Български  |  English

Край на популизма от погрешен вид

Пирова победа

 
Забрадката й е безупречна, с бежово връхче, полегнало точно между гайтановите й вежди. „Аз съм турски министър и отивам в консулството, чиято сграда е наша територия”, обяснява миловидно чрез преводача си Фатма Бетюл Саян Кая и очите й горят в полумрака. „Аз съм шеф на полицейския отряд”, представя се също чрез преводач двуметров униформен бабанка. „Госпожата трябва да вземе най-краткия път обратно за Германия, иначе ще бъде арестувана като персона нон грата.” Намерил кого да плаши. Тихо и назидателно като детска учителка министърката на семейството и социалните грижи произнесе в отговор едно дълго съставно изречение за демокрацията, международното право, дипломатическия имунитет и тежките последици за Нидерландия. Рече и затръшна вратата на бронираната си лимузина. Ротердам, 12 март, 20 часа, тъкмо за централните новини. Три часа жената е била на път чак от Дюселдорф, няма ли да й позволят поне до тоалетната на консулството да изтича! Полунощ превали, когато една аварийна кола взе да маневрира в тясната улица зад турското консулство, настани се пред лимузината и вече ще я покачи върху платформата си, за да я откара барабар с обитателите й по най-краткия път обратно до германската граница. Едва тогава персоната нон грата ще излезе, за да напусне негостоприемното кралство, кой знае защо в някакво друго превозно средство. А междувременно, зад плътния полицейски кордон плющят в северноморския вятър стотици турски знамена и под струите на водната артилерия мнозина демонстранти се увиват в тях, досущ червени пашкули. Полетяха камъни, задрънчаха витрини, зачаткаха подковите на конната полиция – пълна програма. В два часа след полунощ – пресконференция. Кметът на Ротердам, Амед Абуталеб, с измъчено лице разказва как баш консулът на Турция Садин Айлъдиз го излъгал, че никакви гости не бил очаквал, и как кортежът на госпожа Саян Кая в определен момент лукаво се разделил на две колони, за да заблуди полицията и да реализира забранената си мисия. А на въпроса защо е била тази тежковъоръжена полиция около лимузината с ръка на спусъка, обяснява: Ами, знаели са, че в свитата на министърката имало дванайсет бодигардове, които може би са въоръжени. „И какво можеше да стане?” „Schieten”, произнесе тихо кметът. Стрелба. Журналистите занемяха. Представяте ли си: Фатма Бетюл Саян Кая дебаркира в Ротердам с дванайсет въоръжени еничари! „Но всичко мина добре”, успокоява кметът. „Ръцете на колата и разкрачи краката! Не оказаха съпротива и ги претърсихме по правилник.” И някъде около четири след полунощ кварталът около турското консулство опустя.
Каква предизборна седмица! Първо да не позволят на министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу да се приземи в Ротердам на информативна среща с нидерландските турци. А защо не и за да ги посъветва как да гласуват на предстоящия референдум за президентските правомощия на Реджеп Ердоган. А когато със същата мисия за Ротердам се отправи кортежът на министърката Саян Кая, да я спрат като персона нон грата. И стана, каквато стана. Появи се впрочем и обяснението, че Нидерландия всъщност защитава турската конституция, която изрично забранява на политически лица да водят предизборна пропаганда зад граница. Но както и да е: какъв предизборен подарък си спретнаха нидерландският премиер и турският президент! Ердоган можеше и да изгуби референдума за султанските си пълномощия, насрочен за 16 април. Сега обаче, като свали демократичната маска на холандските „нацисти и расисти”, които бият и гонят с полицейски кучета „нашите хора” по сокаците на Ротердам, гласовете на нидерландските турци са му в кърпа вързани. Макс Рюте пък с твърда ръка защити суверенитета на кралството и даде израз на загрижеността си за „нашите граждани от турско потекло”. Така доказа, че е силен лидер, а не мека Мария, и че заслужава втори мандат. Имаше един почти документален филм за един американски президент, който в края на първия си мандат си спретна една измислена война, но откъде толкова фантазия у нашите.
---
Парламентарните избори на 15 март, казват, са най-важните от всички досегашни избори. Сигурно ще е така, защото помня, че и за изборите през 2012-а казваха същото. Че били най-важните от всички преди тях. И през 2010-а май го казваха. Та и сега така. При това, казват, сега кризата е вече преодоляна, безработицата е завидно ниска и икономическите показатели радват сърцето. Само дето все по-трудно му е на човек да си избере една от партиите със сериозен шанс да влезе в новото правителство. Бюджетът, данъците, пенсионната възраст, здравните осигуровки, цената на образованието, детските градини, екологията, алтернативната енергетика, емиграцията, интеграцията на чужденците и какво ли не още по предизборните сергии на десни либерали, социалдемократи, леви либерали, християндемократи. Разглеждаш и какво да видиш: различията им, колкото между Кауфланд, Била, Лидъл и Фантастико. Един това ще ти предложи по-евтино, друг онова, само не се взирай в дребните буквички. Особено единомислие пък цари по скромния асортимент от въпроси на външната политика и международното положение: Европейският съюз, НАТО, хуманитарните мисии, Украйна (Путин!), Сирия (Путин!), Тръмп (Путин!). Ето защо ден преди вота половината електорат още не знаеше за кого да гласува. Но това не било толкова важно, казват, най-важното е изобщо да гласуваш, пък нека да е за съседната сергия. Няма лошо, демокрация. Имаше обаче и нещо ново, което на тези избори привлече повече международни журналисти от всякога: вероятността в изборите да поведе „Партията на свободата” на така наречения десен популист Херд Вилдерс.
През 2004 година от парламентарната група на десните либерали - „Народна партия за свобода и демокрация” (VVD), депутатът Херд Вилдерс се отцепи поради разногласия по въпроса за евентуалното приемане на Турция в ЕС и основа едноличната си „Партия на свободата” (PVV). В изборите през 2006-а партията му се настани с 9 места в парламента. С дълга серия от антиислямски изказвания и проектозакони, Вилдерс бързо придоби репутацията си на ксенофоб, расист и десен екстремист, при все че сам изрично се дистанцира от тези квалификации, афиширайки се като радетел за един нов и енергичен либерализъм с акцент върху културата, традициите и морала. Антиислямската му истерия кулминира в становището, че ислямът не е религия, а тоталитарна идеология, поради което коранът следва да бъде забранен. Поради многократни ислямски заплахи и призиви за убийството му, Вилдерс от 2004 година до днес живее на таен адрес, пазят го бодигардове и носи бронежилетка. Все за сметка на данъкоплатеца. Парламентарната му група се раздираше от скандали и междуособици, но въпреки това, през 2009 година партията му спечели 9 места в европейския парламент, а в изборите през 2012 година влезе с 15 депутати в нидерландския. След платформата си за забрана на джамиите, ходжите и забрадките, Вилдерс, под лозунга „Да си върнем Нидерландия!”, изведе на преден план и антиевропейския си националистически проект: Некзит, сиреч референдум за излизане от Европейския съюз, и „Да си върнем гулдена!”, сиреч отмяна на еврото.
Според всички социологически проучвания и барометри преди изборите, партията на Вилдерс бе на път да изпревари партията на Макс Рюте, на която предричаха, че от 41 депутатски места ще се срине на петнайсетина. Същевременно могъщата някога социалдемократическа партия ще се стопи в коалиционната си прегръдка с десните либерали от 38 на около десет депутатски места. Втората прогноза излезе точна: социалдемократите понесоха най-големия разгром в историята си и придобиха само 9 места в новия парламент. Потвърди се и мрачната прогноза за неудържимия успеха на Вилдерс, чиято партия повиши броя на депутатите си от 15 на 20. Кошмарът обаче, че поради очакваната главоломна загуба на десните либерали, Вилдерс ще излезе на челно място и ще получи първия мандат за съставянето на ново правителство, не се състоя. В разгара на сблъсъка с турците в Ротердам рейтингът на Рюте неочаквано скочи нагоре и започна да наваксва изгубеното. В първите часове на 16 март Европа с въздишка на облекчение констатира, че с 33 депутати Рюте убедително е изпреварил Вилдерс и че мандатът за съставянето на ново правителство ще е негов. Просто защото Рюте загуби само 8 депутатски места, а не предричаните двайсетина. В това се състои триумфалната победа на Нидерландия над десния популизъм, която радостно разтръбиха заглавните страници на европейската преса. А на какво се дължи победата? На убедителната предизборна кампания на премиера Макс Рюте, казват.
На 14 март, в непосредственото навечерие на изборите, флагманът на нидерландската преса „НРС Ханделсблад” разкри, че никаква изненада не са били опитите на турските министри да нахълтат без разрешение в Ротердам, че всеки техен ход бил предварително известен и че цялата тази афера е сценарий, подготвен и разработен още преди седмица до последен детайл под личното ръководство на премиера Макс Рюте. „Ханделсблад” не е кой да е вестник, авторът на публикацията, Том Ян Меюс, е уважаван журналист и при това се позовава на четири независими източника за твърдението си. Въпреки това, тази гореща вест без прекомерно любопитство бе някак си набързо отметната в последните дебати преди вота, за да се изгуби в разгорещените препирни по съвсем други въпроси. Сутринта след изборите един журналист от националното радио рано-рано позвъни на премиера и го попита дали Ердоган му е честитил победата. Още не си е прегледал пощата, засмя се в отговор Рюте.
Вестник „Сега” съвсем коректно цитира нидерландския премиер с думите: „Това е вечер, в която Холандия - след Брекзита и след американските избори, каза "стоп" на популизма от погрешен вид." Сиреч, има популизъм от погрешен и от правилен вид. Нашият е вторият. Но за никакъв стоп на Вилдерс не може да става дума. Той сега предвожда втората по брой парламентарна група, а осмозата на ценностите му отдавна е плъзнала и по другите партии. Лидерът на християндемократите, например, Зибранд Бюма, в един дебат на фона на турската инвазия в Ротердам рече и повтори, че учениците трябва да се научат да пеят, и то на крак, поне първите два куплета на Вилхелмуса - националния химн в прослава на Вилхелм Оранжевия, повел на времето холандците срещу пълчищата на херцог Алба. Традиция и култура, точно по Херд Вилдерс. Същият впрочем начаса разобличи Бюма в подражателство и фалшива предизборна реторика. Същевременно на десния фланг с двама депутати се настани новата партия „Форум за демокрация” на Тери Боде (Thierry Baudet), един от инициаторите на референдума за Украйна през миналата година. Идейният багаж на новата партия е досущ като на Вилдерс, но в интелектуална опаковка. Появи се обаче и още една, много по-интересна партия. Преди година двама депутати от парламентарната група на социалдемократите, Тунахан Кузу и Селджук Йозтюрк, се отцепиха от социалдемократите и основаха партията „Денк”, което на нидерландски означава „мислѝ!, а на турски - „равенство”. Партията е обявила в програмата си, че ще ратува против расизма в Нидерландия, който е от структурно и институционално естество, и против дискриминацията на нидерландските турци. Под несъмненото въздействие на турския сценарий в Ротердам, тази първа за кралството етническа партия изневиделица се настани с трима депутати в новия парламент. Родното ни холандско ДПС, да ни е честито.
Не точно такава я очаквахме външната намеса в парламентарните избори, за която ни предупреждаваха (Путин!). Само дето заради руските хакери изхвърлихме компютрите от избирателните пунктове и върнахме червения молив.
 
Хага, 17 март 2017 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”