Мрежа/паяжина ( интернет), брой 13 (2893), 07 април 2017" /> Култура :: Наблюдатели :: Политици-роботи? | челен опит
Български  |  English

Политици-роботи? | челен опит

 
Хората стават излишни в много професии, това е ясно, но дали технологиите биха могли да изместят и политиците от политиката? Наскоро в рубриката за технологии на американското лайфстайл списание Vice се натъкнах на забавна статия по темата, която обаче ме накара съвсем сериозно да се замисля. В крайна сметка, всичко се демократизира: журналистиката, книгоиздаването, таксиметровите и какви ли не още услуги, защо да не се демократизира и демокрацията? Идеята за представителната демокрация и без това отдавна се е износила, та защо и в ерата на айфоните да се налага да изпращаме човек в парламента, т.е. да го отдалечаваме от себе си и проблемите си? За да го сближаваме със старите лоши момчета от олигархията, че да му е по-лесно да заговорничи с тях?
А какво би станало, ако на мястото на депутата има просто робот? Роботът няма да приема бакшиши, няма да се пъчи по телевизиите и да тормози местните власти с лошия си характер. Той просто ще ви позволява да гласувате приемането на закони по смартфона си.
Край на злоупотребата с вашите публични данни на избирател в битката за преразпределяне на вота[1].
Край на политическия фарс!
Медиите напоследък, вместо да обявят, че царят е гол, са в състояние да направят от всеки голтак цар и видимо се забавляват с това. На това обаче може да се сложи край просто с инсталирането на някакво приложение, на нещо като Uber, Spotify или Amazon, примерно.
В Австралия има вече такова. Нарича се Flux. Flux е също така име на политическа партия, изградена от BitCoin ентусиасти.
В Аржентина пък има DemocracyOS – инструмент, който намалява дистанцията между избирателите и техните избраници. А партията - Partido de la Red[2]. Партията на мрежата е очевидно с глобалистки уклон, както и всички други подобни проекти за „флуидна демокрация“ от типа “peer to peer”, каквито, според статията във Vice, вече има в над 1000 организации и държави по света. Софтуерът за тях очевидно идва от платформата Democracy Earth http://democracy.earth/, курирана от известния „инкубатор за стартъпи“ Y Combinator. Само дето напоследък глобализацията леко поизлезе от мода и съвсем не изглежда чак толкова безалтернативно добра като политическа парадигма.
Има и една подробност, която даже техноентусиазмът на Vice не може да пропусне: как може едно приложение за смартфон да сътвори читав законопроект? Вярно, доста често и политикът не може. За целта политикът наема екипи от експерти. Те са, които пишат законопроектите. Вярно е и това, че наемането на тези експерти не става по най-прозрачната процедура. С помощта на технологиите това наемане може и да стане относително прозрачно, но първо това си е административна работа, а не политика. Явно авторът на Vice не прави разлика. И освен това, експертите си остават незаменими! Ние, гражданите с айфоните, ще ги избираме, но дали ще можем да спорим с тях или да им диктуваме? А и кое ще е това айфон-приложение, което ще гарантира прозрачността на отношенията на самите експерти с големия бизнес? Политиците дори и да изчезнат, нима и корпорациите ще изчезнат? И нима корпорациите не са тези, които излъчват експертите и сега? А какво ще стане с групите по интереси в бизнеса? А какво ще стане с мрежите, по които си обменят информация тези групи по интереси? А какво ще стане със самите интереси? Нима корпоративните интереси се очаква да изчезнат? Или може би интересите на гражданите ще станат приоритет пред тези на корпорациите? Може би елиминирането на досадните политици само ще улесни корпорациите в упражняването на контрол върху гражданите? Анонимен, аморфен, безличен, почти метафизичен контрол.
 


[1] Става дума за т.нар. gerrymandering – разделянето на страната наизбирателни окръзи, и така да се даде на една политическа партия мнозинство в колкото се може повече от тях, а силата на другата се концентрира във възможно най-малък брой окръзи.
[2]  Partido de la Red (исп.) – Партия на Мрежата
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”