Български  |  English

Кой уби Ботев?
Отново…

 
Веселин Игнатов. „Разстрелът на Христо Ботйов”. Милениум, С., 2016
 
Смъртта на Ботев винаги е била загадка независимо от (а може би тъкмо заради) яростните усилия на официалната историография да наложи една-единствена версия. Съмненията се появяват скоро след Освобождението и още през 1890 година тръгва първата експедиция, организирана от Министерството на народното просвещение; следват други, но най-високопоставена е комисията, която разследва случая през 1953 година. С благословията на ЦК и подпомогната от Генералния щаб на БНА, тя постановява „пълната и окончателна истина“, чествана и до днес. Всички други версии остават в популярното и почти фолклорно съзнание, а това ги прави податливи на произволна вариативност и най-чудати интерпретации, като онази куриозна новина отпреди три години (в Интернет, разбира се), че Ботевата дружина всъщност имала тайната цел да намери и прибере скрито хайдушко съкровище. Оттук, от бедите на произвола, тръгва изследването на Веселин Игнатов – филолог, историк, публицист от Добрич, посветил много труд на загадките в българската история, автор на тринадесет книги до този момент. „Само истината помирява мъртвите и живите“, казва той, разплитайки обстоятелствата около смъртта на Ботев. За експедиции и очевидци е твърде късно, затова Игнатов разчита на писменото слово, като изчита, анализира и съпоставя хиляди страници с изследвания и документални свидетелства. Да търсиш истината по логически път днес е като да възкресиш методите на Шерлок Холмс. И наистина, книгата носи подзаглавие „историческо разследване“, а нейният автор е убеден, че словото пази истината за онзи „детектив“, който умее да чете с ревност и всеотдайност. В неговата книга един след друг изплуват любопитни и съвсем не канонични въпроси. Как точно е изглеждал Ботев при условие, че всички разпространени негови фотографии са ретуширани? Какви загуби дава дружината му заради пиянство? Кой отрязва главата на Ботев? И, разбира се, въпросът фантом, който ни преследва вече трети век: кой е убиецът на нашия гениален поет? Веселин Игнатов със сигурност не е първият, който се опитва да разгадае тайната, погребана във велеречивите свидетелства (впрочем сами по себе си непоследователни и противоречиви) на единствения оцелял очевидец Никола Обретенов. Една от най-ранните версии говори за самоубийство, Иво Жейнов сочи през 1993 г. Перо Херцеговинеца от Велес, а Росен Тахов с цяла книга твърди, че трябва да е бил военният командир на четата Никола Войновски. Игнатов проследява всички хипотези и оборва тяхната логическа състоятелност, като преплита и пресича различни доказателства. Най-невероятна, уви, е версията за убиец-друговерец – поради ред обстоятелства, които той проследява. Истината остава скрита в тясното пространство край прословутата скаличка по югоизточния склон на връх Камáрата, където се приютяват за последен разговор (малко като Тайната вечеря в български вариант) войводата, Никола Обретенов и Георги Апостолов. От тримата ще остане жив единствено синът на баба Тонка – за да разказва в продължение на половин век, прикривайки истинския убиец – Апостолов, „човек лют, сърдит до немай-къде, от злина беше си изкъсал мустаците“ (по спомени на негов другар). За честта на Ботев трябва да кажем, че той (според Веселин Игнатов) се е опитал да постъпи разумно, разпореждайки да бъде свалено знамето и да се организира изтеглянето на четата в Сръбско.
„Разстрелът на Христо Ботйов“ е написана подредено и увлекателно, експертната трудолюбивост на автора не подлежи на съмнение. Макар че разчита преди всичко на логически заключения, книгата заслужава внимание. И щеше да бъде още по-убедителна, ако авторът не подронваше собствената си компетентност с пресилен и разговорлив есеизъм, който на места достига почти гротескно кресчендо. Разследването при това е поръсено с множество „умни“ цитати, сред които блести мъдростта на психоаналитика-популяризатор Пиер Дако и на писателката адвентистка Елена Уайт. Та нима истината, която може да бъде постигната с усилията на своя разум, не може да бъде изразена със свои думи?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”