 до 1969, когато НАСА атакува Луната. Разказва за три чернокожи свръхумници (Октавия Спенсър, Тараджи Б. Хенсън и Джанел Мона), важната им роля за космическите програми на НАСА, сегрегацията и борбата срещу нея, в която активно се включва белият шеф (Кевин Костнър). Портретът на Кенеди гледа от стената, действат компютри и човешки мозъци в състезанието за космоса със СССР, пламва любов, има архивни кадри, актьорското изпълнение е чудесно, но филмът е среден.
„Лъв: стъпки към дома“ (6) на Гарт Дейвис е също по действителен случай. Разказва невероятната история на сладкото индийско бедняче Сару, изгубило се с влак петгодишно, осиновено в Австралия и завърнало се след дълги години у дома вече с лицето на Дев Пател. През 2008 той игра в подобния и далеч по-разтърсващ филм „Беднякът милионер“ на Дани Бойл, получил 8 „Оскар“-а през 2009, включително и за филм. Този е прекалено сантиментален и повърхностен.
„Първи контакт“ (8) на канадеца Дени Вилньов е заложил на човешката интелигентност в общуването с НЛО. С рамка задкадров глас на Ейми Адамс – полиглотката д-р Банкс, която си мисли за починалата си дъщеричка, филмът е поносима фантастика. Разказва за планетарната психоза от приземилите се на 8 места по света извънземни. Висш военен (Форест Уитакър) нарежда на д-р Банкс и на теоретичния физик Донъли (Джеръми Рънър) да влязат в контакт с нашествениците. Корабите им са като гигантски яйца, а те самите – чудновати същества с пипала. Когато д-р Банкс влиза в контакт с тях, разбира разликата между инструмент и оръжие – те са миролюбиви. Човечеството си отдъхва. Заразителен е саундтракът на исландеца Йохан Йохансон. Филмът държи в напрежение до края. Но Ейми Адамс е направо скучна в сравнение с изпълнението си в „Хищници в мрака“.
„Огради“ (4) ни връща през 50-те в Питсбърг. Дензъл Уошингтън е Трой - боклукчия, щастливо женен за симпатичната Роуз (Вайола Дейвис, заслужен „Оскар”). Има лудичък брат, ветеран от войната, и непокорен син. Непрестанно мисли за пари. И си попийва. И строи дървена ограда на дворчето си. След 18-годишен брак съобщава на жена си, че чака дете от друга. Тя умира при раждането, Трой отваря прозореца и в бурята говори на смъртта. Скарва се със сина си. След време – Трой е починал, синът се връща за погребението, момиченцето е пораснало, лудичкият брат свири с тромпета си. Класна двойка са Дензъл Уошингтън и Вайола Дейвис, но филмът, заснет в стилистиката на 50-те, е изтощително бъбрив.
„Манчестър край морето“ (6) на Кенет Лонърган е типичен независим филм, фокусиран върху травматичен проблем в структура флашбек. Лий Чандлър (Кейси Афлек) е саможив чистач в Бостън. Изневиделица умира брат му и той се връща в родния си град Манчестър край морето, за да го погребе и да се погрижи за 16-годишния си племенник. Сближаването им е мъчително. Междувременно се оказва, че същият този Лий е погубил децата си в пияно състояние и е напуснат от съпругата си (Мишел Уилямс). Филмът е симпатичен с липсата на сантименталност, но е прекалено разтеглен. Кейси Афлек се справя отлично с трудната си роля („Оскар”).
И 89-то раздаване на „Оскар“ е минало. Някои от филмите минаха на екран, други още могат да бъдат видени, трети ще бъдат показани на 21. София филм фест.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”