Български  |  English

Прокурорските говорителки
вместо телевизионните

 
Дали, ако извадим криминалните новини от централните емисии, ще остане нещо в тях? Самите „криминални новини“ промениха с времето характера си. Журналистите в телевизиите, за разлика от тези във вестниците, винаги са работили предимно с официални източници и със сводката на МВР. Сводката ли се промени, журналистите ли станаха други, но повечето канали представят едно много странно образувание – общество, което не реагира на насилие, корупция, издевателства, на престъпване дори отвъд човешкостта. Гледаме новините за влачене, горене, изнасилване, тормоз, убийства на хора, сякаш, за да се уверим, че щом ги гледаме, значи не се случват с нас и все още сме живи.
Стоян Георгиев от bTV през последните месеци отново показа лицата на хора, които казваха в ефир, че са смачкани, обидени, унищожени от закон, позволил да се отнемат средствата в банки на случайни вложители само с подправен подпис на представен запис на заповед. Разследванията на Стоян Георгиев показват по-големия проблем – как невежеството или недомислието на един закона може да организира престъпността у нас. Въпреки че, ако се доверим на новините, у нас почти няма организирана престъпност, нищо, че журналистическите разследвания стигат до групи, които извършват организирана престъпна дейност. От края на миналата година във вечерните емисии говорителките (най-често са жени в тази роля) само два пъти ни информират за повдигнати обвинения за организирана престъпност и корупционни схеми. Интересът към специализирания съд и специализираната прокуратура пък е свързан главно с избори за управляващите ги органи. Ведомствени новини привличат журналистите, вместо новини за делата.
През февруари 2017 г. точно специализираният наказателен съд върна спомена за отминалите времена на рекета от началото на 90-те години на миналия век. БНТ съобщи, за присъдата на двама служители от частна охранителна фирма, които са принуждавали собственичка на заведение в Айтос да сключи договор за охрана с тях. Извадено око на пребит с бухалка служител на конкурентна фирма – така изглежда картината от Айтос. Ако собственичката на заведение не се беше решила да се оплаче в полицията, едва ли щеше да стигне до телевизията истината за живота в града. Кореспондентът на bTV от Шумен пък ни разказва за „най-странната“ кражба, според него. Следва репортаж за крадец на камера за видеонаблюдение на търговски обект. Крадецът е снимал лицето си, докато краде камерата. След това обаче механична пречка става причина да не успее да откачи и втората камера и тя остава да виси със запис на лицето му. Репортажът завършва с това, че интервюираният собственик на търговския обект не е подавал сигнал до полицията, но полицията вече води разследване. Репортерът не казва защо. А лицето на крадеца се озовава във видеоклип, излъчван във фейсбук. Фейсбук се очертава като ново място за жалби до полицията.
От друга страна, „Прокуратурата повдигна обвинение“ е формулировка, която може да бъде чута в ефира от различни места в страната. Защото всяка регионална прокуратура има свой говорител – нещо като добре развита кореспондентска мрежа за информация, която националните телевизии започнаха да използват с охота. Стигна се дотам, че говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова вече няма нужда от посредничеството на журналистите, няма нужда да организира и брифинги. БНТ й подава слушалки и брошка и тя сама прави изявленията си в коридорите на прокуратурата пред камера. Навярно в ЗРТ е оправданието това, защото законът задължава обществената медия да предоставя информация за действията и позицията на държавните институции. Но задължението на медията е да съобщава информация, а не да заменя новините с институционални съобщения. А когато „махнем“ журналиста, няма кой да носи отговорност за тази информация. Журналистите са заявили на собствениците на медии в Етичния кодекс на българските медии, че „Ако сме информирали за обвинения срещу някого, ще съобщим и за изхода от съдебния процес.
Проблемът е, че обвиненията са толкова много, че явно журналистите не могат да съобщят толкова много новини за изходи и безизходици или просто не знаят собственото си правило.
Освен журналистиката, новините от прокуратурата сякаш заменят и новините от съда. А и доколко въобще са новини, след като са много повече констатации за направени обвинения, отколкото за извършени престъпления. Подобно ниво на медийния разказ блокира въобще разговора за съмнителната ефективност на присъдите, които съдът дава, щом обществото ни започва да проявява търпение и към нетърпимото насилие.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”