Български  |  English

Сто години по-късно

 
В деня, в който излиза този брой на Култура, се навършват точно сто години от поместената по-долу публикация на New York Times.
Публикуваме я без справочен апарат. Просветеният читател на Култура ще открие несъответствията с реалните събития, ще се усмихне на несбъдналите се перспективи, които авторите привиждат в ситуацията през февруари 1917 в Русия. Определено интелектуално удоволствие е разглеждането на този текст от гледната точка на развоя на Първата световна война, отношенията между съюзниците, състоянието на съобщенията по него време, доверието в медиите тогава и днес и т.н., и т.н.
Приятно четене!
К
 
Чрез надеждните лидери на Държавната Дума и един кръг предани на своето дело, просветени хора извън нея, руският народ пое ръководството на Империята. Такава е целта и постигнатото от въстанието в Петроград. Отстъпчивият цар се е отрекъл от престола и короната, сянката на императорската власт пада върху царевича, а Михаил, по-силен по характер, отколкото брат му, става регент. Истинското правителство на страната се намира в Думата. Ако немците разчитат, че тази революция ще им бъде удобна, че тя ще изведе Русия „от войната”, те се заблуждават дълбоко и извършват една от своите типични грешки. Напротив, ако всичко мине успешно, революцията ще накара великата Руска империя да се сражава с Германия с още по-голяма решителност и с по-добре обезпечени войски, които ще се освободят от изменническите заговори и ще получат поддръжката на руския народ.
Революцията със сигурност е насочена срещу правителството, доколкото ни е известно, министрите са отстранени от властта и са арестувани, но тази революция е не толкова срещу царя или формата на управление, колкото против „тъмните сили” – прогерманските изменници и заговорници – които отдавна доминират в правителството и извращават смисъла на военната политика на Русия, като предприемат редица успешни и добре изчислени ходове. Те оказват неизмерима услуга на Германия, като намаляват в широки мащаби боеспособността на най-сериозния й враг на изток. Немският заговор в Русия придобива всеобхватен характер и представлява по-голяма опасност, отколкото в която и да е друга страна. Из цяла Русия, и особено в големите градове. Но най-видно е това в царския двор и в петроградското и московското общество - хора (в по-голяма или по-малка степен) от немски произход [...] плетат интриги или открито контролират политиката на империята по пътя на непосредствената намеса в плановете на военачалниците. Те подриват военната мощ на страната, като се грижат военното снаряжение и другите необходими припаси да не стигнат до тези, които се сражават на фронта, оказват влияние на царя, за да заглушат гласа на народа и да възпрепятстват волята на онези, които депутатите от Думата представляват. И като се имат предвид изброените доказателства за очевидна измяна, те предизвикват голяма тревога у съюзниците.
Ако революцията продължи в същото русло, в което започна, временният комитет на Държавната Дума, който в настоящия момент е взел работите на правителството в свои ръце, ще сложи край на тези „тъмни сили”. Зад хората от Временния комитет стои руският народ, в това няма съмнение, по всичко изглежда, че те се ползват с поддръжката на армията, а безусловно отношението на армията решава всичко. Една революция по време на война, когато огромна армия се намира под командването на правителството, по правило е немислима. Днес в Русия се създава изключителна ситуация, уверено може да се каже, че става дума за армия с различен начин на мислене. Голямата част от добре обучените войници от редовната армия, възпитани във вярност към клетвата и безпрекословно изпълнение на заповедите, изчезна в първите две и половина години на войната. Новите войници идват от народа. Имаме специални причини да предполагаме, че те споделят настроенията на простите руски хора и това трябва да се има предвид, ако искаме да разберем вътрешните условия в Русия.
В началото на войната главите на земствата (депутатските събрания в руската провинция) и градоначалниците предложиха на правителството своята помощ, за да се концентрират силите и промишлените средства на цялата страна и да се обезпечи снабдяването на армията с продоволствие. В значителна степен, благодарение на влиянието на неизброимата тълпа от рушветчии, които в Русия се хранят от държавните поръчки, това предложение беше отклонено. Правителството се опита да снабдява армията само, но поради своите неумели действия и неустановеното вредителство на рушветчиите, тези опити завършиха с неуспех, материално-техническото обслужване не се справяше със задачите си. На проведеното заседание в Москва главите на земствата и градоначалниците съставиха конкретен план за действие, те бяха готови и разполагаха със съответните възможности и най-накрая правителството прие помощта им. Тя беше безценна. Всеки градоначалник, всеки глава на земство знаеше с какво може да помогне неговият град или губерния, това бяха способни предприемачи, те умееха да постигат своето. Например, дават заповед да се произведат един милион чифта обувки за армията. Земствата ги произвеждат, преди в Петроград да се оправят с всички бюрократични формалности. Гладните бунтове бяха в резултат на некомпетентността на правителството, на неговата неспособност да разпредели продоволствието, тази работа земските организации също са готови да поемат. Войниците знаят, че техните ботуши и обувки, униформата им, топлото облекло, храната и другото снабдяване идват от самия народ, а не от бюрократите. Несъмнено настроението на войниците, тяхното отношение към революцията в голяма степен ще се определя от това знание.
Освен това, фактът, че са се събрали заедно милиони хора от цялата огромна империя, че си взаимодействат произлезли от простия народ хора, има изключително важно значение за бъдещето на Русия. Това може да се сравни със свикването на Генералните щати от Луи ХVI, когато за първи път представители на френския народ можеха да общуват един с друг в един общ съвет. След това идва революцията. Във Франция има руски войници и там те пеят „Марсилезата”, вместо „Боже, Царя пази”, там с войниците на Френската република ги свързват топли отношения. Новите идеи са пагубни за овехтялото самодържавие, а именно те масово навлизат в умовете на руските войници. Съобщенията, че водещи офицери от фронта са уверили думския комитет, че го поддържат, звучи напълно правдоподобно.
Бързият успех на революционното движение, ако наистина успехът го съпътства, ще стане очевиден благодарение на обединението на силите на империята за решително водене на войната. Само чрез победа Русия ще може да получи като награда така искания излаз към топлите морета. „Тъмните сили” ще бъдат обезвредени, кръвопийците, които се обогатяват от войната, ще трябва да отстъпят, предателите, помагащи на Германия, ги очаква бърза разправа. Няма смисъл да се спираме на по-далечните последствия, но те се очертават доста ясно. Когато събитията в Русия вземат такъв обрат, че Думата открито да пренебрегне царския указ за разпускането й, арестува министри, поема функциите на правителството върху себе си, а армията, както се предполага днес, се отнася съчувствено към това движение, едва ли ще е възможно след войната „руските държавни институции” да устоят на силата на промените. И може би прекрасно осведоменият и влиятелен държавен деец Павел Милюков, лидер на Конституционно-демократическата партия, ще доживее до осъществяването на своята мечта за конституционна монархия в Русия.
The New York Times, 17 март 1917 година
Публикувано в Inosmi.ru


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”