Български  |  English

В 44-ото Народно събрание –
нова философия или пак лъжи

 
За пореден, дванадесети път, на 28 февруари, в НХГ „Квадрат 500”, Обсерватория „Икономика на културата” организира предизборна дискусия „Култура & политика 2017 – българската култура и парламентарните избори”. В нея участваха представители на първите шест политически сили, според последни данни на „Алфа Рисърч”, а именно: от ГЕРБ - д-р Тодор Чобанов, от коалиция „БСП за България” - Антон Кутев, от коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“ - Славчо Атанасов, от коалиция Реформаторски блок и „Глас народен“ - Венци Мицов. Представителят на партия „Воля” не участва поради здравословен проблем, а от ДПС традиционно не изпращат свой кандидат депутат на дискусиите на Обсерваторията, чийто директор Диана Андреева бе модератор на срещата. Преди дискусията тя бе разпространила до участниците подробен анализ, наречен „Българската култура и парламентарните избори - 2017”, за чието изготвяне благодари на Министерство на финансите, Министерство на културата, Национален статистически институт и Столична община, предоставили данните.
Срещата продължи два часа и половина, в които никой не даде отговор на Диана Андреева каква саможертва би направил в името на реализирането на предизборните си обещания. Иначе кандидат депутатите се обединиха, че: 1. Бюджетът за култура трябва да е 1% от БВП; 2. Трябва да се приеме Национална стратегия за култура. 3. Образованието не може да бъде самостоятелен приоритет без културата. 4. В 44-ото ОНС към Комисия по културата и медиите ще има експертен съвет на граждански и творчески организации, който ще се произнася при внасяне и изменение на засягащите го законодателни актове. 5. Формулата на финансиране на общините трябва да се промени в посока процент от корпоративните и подоходни данъци да остава в общините. 6. Законът за меценатството трябва да бъде променен в посока по-малко бумащина с цел повече пари от бизнеса да постъпват за култура. 7. Законът за народните читалища трябва да претърпи корекции, които да гарантират, че всички български граждани ще имат широк достъп до култура. (По думите на Тодор Чобанов, 30 млн. годишно се инвестират в читалищната мрежа.) 8. Законът за филмовата индустрия трябва да се спазва!
Освен това, всеки от четиримата представители на отделните партии даде и свои, специфични заявки за бъдещи действия в следващия парламент.
Тодор Чобанов обеща ремонт на Закона за закрила и развитие на културата; въвеждане на културна лотария; събиране на дължимите средства по Закона за хазарта и реформиране на Национален фонд „Култура” с публично журиране на проектите, като при необходимост ще се приеме и отделен Закон за Национален фонд „Култура”; залагане в образователните стандарти до 8 клас на задължителни квоти за посещение на музеи и галерии; повече часове по избираеми предмети за изкуство; специално отношение към училищата по изкуства – особено към онези, които са в региони с демографски проблеми, където ще се отпускат по-големи стипендии за учениците; задължително обвързване на разрешителните за строеж с конкретни финансови ангажименти към местната култура; чувствително увеличаване на бюджетите на БНР, БТА и БНТ.
Антон Кутев пък обеща по-ниски ставки на ДДС за книгите; финансиране на алтернативни форми на културата; усилия в посока обръщане на общественото мнение с цел решаване проблема с неработещия Закон за хазарта; промяна в Закона за радиото и телевизията с цел и частните медии, които също имат обществена функция, да бъдат стимулирани в нейното изпълнение чрез държавно финансиране; целево увеличаване на бюджета на БНР, БНТ и БТА в посока популяризиране на културата, засилване чувството за държавност, сигурност и позитивизъм; младежки културен чек за навършващите 18 години в размер на 200 – 300 лева специално за културно потребление;дигитализиране на фондовете на библиотеките; държавно финансиране за торентите, използвани в провинцията като единствена възможност за достъп до култура.
По отношение на фискалната децентрализация на общините, Антон Кутев обърна специално внимание на Тодор Чобанов, че негов съпартиец - кмет в Силистра - не е превел задължителната 1/3 от бюджета на местния театър.
От своя страна, Славчо Атанасов обеща да изпълни всички предложения, които различните творчески гилдии са внесли в Комисията по културата и медиите, докато е бил неин председател в предишния парламент. Освен това, даде обещание 1% от данъка върху дохода на физически лица да се отделя за култура – така, както е направено в Полша, Унгария, Словакия, Литва и Румъния; по-ниски ставки на ДДС върху книгата; промяна в Закона за обществените библиотеки в синхрон с исканията на ББИА, промяна в Закона за радиото и телевизията в посока предложенията на СБЖ; връщане на състава на симфоничните оркестри преди създаването на симфониетите; по-голям бюджет за БНТ, БНР и БТА; разкриване на реалните медийни собственици чрез използване ресурса на бъдещия вътрешен министър и секретните служби.
Венци Мицов обеща повече контрольори в МК с цел събиране отчисленията за авторите по Закона за авторското право и сродните му права, имайки предвид, че към момента събираемостта е само около 5% от дължимото, а по закон30% от събраната сума от организациите за колективно управление на авторски и сродни права трябва да се преведат по сметката на Национален фонд „Култура”; 45% българска музика в държавно субсидираните медии; дигитализиране на цялото културно наследство, стратегия за нов тип поднасяне на учебния материал по музика в средните училища; промяна в методиката за определяне на средствата по чл. 23а от Закона за закрила и развитие на културата на държавните културните институти; обвързване на бюджета на обществените медии БНТ и БНР със задължително популяризиране на симфоничната музика (с акцент върху Шнитке и Щокхаузен).
Накрая Диана Андреева даде думата и на представители на политически сили, които според социологически проучвания нямат шансове да влязат в 44-ото ОНС.
Проф. Любомир Халачев от коалиция АБВ и „Движение 21” задължи състава на следващата Комисия по културата и медиите в 44-то ОНС да даде публично обяснение, ако парламентът не е изпълнил следните задачи:
До 1 декември 2017 г. да фиксира 1% от БВП за култура, до 1 юни 2018 г. да приеме национална стратегия за култура (2018 – 2050), до 1 декември 2018 г. да направи Закона за хазарта работещ, до 1 октомври 2017 г. да приеме нов Закон за филмовата индустрия.
Актьорът Веселин Калановски от „Да, България” също обеща национална стратегия за култура, промени в Закона за хазарта, а освен това и корекции в Закона за авторското право и приемане на подготвения в миналия парламент нов Закон за колективното управление на авторското право и сродните му права. (Припомняме, че проектозаконът бе спрян, след като лидерът на НФСБ Валери Симеонов обвини колегата си Полина Карастоянова в защита на лобистки интереси и я отстрани от Комисията по култура.) Не на последно място, Калановски разкритикува досегашни практики в Комисията по културата и медиите, довели до това през 2011 г. Законът за авторското право да бъде променен от ГЕРБ заради лобистки натиск, при който бе премахнато задължението производителите и вносителите на копирна техника да заплащат компенсационни отчисления на авторите на произведения на изкуството.
От своя страна, проф. Александър Кьосев от „Да, България” обърна внимание, че колегата му Веселин Калановски говори за решения на конкретни законодателни и практически проблеми, но че освен тях, от движението предлагат и дълготрайни културни и образователни политики, надскачащи един или друг парламент. Кьосев подчерта, че ако такива дълготрайни политики липсват, всичко ще бъде в рамките на партийната пропаганда. Ето защо най-важните принципи в програмата на „Да, България” са осигуряването на творческия потенциал и достъпът до култура. „Привидно това са клишета, всички ги знаем” – провокира Кьосев присъстващите и обясни, че зад тях стои принципно нова философия за културна политика, без която не би могла да се изработи стратегията за българската култура. Освен конкретните проблеми, които се появяват в медиите, има и въпроси, към които отношението е пълно безхаберие. Те са свързани със самата терминология - има творци, творчески гилдии, но има и аудитория. В крайна сметка, това моделира българската нация в два типа групи – в едната са активните, а в другата - пасивните. А всъщност, истинската политика към културата обхваща както високата част на пирамидата – елитната култура – с нейните творци и творчески съюзи, така и долната част на пирамидата, където творческият потенциал е акумулиран в самите хора по места.
„И те, уважаеми колеги, не потребяват само култура - те са креативни творци и трябва да имат финансови и организационни условия да проявяват своя творчески потенциал.” А това означава не само всеки да има достъп до опера, а и всеки да притежава компетентността да съучаства в създаването на изкуство, тоест, съвсем различна философия на функциониране и на Национален фонд „Култура”, и на Министерство на културата, подчерта проф. Александър Кьосев.
В последвалата част за въпроси от публиката на въпрос на Антония Ковачева от Българската национална филмотека Тодор Чобанов обеща, че 44-ото ОНС ще ратифицира Европейската конвенция за защита на аудиовизуалното наследство, която България е подписала преди 15 години, но „благодарение” на забавянето сериозно рискува накрая да няма какво да защитава.
На филмовия продуцент Галина Тонева, която пък попита дали кандидат депутатите ще работят за премахване на седмичната такса от 620 евро, събирана от кината в моловете, за да допуснат български и европейски филми в дигиталните си зали, Тодор Чобанов обеща законови и подзаконови механизми, които да гарантират „прозорци” на въпросните заглавия в така наречената „комерсиална мрежа”.
А Васил Димитров – председателят на Асоциацията на българските фестивали – разбра от кандидат депутатите, че те принципно имат много добро отношение към фестивалите, но реално не предлагат конкретни мерки за решаването на посочения от него проблем с неравнопоставеността при финансирането на държавни и частни културни организации. За да онагледи контраста, Диана Андреева обясни, че сценичните изкуства получават от бюджета на МК 85 млн. лева, а фестивалите разчитат на Национален фонд „Култура”, където средствата са не повече от 450 хил. лева.
В крайна сметка, дори и да им се искаше, присъстващите не си тръгнаха убедени, че дадените им обещания ще бъдат изпълнени, защото и самите кандидат депутати не бяха особено сигурни. Славчо Атанасов, например, припомни как още първото правителство на Борисов подписало с културните институции пакт за 1% от БВП за култура, но реално нищо не изпълнило. Освен това Атанасов призна как в миналия парламент всичките му колеги от Комисията по култура се подписали под искане за допълнително увеличаване на бюджета за култура със 70 млн. лева, съгласувано с МК, но, за зла участ, Комисията по бюджет ги пренебрегнала. „Просто ни смазаха в парламента” – повтори на няколко пъти Славчо Атанасов. От своя страна, Антон Кутев разясни на присъстващите, че конкурентите му могат да обещават всичко, ала реално накрая думата има финансовият министър, заради когото именно при управлението на ГЕРБ не се е изпълнявал Законът за хазарта. Тук Тодор Чобанов се намеси, че един човек не може да бъде превръщан в изкупителна жертва и че ако народните представители се обединят около приоритета на културата, никой няма да може да ги спре. След това той се обърна специално към проф. Кьосев с думите, че те много пъти са били рамо до рамо в защита на различни каузи и че при предстоящата коалиционна формула също ще могат да се борят със задкулисните игри, стига да си обещаят, че в новата властова конфигурация категоричният приоритет ще е културата.
Накрая Венци Мицов, който на няколко пъти повтори „ние сме длъжници на тези хора”, имайки предвид музикантите от симфониетите, принудени да свирят в студени зали през зимата, призова тъкмо хората като тях – артистите - да канализират „гражданската си енергия” и прибавяйки своя натиск отвън, заедно с неговия натиск отвътре, да си извоюват това, което им се полага.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”