От пръв поглед ( кино), брой 13 (2893), 07 април 2017" /> Култура :: Наблюдатели :: Радикално и хладно
Български  |  English

Радикално и хладно

 

„Рай“, 2016, Русия/Германия, 131 минути, режисьор Андрей Кончаловски, продуценти: Андрей Кончаловски, Флориан Дейл; сценарий: Андрей Кончаловски, Елена Кисельова; оператор Александър Симонов, музика Сергей Шустицки, в ролите: Юлия Висоцка, Кристиан Клаус, Филип Дюкен, Виктор Сухоруков и др.
Награди: „Сребърен лъв“ за режисура от Венеция, 3 „Златен орел“ (за филм, режисура и главна женска роля), 3 „Ника“ (за филм, режисура и главна женска роля) и др.
Показан на 21. София филм фест
 
Дебютът на Ласло Немеш „Синът на Саул“ е толкова могъщ филм, че сякаш обезсмисля по-нататъшното занимание с Холокоста в киното. Но се оказа, че и ветеранът Андрей Кончаловски се е изкушил от темата. Този път – с намесата на руска аристократка в Париж, спасила еврейски деца, оказала се в концлагер заедно с тях и избрала смъртта пред свободата. След финала на „Рай“ четем: „Посвещава се на руските емигранти, борци на Съпротивата срещу немската окупация на Франция, отдали живота си за спасяването на еврейски деца“.
Зад кадър - стъпки, тропане, тракане на ключове... В кадър - затворът Френ, 1942.
Пред камерата – французинът Жул (Филип Дюкен). Дебел мустакат еснаф. Представя се. Говори на френски. На екрана – просторна къща, той със съпругата и сина си закусва, баща и син са в гора, попадат на мравуняк.
Пред камерата - остриганата Олга Каменска (Юлия Висоцка), затворена във Френ. Представя се. Говори на руски. Била от Дон. Майка й я довела в Париж, когато била на 6. През 1941 се включила в Съпротивата. Омъжена е за руски княз. Била е редактор във Vogue.
Жул на работа. Разбираме, че е полицай колаборационист. Води делото на Каменска. Разпитва я за спасени от нея две еврейски деца. Сипе обвинения, а на екрана – предизвикателното й лице. Той пуши, запалва и нейната цигара. Тя си повдига полата. „Пуснете ме“. Общуват на френски. Той й определя среща на другия ден.
Жул пред камерата: „През цялото време мислех за руската княгиня“.
Олга Каменска в затвора – открадват й сапуна, важен за срещата.
Семейството на Жул отново закусва. Той чете La Liaison. Втурва се внезапно към жена си с животинска страст. Излиза със сина си в гората. Пак на мравуняка. Когато момчето му казва, че мрази немците, а той му възразява, виждаме пистолет, опрян в тила му – изстрел от Съпротивата (единствена поява във филма). Цигарата му дими в мравуняка.
Пред камерата - красивият млад ариец Хелмут (Кристиан Клаус). Представя се – аристократ, завършил славистика в Хайделберг, влюбен в руската литература и Чехов, антисемит. Говори на немски. Разхожда се. Пуши. Свири на роял. Продава фамилното имение. Намира камера и филми. Романтик. Навлича униформа на СС. Говори за „немския рай“ на земята. Самият Химлер (Виктор Сухоруков) е толкова запленен от есесовската му екзалтация, че му подарява пръстен със свастика. Назначен е за инспектор на концентрационния лагер, където вече е Каменска.
Занапред пред камерата ще се редуват само двамата с Хелмут, случващото се на екрана са разкази флешбек, а има и задкадров текст за дообяснение. Целият филм е заснет в изискано черно-бяло, независимо дали е показвана еврейска смърт, хитлеристки почерпки или любовни трепети на Хелмут по Каменска. Оказва се, че се познават от Италия и още тогава той се е влюбил в нея – виждаме купонясването им два пъти: като флешбек и като прожекция на любителски филм. Сега в лагера се опитва да улесни живота й и дори да я спаси. Двамата общуват на руски (преди да влезе в СС, Хелмут е пишел дисертация върху Чехов). Хитлер губи войната. В лагера е открита корупция. Хелмут организира бягството на Каменска. Нищо не става, както е предвидено.
Към края, ни в клин, ни в ръкав, пред камерата - отново Жул.
Филмът представя различни възгледи за Рая – намесен е дори и Сталин. За екранната интерпретация на Холокоста има принос с руската аристократична саможертва и разкриването на есесовска корупция в концлагера. Иначе не за първи път в киното герои обговарят живота си след смъртта. Изборът на Кончаловски персонажите „отвъдно“ да разказват и анализират събитията като в Чистилище е колкото радикален, толкова и рискован – фактически думите и актьорските преживявания пред камерата често са по-силни от после видяното на екрана. „Рай“ препраща към филми на Лукино Висконти, Лилиана Кавани, Джузепе Торнаторе... Заснет е виртуозно от Александър Симонов – оператора на „Товар 200“, „Морфин“, „Огнярят“ и „И аз искам“ на Алексей Балабанов, както и на предишния филм на Кончаловски, квазидокументалния „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“. Лица, пейзажи, мъгла, камари очила, разговор под глава на Хитлер, бой за обувки... създават адска атмосфера – от една страна, на демонизъм, от друга - на безжизненост. Случващото се на екрана е подплатено и с фотоси от концентрационни лагери. Смъртта дебне отвсякъде. Актьорите са интересни, културните препратки – обилни, страстите - силни, а филмът е студен и скучен. Следиш екрана без полъх емоция. Явно, в руското кино нещата са доста зле, след като „Рай“ е тоталният любимец - получил и наградата „Бял слон“ на филмовата критика.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”