Български  |  English

Бродуейско куклено шоу за възрастни (със задължителни бележки под линия)

Почти усещане за експеримент

 
„Авеню Q”, куклен мюзикъл за възрастни (създаден 2003, отличен с три награди „Тони”). Музика и стихове Робърт Лопес и Джеф Маркс. Либрето Джеф Уити, по оригиналната идея на Робърт Лопес и Джеф Маркс. Превод на диалозите Любов Костова, превод на стиховете за песните Десислава Софранова. Постановка и режисура Уест Хайлър (САЩ), Петър Кауков. Кастинг Шели Бътлър (САЩ). Сценография и костюми Ивайло Николов, кукли Димитър Димитров. Хореография и художествено осветление Росен Михайлов. Музикален ръководител Роберта. Тонрежисьор Данаил Данаилов – Дидо. Със специалното участие на Рафи Бохосян в ролята на Гари Колман и на Ангел Николов (дигитално пиано). Лицензирана от Music Theatre International (Europe), постановката е осъществена с подкрепата на фондациите Америка за България и Арт Офис. Премиера в Столичния куклен театър - 15, 16, 23 февруари.
 
С разлика по-малко от месец, столичният театрален афиш отново регистрира национална премиера на нестандартен мюзикъл – след драматична холивудска история[1], се появи и бродуейско куклено шоу за възрастни. Но актуалната медийна възбуда около постановката на „Авеню Q”[2] набра такава зашеметяваща скорост, че до деня на премиерата буквално срина допустимите норми на коректната PR (само)реклама на продукцията, особено в поредицата от преекспонирани репортажни телевизионни анонси[3]. Увлечено от шанса да направи касов удар с предварителни разпродажби на спектаклите и за следващия месец, ръководството на Столичния куклен театър явно заложи на медийното любопитство към скандалния език в директно поднасяните от сцената житейски теми табу (расизъм, ксенофобия, хомосексуални връзки, алкохол, невъздържан секс, порно индустрия, фрустрация, депресии – типични изобщо за американската драматургия) в забавно представление за възрастни, изискващо препоръчителен родителски контрол. А извън интелигентното радиоинтервю[4] с американския гост-постановчик Уест(ли) Хайлър[5], българският му колега Петър Кауков (в компанията и на музикалния ръководител на мъпет шоуто Роберта или нейното съвместно гостуване с изпълнителя на главната роля Рафи Бохосян) ентусиазирано се впусна да ограмотява телевизионните водещи, респективно и телевизионната публика на сутрешните блокове по БНТ[6] и Би Ай Ти[7], какво е бродуейски мюзикъл, как се прави и какво всъщност представлява специализираната комплексна подготовка на мюзикълни актьори, която именно този екип осъществява за първи път в България!
Нека си поемем малко дъх и да приземим медийната еуфория не на въображаемото „Авеню Q”[8], а на територията на фактите. Защото ако специалното участие на талантливия аматьор Рафи Бохосян[9] в действителност е неговият актьорски дебют в мюзикълна продукция, което му позволява да изрази и по-фриволно мнение, то за преподавателя по режисура и асистент на проф. Красимир Спасов в НАТФИЗ Петър Кауков[10], а и за популярната рок и блус певица Роберта (Ганова)[11] – преподавател по поп и джаз пеене в НУМСИ, е недопустимо да правят подобни менторски обобщения, които подменят историческата истина за развитието на жанра в България. Както по отношение на характеристиките на американския и европейския мюзикъл – с множество предшестващи и достатъчно знакови постановки на българска сцена[12], така и по отношение на акредитираната от 1995 и развивана в продължение на цели 20 години специалност „Актьорство за музикален театър” (от преподавателски екипи под ръководството на основоположника на специалността проф. д-р Бистра Атанасова-Генкова – автор и на синхронизираните със световния опит учебни програми в НАТФИЗ, НБУ и ЮЗУ – Благоевград[13]) с редовни, еднакво адмирирани от публиката и от критиката мюзикълни спектакли, и с успешни участия на престижни международни форуми[14]. Неслучайно и изпълнителката на характерната женска роля Павлета Семова (на японската емигрантка психотерапевт с метафоричното име Бъдниче, от която всички получават безплатни позитивни съвети) е завършила именно „Актьорство за музикален театър” в НАТФИЗ. Показателно е също, че в типажната актьорска двойка й партнира дипломиран театрален режисьор, Гьорги Георгиев – Антика[15] (в ролята на Браян, неин годеник и безработен комик). Но безспорно най-предизвикателна от гледна точка на традиционната мюзикълна стилистика – с певческа партия в диапазона на женския глас, е поверената на Рафи Бохосян главна роля на тъмнокожия Гари Колман (бивша телевизионна звезда, изпаднала до обикновен домоуправител на евтини апартаменти, който се издържа от наема)[16]. Докато останалите странни обитатели в къщата на „Авеню Q” – тоест, основните герои на шоуто, всъщност са кукли, перфектно управлявани от общо трима пеещи кукловоди (Камен Асенов, Венцислава Асенова и Цветелин Павлов) и две обучени в хода на постановката, рядко музикални и интелигентни драматични актриси (Лилия Гелева и Мила Люцканова). А поведението на всички изцяло се диктува от характерните образни маски – пародиращи героите от популярния детски телевизионен сериал „Улица Сезам”, в познатите мъпет варианти: на реални човешки същества, на космати монстъри и на плюшени мечета–провокатори.
Сложността на шоу продукцията обаче се състои не толкова в неусетното преодоляване на условността в общуването между актьорските и куклените персонажи, не дори и в режисьорската амбиция да се изведе сатиричния притчов подтекст в поредицата от скечове с песни и мелодраматични сюжетни развръзки, колкото в постигането на пълен синхрон и споеност между различните изразни средства в специфичния вариететен език на представлението. В този смисъл, постановъчното решение на спектакъла следва стриктно бродуейския образец, за което на първо място свидетелства техническата отработеност на мизансцена в динамично променящите се ситуации, както и постигнатата единна линия на поведенческата пластика и актьорския жест – независимо от това дали се говори или се пее на сцената и дали го правят актьори или кукли. Разбира се, подобно на трите актьорски персонажа, и всяка от куклите има своя индивидуална образна характеристика със скрита душевност и емоционални преживявания, които намират най-непринуден израз в песенните им монолози:
Принстън – наскоро завършил колежа, е бакалавър филолог без особени перспективи за доходна работа и неуверен мечтател, който все още не знае как да открие голямата си цел в живота (What Do You Do with a BA in English).
Ники – млад човек с неопределена професия, е хипар по душа и с хомосексуални влечения, който упорито убеждава съквартиранта си Род, че с нищо няма да промени отношението си към него, ако той е гей (If You Were Gay).
Род е специалист по банкови инвестиции, препрочита една и съща книга и нощем е измъчван от тайните си копнежи по Ники, но пред съседите си истерично твърди, че има приятелка, само че тя живее в Канада (My Girlfriend Who Lives in Canada).
Люси Парцала е кабаретна певица вамп, която винаги е готова да сподели леглото с някой, който й изглежда специален (Special). Но дали да не опита и с този смотаняк Принстън!?
Кейт Монстър е миловидна монстърка, наета като помощник възпитател в детска градина, но не харесва шефката си и още при първата им среща с Принстън споделя мечтата си за собствено монстърско училище. Въпреки че от пръв поглед се влюбва в Кейт, Принстън не се чувства готов за брак, затова предпочита да се развлича с Люси. А Кейт е дълбоко разочарована, че границата между любовта и празното забавление е твърде, твърде тънка (There's a Fine, Fine Line).
Безименните мечета-провокатори всъщност са изкусителни дяволчета, които всячески подстрекават сексуалната връзка между Принстън и Кейт. Бурните среднощни емоции на двамата предизвикват възмущението на съквартирантите им, на което домоуправителят Гари Колман невъзмутимо отговаря, че всеки е в правото си да крещи… (You Can Be as Loud as the Hell You Want [When You're Making Love]).
Треки Монстър – за разлика от Кейт, е извратено чудовище, което от сутрин до вечер кисне в интернет и не се стеснява да сподели на всеослушание житейската си бизнес философия: Интернетът е за порно! (The Internet is for Porn). Но на финала на шоуто най-неочаквано дарява достатъчно от мръсните си пари за откриването на мечтаното от Кейт монстърско училище (School for Monsters).
Тук е мястото да припомня, че наред с откровено арогантния хит The Internet is for Porn (моментално предизвикал бум сред интернет блогърите след излизането и на компактдиска с песните от шоуто), не по-малко популярни са и ансамбловите номера: It Sucks to Be Me (остроумно преведено като жаргонен израз – Гредата в мен); Everyone's a Little Bit Racist (запомнящ се ударен рефрен); Schadenfreude (нарицателно за злорадство, заимствано от непреводимия немски израз); I Wish I Could Go Back to College (в смисъла на носталгичен спомен за безгрижните ученически години) и своеобразната шоу кулминация The Money Song (с поетичен превод на рефрена в императив: Давай парите!).
Въздействащото вокално изпълнение на живо – с адаптирания от партитурата клавирен съпровод на студента от НМА Ангел Николов (Човекът оркестър), можеше да спечели и повече при една по-балансирана звукова картина, с пряк контрол на тонколоните от залата. Още повече, че персоналните микрофони манипулират гласовете на артистите по време на целия спектакъл и е необходима само по-прецизна компютърна корекция на силата на певческия звук спрямо твърде плътната хармония на места. Друг е въпросът, че в изпълнението на най-атрактивните песни от Рафи Бохосян дикцията в края на музикалните фрази недостига и в пределно високия регистър окончателно става жертва на рок експресията.
Независимо от сполучливото актьорско попадение и някои злободневни реплики, включени в превода на песенните текстове (от рода на иронично скандираното име на новия американски президент Доналд Тръмп), едва ли би могло да се очаква, че българската следа в постановката на бродуейското куклено шоу „Авеню Q” ще надмогне представите на широката публика за подобен род пародийно-музикални развлечения, формирани главно от домашните телевизионни шоу формати. Но вероятно сугестивното послание на спектакъла – за толерантността към различните от нас и за чисто човешката съпричастност – с основание изтеглено в самия финал на спектакъла, ще остави поне у театралите усещането за експеримент, който все пак си е струвал усилията.
 


[1]Вж. Драмата на залеза – В: Култура, Брой 6 (2886), 17 февруари 2017.
[2]Постановката в СКТ е финален етап от партньорски проект с The Drama League of New York, който стартира с два актьорски уъркшопа (през 2015 и 2016), водени от Шели Бътлър.
[3]bTV – Спектакъл, в който няма теми табу - 6.02.2017; ДНЕС бг Bulgaria On Air - 10.02.2017.
[4]Видеоклип на Magic FM Bulgaria, 15.02.17
[5]Известен най-вече с бродуейските си постановки на мюзикъла „Jersey Boys” и на спектакъла по авторски сценарий „Paramour” на Cirque du Soleil.  
[6]"Денят започва с Георги Любенов" (12.02.2017) и „Денят започва с култура” (14.02.2017).
[7]Предаването „Жива връзка” (13. 02. 2017).
[8]С азбучни наименования на улиците са известни само два района в Ню Йорк: т.нар. „Алфавитен град” – в квартал Ист Вилидж, в скъпата част на Манхатън и Грейвсенд – район на Бруклин. Но сред тях реално липсва улица, обозначена с буквата Q – една от последните в английската азбука, което я превръща и в заглавна метафора на кукленото шоу, подсказваща, че действието се развива в забутаните покрайнини на големия град.
[9]Победител в българското издание на световния музикален формат „Х Factor” (2011), спечелил и първия сезон на шоуто „Като две капки вода” (2013), водещ в първия сезон на „Bake OFF: Най-сладкото състезание” (2016).
[10]Завършил актьорско майсторство в класа на проф. Здравко Митков (1998) и театрална режисура при проф. Красимир Спасов (2000). В периода 2006 – 2014 е заместник директор на Младежкия театър, където, наред с репертоарни постановки на мюзикъли, се представят и учебни спектакли на Катедрата по поп и джаз в НМА с режисьор–постановчик проф. Андрей Аврамов.
[11]С бакалавърска степен от НБУ. Личният й сценичен опит в жанра е от 1999, когато е поканена за главната роля в музикално-танцовия спектакъл “Токов удар” (афиширан като първия български електронен мюзикъл с авторска музика на Влади Ампов – Графа) в Сатиричния театър.
[12]Документирани от авторски колектив в четиритомното издание на ИИИзк.БАН „Български музикален театър. Опера, балет, оперета, мюзикъл” (последният том излезе през 2015).
[13]След 3 успешно завършили випуска и в трите институции (като повечето от дипломантите на НАТФИЗ и НБУ веднага се реализират в чужбина) и с оттеглянето на проф. Атанасова през 2015, специалността е закрита.
[14]Учебният спектакъл на НАТФИЗ „Клетниците” (по Виктор Юго и едноименния мюзикъл на А. Л. Уебър) гостува на Европейския месец на културата в Пловдив (1999); същата година със спектакъла „Момче за продан” (по мюзикъла „Оливър!” на Лайънел Барт) е открит и новият сезон на Софийската опера и балет.
[15]Особеният правопис на името (Гьорги) се дължи на македонския му произход.
[16]С реален прототип – разореният американски актьор Гари Колман, който като дете е скъпо платена звезда на комедийния телевизионен сериал "Diff’rent Strokes". 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”