Български  |  English

Свободата, Санчо...

 
Пишем тези редове, без да сме видели новия сатиричен вестник „Прас прес” и да сме си съставили мнение за неговите качества. Както толкова много други граждани, и ние не можахме да си набавим първия брой.
По мнението на многобройни свидетели, а и на издателите, вестникът не е разпространен изцяло (т.е., разпространени са около 10% от тиража). Очевидно, разпространителят Лафка е решил, като в добрите стари времена, че нещо в броя засяга интересите на Политбюро, и, както в добрите стари времена, е взел мерки заразата да не стигне до здравите слоеве на обществото.
Пишем тези редове, защото е твърде възможно случаят с „Прас прес” да потъне в наводнените със скандали, убийства и избори новини, преди журналистическата общност (поне тя) да заяви ясна позиция по него.
През 2017 г. ясната позиция е, че е недопустимо (а може би и престъпно), опирайки се на монополното си положение, някой да се опитва да спира достъпа на български граждани до български медии.
За съжаление, не се вижда подобна отчетлива позиция от журналистическото братство – съобщенията за случая са дежурни информации. Предимно в електронните медии. Да не би журналистите да смятат, че обществото се е уморило да му се говори за правото му да бъде информирано? Да не би хартиените издания да треперят, че Лафка ще спре да разпространява и техните мизерни тиражи? Гласът на неправителствените организации, които бдят над свободата на словото, не се чу. На сайта на СБЖ, вместо официално становище на Съюза, е публикувано частно мнение по въпроса. На сайта на Хелзинкския комитет и частно мнение няма.
За сметка на това, ПИК е посветил на случая коментар на Недялко Недялков: Защо драмата на "Прас прес" не ме трогва. И защо е лъжа, че Пеевски е укрил хумористичната брошура на бг шарлитата. В коментара ясно личи омагьосаният кръг, в който се върти нашата журналистика, когато трябва да воюва за правата си. Недялков е обиден, че преди време, при негови протести срещу монопола в разпространението, никой не го е подкрепил. Сега той нямало да подкрепи „прогресивните шарлита”.
„Когато дойдоха за нас, беше вече късно”... Българската журналистика, открай време разединена по основния въпрос – свободата на словото – очевидно ще загуби още една битка.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”