Български  |  English

Особености
на полската дипломация

 

Разговор с Йежи Новак, дипломат с 50 годишен стаж, заместник-председател на аналитичния център „Евроатлантическа асоциация”
 
- Благодатно ли е времето за дипломация?
- Когато държавите се обръщат към силовите методи, ролята на дипломацията намалява. Системата, която се създаде след края на Студената война, се руши пред очите ни. В началото на 90-те години тя бе закрепена с ред многостранни споразумения, засягащи въпросите на политиката и стратегическото разоръжаване, в това число Будапещенския меморандум на четирите ядрени държави, които гарантираха териториалната цялост на Украйна. Тази система издържа до 18 март 2014 г., т.е. до анексията на Крим.
Когато се руши системата на международния ред, обикновено започва война. В историята на Новото време 12 от 15 ситуации, в които някоя държава е искала да измени реда, са завършвали с война.
- Не преувеличавате ли?
- Такива са прецедентите. А дали сега ще започне военен сблъсък, е сложно да се предсказва. Всъщност, той може да има нови форми, например, борба в дигиталното пространство. Ясно е, че центровете на властта в света са започнали да се променят: става дума за Русия, Китай, Индия, Иран или Турция (в регионален мащаб). Променя се разпределението на силите вътре в различните общности, например, в ЕС, а даже и в отделни страни, например САЩ.
Ситуацията води към възникването на конфликти, но мнозина не забелязват това, тъй като не започват военни действия. Но те могат да започнат всеки момент. Виждаме как се засилва егоизмът на големите държави, които водят играта така, че по най-добрия начин за себе си да изградят отношенията с другите страни. Когато не успяват, се появява т. нар. синдром на Тукидит. Той дава пример със спора между Атина и Спарта. Спарта увеличавала военната си сила, Атина не можела да направи нищо: не успяла да се договори със спартанците и да им даде някакво място в новия ред. Отсъствието на доверие и въображение довело до война, която траяла 30 години.
Ние трябва да си зададем въпроса способна ли е полската дипломация да догонва събитията и да коригира своите действия във връзка с разместванията в центровете на властта?
- Отговорът изглежда очевиден.
- За съжаление. Ако слушаме представителите на нашето ръководство, всичко е отлично. На съвещанието през януари, организирано от Полския институт за международни отношения, главата на политическия комитет на Министерството на външните работи разказваше, че във външната политика сме постигнали много успехи. Например, преди още Тръмп да встъпи в длъжност, министър Вашчиковски вече беседваше с обкръжението му и с Кисинджър; във Вашингтон отишъл представител на президента и поканил Тръмп в Полша; успех била срещата на върха на НАТО във Варшава, ние изправяме глава и т.н. Той говореше и за опозицията, която само крещи и клевети, а адресат са посолствата на големите държави в Полша.
Абсолютно същото се говореше на подобни събирания през 70-те: ние постигаме успехи, а опозицията ходи да се оплаква в чуждестранните дипломатически представителства. В същото време наблюдаваме отслабване на контактите с Франция и Германия, неочаквания и грешен избор на Великобритания като основен съюзник на Полша в Европа, неосъществими мечти за създаване на Междуморие[1] и Триморие[2], разпадане на Ваймарския триъгълник[3], поддържане на безпомощните действия на министъра на отбраната, който иска да изнесе на международно ниво твърдението, че смоленската катастрофа е покушение. Откриват се слабости и в политиката на т. нар. Източно направление – в нашите стъпки по отношение на Русия, Украйна и Беларус.
- Какво може да направи реално нашата дипломация?
- Тя трябва да осъзнае, че – дали й харесва или не – Полша е средна по размер периферна страна, въпреки че притежава голям потенциал. В това е нашата слабост и нашата сила. Първият министър на външните работи на нова Полша Кшиштоф Скубишевски го разбираше. Тогава ние бяхме бедна (сега можем да се наречем не особено състоятелна) страна, но и тогава, и сега такава държава не може да наложи на другите своята воля, модел на партньорство и сътрудничество. Ние сме обречени на съюзи – нещо, което, от една страна, не дава стратегически преимущества, но, от друга, ни налага задължения. Ние сме обречени да водим постоянно сложни преговори, да се договаряме, но сегашното ръководство на страната не умее търпеливо да търси компромиси.
- Води преговори от позицията на силата?
- Не, защото нямаме такава, но то заема позицията на някакъв кресльо с раздуто чувство за собствено достойнство. По света на такива неща не обръщат внимание. Ако искаме да постигнем нещо, трябва да се захванем усърдно с работа за създаване на имидж на надежден, стабилен и предсказуем партньор. Излишно е да обяснявам как изглежда сега този имидж.
- Живеем във времена, неблагоприятни за малките и средните държави, а нашите дипломати учудващо и директно, и опосредствано са обърнати към идеята за велика държава. Какво ти тук Междуморие.
- Междуморие, триморие, лидерство във Вишеградската група, да вдигнем глава и т.н. Такава позиция отразява по-скоро нашите комплекси, тя по никакъв начин не съответства на реалностите. Необходимо е да се преориентираме към ефективно участие на Полша в дейността на интеграционните съюзи: ЕС, НАТО, Ваймарският триъгълник.
Не съм сигурен, че нашата позиция в НАТО е така силна, както ни уверява правителството. Струва ми се, че тя става все по-слаба. В щабквартирата на НАТО ни гледат като чудак, който предизвиква всички около себе си. Никой не се вслушва в гласа на Полша. Тя си остава важна държава, но от това не следва нищо.
- С какво име се ползва министърът на отбраната Антони Мачеревич?
- Неговите действия отслабват позицията на Полша в Алианса. На срещата на министрите на отбраната от НАТО в Брюксел той се съсредоточи да търси съюзници, които да ни помогнат в разследването на смоленската катастрофа. Когато се опитваха да отърват от него, обещавайки му да проявят интерес, той не можеше да отличи дипломатическата вежливост от реалността, въпреки че е ясно – Алиансът не се занимава с разследване на авиокатастрофи.
- Как трябва да се разговаря с Русия?
- Интересен съвет дава фондацията „Стефан Батори” в един свой доклад. Първо, трябва да играем колективно с ЕС и НАТО; второ, трябва да залагаме не само на сдържането, но и на диалога; трето, да заемаме активна позиция в ЕС (да участваме във формирането на източната политика); четвърто, да възстановим каналите за комуникация; пето, да поставяме стратегическите интереси над частните. Това е прекрасен реалистичен проект. [...]
Много неща се промениха след 1989 г., но Полша си остава страна, която може да бъде отместена на заден план, да се окаже в периферията. Такава перспектива на Бронислав Геремек[4] му изглеждаше като трагедия и той бе напълно прав. Днес Полша стана по-силен партньор, ние укрепихме икономиката, оправихме отношенията с Германия, но сега по-лесно могат да ни отместят към периферията. [...] Тъй като не генерираме ярки идеи и сами се вкарваме в изолация, придвижвайки се на изток. Ако, например, на западните ни съюзници се наложи да направят избор между Русия и слабата Полша, на нас, за съжаление, може и да ни обърнат гръб.
- Какво ще стане с Украйна?
- Мисля, че може да се отиде на някакво „ялтенско споразумение”. То ще се състои в това (както пише Кисинджър), че Украйна ще получи статут, който ще напомня положението на Финландия по време на Студената война. Тя ще може самостоятелно да се занимава с вътрешнополитическото си развитие, да взаимодейства с Европа, но няма да може да взима решения, свързани със сферата на сигурността. Това звучи цинично, но ако Украйна свободно и без натиск се съгласи на такова решение, това би променило цялата ситуация. Разбира се, говоря само за един от вариантите на развитие на събитията, но годините, през които бях в дипломацията, са ме научили, че най-често „невъобразими” сценарии стават реалност – такива като разпадането на СССР или нарастването на китайската мощ.
Кристина Нашковска
Gazeta Wyborcza, 23.03.2017


[1] Międzymorze (пол.), Intermarium (англ.), Fédération Entre Mers (фр.),Междумо́рье (рус.) – идея за конфедеративна държава, изложена от Йозеф Пилсудски след Първата световна война. Обединението е трябвало да включва Полша, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдавия, Унгария, Румъния, Югославия и Чехословакия.
[2] Зона на засилено сътрудничество между страните от Централна и Източна Европа, предложена през 2015 г. от Полша.
[3] Комитет за френско-немско-полска взаимопомощ и сътрудничество. Организация, създадена през 1991 г.
[4] Полски външен министър в периода 1997 г. - 2000 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”