Български  |  English

Хотелът като...

 
„Хотелът се завръща!“, обявява виден представител на хотелския бизнес през 2014. „Хотелите се превърнаха в дестинации сами по себе си!“, обобщава година по-късно водещо издание от света на туризма.
Марина Бей Сандс в Сингапур, Маркес де Рискал в Испания, Маха Након в Тайланд, Белла Скай в Копенхаген, Шератън Хужоу в Китай, Акуа в Чикаго – поредица забележителни хотели възторгват света в зората на новото хилядолетие. Бизнесът с гостоприемство избухва в непознат до момента строителен бум. Хотелът преживява възраждане. Причините – социални, технологични, културни. Мобилността, пространствена и социална, става ценност и белег за престиж. „Твърде вероятно е последната четвърт от настоящия век да остане в историята като Великата война за независимост от Пространството“, предсказва Зигмунт Бауман, светило в социологията. На самото пространство вече се гледа като на изградено не от места, а от потоци – информационни и човешки, според друго знаменито име, Мануел Кастелс. В активна възраст навлизат все повече и по-различни вълни туристи с новите им житейски философии и приоритети, които „притежават властта да преформират индустрията дори и само с броя си“, констатира Галъп. Новите технологии позволяват на клиента да види къде отива, да избира от широк спектър възможности и алтернативи за действие, да контактува с хотела директно, без посредници. Нискобюджетните авиолинии правят достъпен дори и най-далечния маршрут. Резултатът – “хотелската индустрия нараства феноменално от 2001, движена и от туристическо, и от бизнес търсене”, доказват експертите в сферата.
Уникалност, изненада, възхищение, удоволствие, откритие, прозрение – това търсят новите кохорти пътуващи. Разнородни като произход, състав и цели – по работа или за почивка, независими или семейни, знаменитости или редови, на лов за приключения или романтични връзки, на спортни предизвикателства или пазаруване на сметка – хотелските гости на старта на XXI век са по-добре информирани, по-взискателни и технически по-грамотни от предшествениците си. Те също държат функционалните им потребности да бъдат задоволени, но това вече не им е достатъчно. Търсят изход от обичайното всекидневие към друг свят, различен, неочакван и провокиращ. Места, които не са виждали, дейности, които не са опитвали, емоции, които не са изпитвали.Свободата да избират е съществена за тях.
Следвайки профила на новия клиент, иновативните хотели в началото на столетието налагат нов стандарт, който ги различава от познатите до момента. Предшествениците им „от големите вериги в повечето значими градове са взаимозаменяеми с всяка друга дестинация, съобразяват се малко или никак с местната уникалност и аромат“, осъзнава изданието „Хотелски новини“ през 2012. Клонинги на прототипните хотели, създадени за миналите поколения, посрещат пътешественика навсякъде по света, у нас също – паралелепиди, дегизирани с безличен фасаден растер и лишени от характер хладни стъклени кули.
Унификацията е като че ли верую на целия бизнес сектор в края на века – понятия като „унисекс”, и за двата пола, или „един размер пасва на всичко“, са вече популярни през 1975. Йона Фридман, един от визионерите в архитектурата, още тогава осъзнава, че „да задоволяваме потребностите на средния потребител, означава да не удовлетворим нито един потребител“.
Стандартизираните архитектурни произведения, макар и породени от прогресивния стремеж на Модерното движение да създаде идентична жизнена среда за всички, не са в съзвучие със спецификата на бързо променящото се общество. „Еднаквостта вече не продава“, осъзнава след 2000-та хотелският бизнес.
Преходът към хотела на новото столетие не е внезапен и би било пресилено да се говори за революция. Не може да се говори обаче и за стандартна еволюция, протичаща плавно и меко – хотелът прекрачва в новото хилядолетие по отчетливо стръмна траектория, прескачаща еволюционни епизоди. Хотелският авангард навлиза в неизследвани територии.
В зората на XXI век се променя не само архитектурата на хотела – променя се самата концепция за хотел. Два коренно различни модела на човека властват от двете страни на вододела между столетията.
Хотелът на XX век е изграден около homo economicus, икономическия човек – „хипотетичен индивид, който действа рационално, разполагайки с цялото му необходимо знание, като изцяло обслужва личния си интерес. Всички негови избори се базират на изпълнението на утилитарните му функции“. Хотелските гости също се тълкуват като универсално уеднаквени единици с идентични потребности и желания – едноизмерни хора-роботи, а не пълнокръвни, многообразни, противоречиви същества. След едно от първите изследвания в туризма от 1928, социологът Норман Хейнър констатира: „В големия градски хотел гостът е само бройка, без отношение към мястото, където спи“.
Средностатистическият хотел на миналия век се базира на тезата, че трябва рационално да задоволи функционалните нужди на своите гости-роботи – подслон, хранене, сън, хигиена – като ги оразмери максимално икономично и ефективно. Слага акцент върху обективното, материалното, измеримото – човешкото тяло и базовите му потребности. Невидимото, променливото, емоциите не са присъщи на човека-робот, следователно не е нужно да бъдат задоволявани. Архитектурата, с помощта на индустриализираното строителство, също стандартизирано, опитва да осигури равни условия за всички, каквито и да са, където и да се намират. „Десетилетия наред хотелската индустрия принизява продукта и води войни за цени, не за естетика“, признава водещ предприемач в началото на новия век. Резултатът – унифицирани като съдържание и облик хотели. Функционално зонирани – работата отделно от съня, спортът от общуването, готвенето от храненето. Интернационален стил – предсказуем, безличен, деперсонализиран, стерилен.
Иновативните хотели на XXI век предприемат стратегии, захранени от различно разбиране за госта – и организират пространствата си около по-жив, по-цялостен модел на човека. Те продължават да се стремят да задоволят потребностите на клиентите си – но възприемат тези клиенти вече не като еднотипни бездушни единици с идентични потребности, а като разнородни личности с широк спектър желания и нужди, често противоречиви. Наред с разума, имат и чувства – решенията им не са продукт само на рационални пресмятания, но и на емоционални пориви и пристрастия. Действията им не са непременно отделени едно от друго по функционален признак, а се преплитат и сливат в пространството и времето. Отделният гост не е независима молекула в общия човешки поток, а принадлежи към различни социални групи и общности, които оставят отпечатъка си върху ценностите и поведението му.
За да материализира очакванията и потребностите на новите, необятно разнородни потоци пътуващи, хотелът преминава от масова унификация към масова персонализация на продуктите и услугите, които предлага. Търси целенасочено иновации като средство за привличане на новия тип клиент – уникално съдържание и услуги, впечатляваща архитектура и интериорен дизайн, конструктивни постижения, технологични нововъведения. Осигурява на госта възможност не само да изживее личната си житейска философия, но и да се прероди в роли, недостъпни за него в обичайното му всекидневие. Насърчава го да тества себе си с непривични дейности, да се гмурне изцяло в непознати изживявания. Дава му шанса да прекрачи в неусвоени територии и да вкуси атмосферата им – екзотична, екстремна, рискова. Помага му да се свърже емоционално с мястото и да се самоопредели чрез него.
Очертаващите се контури на иновативния хотел изискват цялостно осмисляне. Хотелът, повече от всеки друг подвид от сградната типология, въплъщава и илюстрира духа и буквата на архитектурата в зората на хилядолетието. „През“ него може да се дешифрират и прочетат ценности и водещи идеи, формиращи съвременното общество. Като дом далеч от дома и работно място извън офиса, той обединява основните социални сфери – обитаване, труд, отдих, култура, забавление, търговия – и облича в материя техните прояви и динамика. Хотелът е и търговски продукт, който се подчинява гъвкаво на закономерностите на пазара. Макар и третиран от традиционните класификации като формация, предлагаща услуга, в последните десетилетия той асимилира и същността на стока – все по-атрактивното му архитектурно обличие и все по-екзотичните местоположения го превръщат в обект на желание, в обект на обожание.
Появяват се хибридни разновидности и принципно нови варианти, скроени за потребностите на новите категории клиенти. Лингвистично доказателство за движението на хотела към завземане на непознати територии са серията неологизми, които обозначават новородените му форми.
Навлезлият през 2014 „поштел“ (poshtel) – от posh, луксозен, и hostel, хостел – обединява комфорта на бутиковия хотел с достъпните цени на хостела. Целта му е да задоволи пазарния сегмент туристи, които търсят настаняване по мярка на портфейла си, но без да се отказват от лукса. „Глампинг“ (glаmping) – от glamorous, бляскав, ефектен, и camping, къмпингуване, къмпинг – съчетава преимуществата на естествената и изкуствената среда. И комбинира удобствата на петзвезден хотел с атрактивна локация сред природата, за да задоволи клиенти, които желаят да се насладят на дивото, но не и да се подложат на дискомфорта на живота в палатка. Придобил е вече достатъчно отчетлива идентичност, за да има свои сайтове. “Гастротелът” (gastrotel) глези гостите си с гастрономични удоволствия – и не какви да е, а приготвени от местни и органични продукти, често отгледани в собствена ферма. Клиентът получава не само провокиращи вкусови усещания, но и чувството за принадлежност към местните обичаи и култура. Маркирайки коренната промяна в реалността на туризма, друг неологизъм – „блейжър“ (bleisure) – от business, работа и leisure, отдих – маркира обединяването на пътуванията по служба и за удоволствие, отчетливо разграничени в отминалите десетилетия.
Хотелът сменя жанра си на старта на XXI век. От банална жилищна сграда с почти индустриалната функция да произведе нощувки за анонимния странник – изхвърлени от съзнанието заедно с ключа, върнат на рецепцията – се превръща в хибриден архитектурен типаж, акумулирал разнородни същности и роли, атрактивен и многолик.
Множеството му превъплъщения са производни на три водещи за хотелската индустрия стратегии, които отразяват доминантни – или обявени за такива – ценности в обществото: природосъобразност и устойчивост, автентичност, общуване, толерантност към различното, предимство на опитаното и преживяното пред притежаваното. Първата стратегия – персонализиране на продукта, цели все по-прецизно да се напаснат хотелските услуги и пространства към конкретния гост. Тя откроява и адресира все по-малки клиентски ниши с техните разнообразни и профилирани търсения – и изобретява различни форми, за да ги удовлетвори. Движейки хотела към специализация, създава функционални и естетически уникати. Втората – осигуряване на преживявания за клиента, се стреми дапомогне на госта да постигне синхрон между рационално и емоционално в изборите и действията си. Задоволява функционалните му потребности, но му предоставя и възможности да надскочи личните си граници, за да се обогати с нов опит и вълнуващи изживявания. Третата – грижа за общността и природата, провежда принципите на устойчивостта и зеленото мислене, за да съхрани екосистемите и да осигури здравословна среда на гостите си; да им предостави условия да общуват по-пълноценно помежду си и с местните хора; да съхрани автентичността на локалните общности и да подпомогне развитието им.
Насочвайки процеса на проектиране, трите стратегии пораждат авангардни хотелски прототипи – социално-пространствени единици с иновативно съдържание, скроени по мярка на последните поколения туристи с техните очаквания и потребности. Без да изчерпват всички превъплъщения на иновативния хотел в началото на века, няколко прототипа илюстрират неговите най-отчетливи и доминиращи форми.
Зеленият хотел цели да създаде условия за природосъобразен живот на гостите и изобретява варианти, които въплъщават и прокламират ценностите на устойчивото развитие. Контекстуалният хотел се стреми да бъде изразител и защитник на самобитния и неподправен дух на мястото, където се е вклинил, мълчаливо (и може би неосъзнато) противопоставяйки се на глобализацията. Интегрираният хотеласимилира неприсъщи до момента за хотела функции, за да композира свое подобие на „град“, осигуряващо всичко, от което би имал нужда и което би пожелал клиентът. По диаметрално противоположната траектория се движи минималистичният хотел – дръзко се освобождава от излишното, за да постигне мускулестото състояние на аскетична ефикасност. Подвижният хотел получава енергия от мотива да даде колела (или криле, или витла) на копнежа на съвременния номад за приключения, различност и свобода. Не-хотелът балансира на границата с ничията земя – експериментирайки с варианти, които разрушават едно след друго познатите клишета, за да остане само универсалната есенция на идеята за гостоприемство.
Иновативният хотел създава чрез прототипите си среда, композирана от изкусителна колекция преплитащи се сюжети.
Хотелът като пътешествие – което очарова, омайва и води посетителя по емоционалните трасета на вълнуващи нови дейности и преживявания, следващи избрани от самия него маршрути.
Хотелът като театър– където гостът е приказният герой на сцената, надарен за времето на престоя си там с вълшебната сила да приеме различна самоличност, да влезе в кожата на желан, но недостъпен във всекидневието персонаж.
Хотелът като изложбена галерия– в която всяка стая е произведение на изкуството, уникален експонат със собствена художествена стойност, великодушно разрешил на госта да се потопи в магията му, макар и за нощ.
Хотелът като терапия – където клиентът може да се отърси от стреса, да изчисти токсините от себе си, да възстанови енергийния си баланс, да намери духовна опора и мимоходом да се научи да общува със себеподобните си.
Хотелът като машина на времето – която връща госта сред пищните дипли и орнаментика на Ренесанс, Барок или Ампир, изстрелва го в бъдещето (по-скоро в представите на архитекта за всички тях) или в паралелни светове, неподдаващи се на описание с познатата лексика.
Хотелът като машина на пространството – която може да пренесе госта във всяка точка на планетата – по повърхността на земята и водата, под или над тях.
Хотелът като интерактивна медия– която излъчва цветни изображения и видеоклипове, реагира на стимулите от обкръжението и сигналите на зрителите, общува с госта, предоставяйки му виртуално информация и услуги.
Хотелът като тест – който помага на клиента да изследва собствените си граници, очертаващи зоната му на комфорт, да изпита прага си на поносимост и толерантност спрямо необичайното и излизащото от нормата.
Иновативният хотелски авангард е нищожно малък сред океана от над половин милион хотели по света. Но това е вековна закономерност – първооткривателите винаги и във всяка сфера са били единици. По пътищата, проправени от тях, поемат масите, оказали се не така креативни и не така дръзки. Или не така пробивни, ако трябва да включим социологически нюанс към декодирането на факторите, които предопределят признанието или забвението на едно откритие. Една единствена сграда, дори само елемент от нея, може да породи невидимо излъчване, което да завладее далечни земи и далечни векове. Йонийската колона, Вила Ротонда на Паладио, гигантската волута на Микеланджело, жилищната единица на Льо Корбюзие, интериорният атриум на Портман, навитият небостъргач на Калатрава са космополитни. Може би вечни.
Ако тълкуваме иновативния хотел като реализирана архитектура, няма съмнение, че вариациите му ще имат отзвук в годините напред – независимо дали траекторията на тяхното ехо е видима и лесно проследима или трябва да се потърси „зад кадър“ нишката на незримото им влияние. Възродените в днешното му битие идеи на архитектите-футуристи от средата на XX век доказват това.
Ако тълкуваме иновативния хотел като начин на мислене, подход към задачите на съвременната архитектура, като авангардна концепция, породила поразителен фойерверк от креативни идеи – то приносът му за света на интелектуалното е далеч по-забележителен от броя на реализациите му.
Защото, както е отбелязал Шилер още в далечния XVIII век – „Гласовете трябва да се претеглят, не да се броят“.
 
Из книгата „Иновативни хотели”, която предстои да излезе в издателство „Граал”
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”