Български  |  English

Изход – първият продукт
на Лаборатория за писане на пиеси

 
Пиесата „Изход” на Йоана Мирчева спечели първия конкурс за нова пиеса на НБУ на тема „Справедливостта”. Тя се състезава с 85 пиеси, оценени от жури в състав проф. Виолета Дечева, проф. Михаил Неделчев, проф. Христо Тодоров, доц. Снежина Петрова, доц. Пламен Дойнов, доц. Георги Гочев. Мирчева получи престижен приз от ректора на университета проф. Пламен Бочков. В първата фаза на конкурса между 20 и 24 февруари номинираните шестима души от общо 85 участници в конкурса - ВладоТрифонов с „Играч”, Георги Тенев с „Роден край”, Иван Димитров с „Пиеса за телевизора”, Йоана Мирчева с „Изход”, Нели Лишковска със „72” и Петя Башева с „Аз, Змеят”, имаха възможност да работят върху своите текстове заедно с драматурга и киносценарист Боян Папазов.
В публичната лекция, с която се откри Лабораторията за писане на пиеси на НБУ, Папазов нахвърли кратки бележки по повод пиесите на номинираните. Той не спомена имена, но от думите му стана ясно, че в легендата за змея (на Петя Башева) е важно авторката да реши на какъв български ще напише пиесата си – дали на езика на „Идилии” на Петко Тодоров, на приказките на Ангел Каралийчев или на някой родопски говор. По повод пиесата на Йоана Мирчева, която се развива в затвор за малолетни престъпници, Папазов препоръча промяна на образа на героинята Мария, тъй като в момента тя е образ-знак, а принципно зрителите не могат да изпитат съчувствие към подобен тип герои.
По повод фарса „Пиеса за телевизора” на Иван Димитров лекторът коментира, че би искал да обсъди с автора различни въпроси, един от които е дали човекът, който гледа телевизия, развива маймунското си полукълбо или аналитичното.
Във връзка с пиесата за бежанци („72” на Нели Лишковска) Папазов коментира, че авторката трябва да има предвид наблюдението на Херодот: „Границите на държавата стават ясни, когато се настанят стадата”. Това той припомни по повод случващото се в момента засушаване в Източна Африка, заради което се очаква преселение на 20 милиона души.
По нататък от думите на Боян Папазов се разбра, че сред номинираните пиеси има и такава за транзитна зона на летище, приличаща на пиеса ребус; има и дързък геополитически фарс, който, според драматурга, е абсурдно да види бял свят у нас, но независимо от това, си струва да бъде довършен.
След тази кратка част, Папазов се впусна в същинската си лекция, в която говори по най-различни теми, като се започне от „Гинекологията в моя живот” (бащата на Папазов е известен гинеколог), „Защо не съм хленчещ страдалец”, „Нашият занаят е животознание”, мине се през „Театърът е светилище за проницатели”, „Художествената лъжа при Достоевски”, и се стигне до „Как ходя на лов за думи” и „Комедия дел’арте – моят най-труден жанр”.
Сред най-запомнящите се моменти от лекцията му бяха разказаният епизод от живота на Стилиян Чилингиров - писателят отива при тогавашния директор на Националната библиотека Пенчо Славейков с молба да види негово стихотворение. Славейков предложил някакви редакции, но Чилингиров категорично ги отхвърлил с думите „така ми се изля онази нощ, не искам изобщо да се пипа”. След такава реакция Славейков нямал друг избор, освен да посъветва поета да си даде сметка как очаква да се отнасят към неговото творение – като към „лайно”, което не се пипа с голи ръце, или като към текст, който предстои да бъде пренаписван толкова пъти, колкото е необходимо.
Друг любопитен момент в лекцията му бе деликатното обръщане на внимание как трябва да се готвят бъдещите драматурзи, а именно следвайки примера на Мери Ан Евънс, която пише най-големия викториански роман, според оценката на Вирджиния Улф - „Мидълмарч”[1] (под псевдонима Джордж Елиът), след като прави много задълбочено изследване на провинциалния живот в Англия през 30-те години на XIX век.
Не на последно място, Папазов разкри и кои са най-необходимите неща за един театър, според английския режисьор Питър Брук – а именно: евтин материал; тишина и концентрация; човешка енергия и група хора, които се разделят на две части – едната, по-подготвената, трябва да предаде енергия на по-неподготвената и в момента, в който настъпи преливането, се случва раждането на театралното събитие. Чувственото взаимодействие между артист и публика. Но не трябва да има една гледна точка, подчерта Папазов, цитирайки Питър Брук – зрителят трябва да може да избира. Театърът е площад, контрастност и двусмисленост. А словото е айсберг, на чийто връх е идеята. Чрез звука се предава енергията на словото. И тя може да се предава без идея и без концепция. И тъкмо в това е особеното богатство на театъра.


[1] Издадена на български през 2012 г. от „Колибри” в превод на Весела Кацарова.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”