Български  |  English

За корените на кризата
в Република Македония

 
Странен нощен инцидент преди четири години слага край на живота на ключова обществена фигура в югозападната ни съседка. Никола Младенов – основателят, главен редактор и собственик на независимия седмичник „Фокус“, който осемнайсет години подред държи под отчет и критикува всяка власт в Скопие, излита със своя „Мерцедес“ извън автомагистралата на входа на града. Краят е фатален. Обществото е потресено, но на траурната церемония няма съболезнования или представител на правителството, нито на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ. Близо три месеца по-късно министърката на вътрешните работи, главният прокурор и водещият делото обвинител дават специална обща пресконференция, обявявайки случая за приключен, обявявайки го за класическа самопричинена автомобилна катастрофа.
Междувременно журналистът от вестник „Нова Македония“ Томислав Кежаровски с подкрепата на своя главен редактор провежда собствено разследване, натъква се на съмнителни обстоятелства и публикува нови документи от мястото на произшествието. За любопитството си е „възнаграден“ с арест и затвор, формално заради някаква стара статия отпреди три или пет години (случаят предизвиква международна кампания в негова защита, но това е вече малко по-различна тема). Главният редактор Зоран Димитровски след още няколко месеца е отстранен от собственика на медията. Не знаем защо в онази нощ не са работили видеокамерите на пунктовете за пътни такси, през които е минал Младенов. Тялото му е открито по сигнала от мобилния телефон на пострадалия, но самият телефон официално „не е намерен“. И още много въпроси без отговор...
---
Не е ясно дали границата на търпението беше премината в тези късни часове на 26 март 2013 г. или няколко месеца по-рано, на 24 декември 2012 г., когато първо журналистите, а после и опозиционните депутати бяха насилствено отстранени от Събранието от специалните сили, или още по-преди, през юни 2011 г., когато харизматичният политически лидер и бивш затворник от Хага Любе Бошковски[1] беше арестуван и вкаран в затвора, но този път от доскорошните си събратя от ДПМНЕ.
Натискът отгоре и нагнетеното напрежение предизвикваха сериозна съпротива срещу властта на премиера Никола Груевски[2] в широки среди от обществото, но може би по-важното беше, че партийният авторитаризъм и дисбалансите в политическата система не можеха да бъдат приети от европейските и евроатлантическите партньори на страната, от организациите, към членството в които страната се стремеше и които, в крайна сметка, са отговорни за стабилността и сигурността в Югоизточна Европа. В края на януари 2015 г. се стигна до избухване на открита обществено-политическа криза. Две години по-късно тя все още не е преодоляна, превърнала се е в конституционна и заплашва да премине в междуетническа. Как се стигна дотам ?
Вътрешният живот на Република Македония не би могъл да бъде разбран, без да отчетем дълбоката партизация, която пронизва и определя цялостното функциониране на обществото и води до сериозни нарушения на демократичните принципи. Наизборите през юни 2006 г. властта бе поета от дотогава опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и тя я упражнява и до днес в коалиция с албански партньор (от 2008 г. – Демократичният съюз за интеграция - ДСИ - на Али Ахмети) и няколко по-малки партийни съюзници и сателити, между които и Демократическата партия на сърбите. Вместо постепенно да изостави традицията на партията-държава от югославско време, наследена и от бившите комунисти от СДСМ, новото ръководство около Никола Груевски възприе оригинала и дори го задмина.
Управляващата партия и нейните по-малки партньори не само излъчват ръководните политически фигури, но стриктно контролират и дори определят назначенията в държавната администрация – както в централите на институциите в Скопие, така и в клоновете по места. В условията на висока безработица дори редовият персонал на всяко ведомство или държавно предприятие се контролира или определя от съответния местен партиен комитет. В системата на образованието, например, всяка новооткрита или вакантна позиция, от ректор на провинциален университет до редова чистачка на училище, се заема само след санкция на съответната структура на управляващата партия и нейните младши партньори.
Партиите установяват своя контрол и върху институции, които по конституция са независими, като съдебната система. Първото лице, засегнато от новоприетия закон за лустрацията и отстранено от длъжност, бе не друг, а председателят на Конституционния съд Трендафил Ивановски. Публичната тайна за прякото управление на съда от партиите бе оголена от записите на телефонни разговори, оповестени от опозицията. В един от тях директорът на разузнаването и първи братовчед на премиера Сашо Миялков договаря с албанския партньор от ДСИ избора на председател на Върховния съд и на други съдебни ръководители. ВМРО–ДПМНЕ постепенно, целенасочено и, в крайна сметка, успешно успява да изтласка влиянието на СДСМ и да наложи своята пряка воля върху съдебната система.
По сходен начин управляващите партии налагат своята воля върху органите на местното самоуправление, неправителствените организации, формално независимите стопански субекти. На контрол и натиск е подложен не само дребният и средният, но също и едрият бизнес. Прилагат се различни подходи. От една страна, управляващите се спогаждат и използват някои от вече установените местни крупни икономически субекти. Така например, най-големият изпълнител на строителни обекти от мащабния проект „Скопие 2014“ е компанията Бетон АД на крупния предприемач Минчо Йорданов, натрупал състояние далеч преди 2006 г. В битолско-охридския регион подобни функции изпълнява състоятелният бизнесмен Силян Мицевски, почетен консул на Сърбия в Битоля и бивш „социалдемократически“ кмет на града. От друга страна, по подобие на бившите комунисти, управляващата партийната върхушка генерира собствени магнати, най-известен измежду които е Йордан (Орце) Камчев, землячески и лично близък до висшите ръководители на ДПМНЕ. Неговият холдинг чудодейно се разраства през последните години, навлизайки в най-различни стопански сфери. Бизнесменът рязко увеличава състоянието си и е провъзгласен от хърватското издание на „Форбс“ за най-богатия човек на Република Македония.
Партизацията на републиката допълнително се подсилва чрез средствата за масова информация. Обществената Македонска радио и телевизия (МРТ) отразява събитията в ясно определена проправителствена насока. Влиятелните частни телевизии (Канал 5, Сител и Алфа, а напоследък и Телевизия Нова) са собственост на коалиционни партньори или бизнесмени от сръбски или бошняшки произход, които агресивно обслужват управляващите. Основните печатни медии („Утрински весник“, „Дневник“, „Вест“, „Нова Македония“) стават собственост на вече споменатите Йордан Камчев и Минчо Йорданов и преминават под индиректния контрол на управляващата партия. В тези условия състоянието на медийните свободи като цяло силно се влошава. Страната се намира на 118-то място (от общо 180) за 2016 година в световната класация на авторитетната организация „Репортери без граница“ и на най-ниска позиция в цяла Европа с изключение на някои бивши съветски републики.
Партизацията в югозападната ни съседка се наслагва върху по-фундаменталния проблем с господството на македонизма, идеология, според която населението на областта принадлежи в миналото и днес към отделна от българската, сръбската или гръцката народност. Това проблематизира отношенията с повечето съседи и по-важното - засилва ирационалните измерения и функционалните обществени разломи в македонската република. Вместо да последва примера на Любчо Георгиевски и Владо Бучковски[3] и да приеме подадената ръка от София за съвместно споделяне на общата ни история, Никола Груевски предпочита да задълбае в македонизма: да провъзгласи летището край Скопие за аеродром „Александър Велики“, да въздигне монументални паметници на Филип Македонски и на славния му син, да проведе всеобхватна „антиквизация“, според която коренът на днешните македонци не е в славяните, заселили се на Балканите през Ранното средновековие, а в древна Македония на Аминта, Филип, Александър и Персей. Националното преформулиране предизвиква неприемане навън и нови подялби вътре, защото дори класическите македонисти от югославски ков се противопоставят на новите идентичностни постулати, съпровождащи съвременната македонистка вълна. И ние не знаем какво да обясним на учениците, сподели ми преди време един учител от Кавадарци по повод поредните промени на националната идеология.
---
Специалните служби на Република Македония не могат да останат настрана от кризисните процеси, свързани с партизацията и новата македонизация: непосредствена причина за избухването на кризата през януари 2015 г. е арестът на бившия ръководител на контраразузнаването Зоран Верушевски, но на този аспект от кризата няма да се спираме в настоящия текст. Макар постепенно и трудно, бяха постигнати споразумения, договорени в резиденцията на представителя на ЕС Аиво Орав в скопския квартал „Пържино”. Те проправиха пътя към създаване на специално явно обвинителство (прокуратура) за разследване на данните за престъпления в телефонните записи, които опозицията частично обнародваше в продължение на няколко месеца, към формиране на служебно правителство и в крайна сметка - на избори, които след няколкократно отлагане се проведоха на 11 декември 2016 г.
Резултатът е патов: въпреки загубата на гласове от управляващите и възхода на противниците им, все пак ВМРО-ДПМНЕ успява да се запази като първа политическа сила със символично относително мнозинство от около 17 хиляди гласа или 2 мандата преднина (51 от общо 120). Техният съюзник ДСИ губи половината от депутатите си за сметка на нови албански опозиционни партии. В полето на политическите и моралните, но не реално парламентарните сметки, около 50 хиляди гласуват за четири формации (ВМРО за Македония, Левица, Коалиция за промени и справедливост – Трети блок, Либерална партия), които също излизат срещу властта, но не попадат в парламента. ДСИ поради ред вътрешнопартийни и външнополитически съображение отказва партньорството с Груевски и така се стига до ново парламентарно мнозинство и в перспектива - до ново правителство на социалдемократите на Зоран Заев и няколко албански партньори.
Обаче пружината на политическо-съдебните процеси вече е необратимо навита. Срещу върхушката има редица разследвания или повдигнати обвинения от специалното явно обвинителство. Груевски няма изход, понеже добре знае, че или ще бъде на власт, или в затвора, е оценката отпреди близо година на колегата от Грацкия университет Флориан Бибер. Затова никак не е чудно, че в последните седмици следва обструкция на резултатите от изборите. Повод е подаден от албанския блок партии в Република Македония, които се отзовават на покани на Албания и Косово и публикуват в началото на януари 2017 г. обща декларация, наречена от противниците й „Тиранска платформа“. В нея има най-разнообразни искания, някои разумни, други неприемливи, но ДПМНЕ я сатанизира и разпалва етнически протести с ясна цел: непризнаване на резултатите от изборите и запазване на властта. Употребен е и поставеният от партията президент на републиката Георге Иванов, който нарушава конституцията и отказва да предостави мандат на парламентарното мнозинство за съставяне на правителство.
Партизацията на държавата и обществото на Република Македония са изложени като на витрина пред по-близките и по-далечни европейски партньори. Досега управлявалият екип мобилизира улицата, използва като лице за етническото противопоставяне творческата интелигенция (оперни певци, театрални директори, режисьори, актьори), която умело е поощрявана през последните години. Целта е прозрачна – за да избегне загубата на властта и съдебната отговорност, върхушката би разпалила етническото противопоставяне и би жонглирала и поставила на карта устоите на държавата.
Бог да го прости Никола Младенов!


[1]Като министър на външните работи от 2001 до 2002 г. командва специални полицейски сили в междуетническия конфликт през 2001, за което по-късно е обвиняем пред международния наказателен съд за бивша Югославия в Хага.
[2]Министър-председател от 2006 до 2016 г.
[3]Министър-председател от 2004 до 2006 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”