Български  |  English

Всеки pro domo sua

 

Хуанию, Китай, редакционна статия:
В неделя в Москва и в много други руски градове се състояха антипутински демонстрации с искания министър-председателят Дмитри Медведев да се оттегли от поста си. По оценки на полицията в митингите са взели участие от 7 000 до 8 000 души, чуждите медии съобщават за поне 500 задържани.
Според западните медии, протестиращите в Москва са издигали радикални антипутински лозунги, като „да смъкнем Путин”, „Русия не иска Путин”, но и антикорупционни лозунги в същото време. Министър-председателят Медведев е обвиняван в притежание на разкошни къщи, яхти и лозя, неговият прессекретар обаче опроверга обвиненията, като ги нарече „пропагандистки нападки”.
За такъв мегаполис като Москва демонстрация от няколко хиляди души не изглежда особено многочислена, обаче такива мащабни протестни акции в столицата не е имало от 2012 година. В следващата година в Русия ще се проведат президентски избори и тези митинги са свидетелство, че руската вътрешна политика отново влиза в активна фаза.
Русия възприе западния многопартиен модел и в същото време в политиката й може да се проследи неин ярко изразен стил. Като правило, Западът не признава Русия за демократична държава и я обвинява в излишен авторитаризъм. Това създава дългосрочен политически натиск върху Русия. За Москва е изключително важно да реши как да реагира на предизвикателствата на вътрешната опозиция и как да предотврати съюза на тази опозиция със западните сили.
От една страна, по силата на своите географски, национални и културни особености, Русия се нуждае от силна власт. От друга страна, в нея е установена системата на многопартийните избори, а да се обединят тези две неща не е така просто. В по-голямата част от страните с многопартийна система властта, в крайна сметка, става колеблива – западните страни постепенно започват да се отнасят към тях.
Трябва да се каже, че засега Русия доста ефективно се справя с този проблем. Най-важното е, че Путин има много висока степен на поддръжка и че многопартийната изборна система не е напълно проникнала в политическия живот на държавата и в определени граници е ограничавана от нея. Западът иска да съдейства за разпространяването на тази система във всички слоеве на руското общество, а опозиционерите напълно поддържат неговия стремеж. И въпреки че теоретично това е напълно легитимно, това създава силна неопределеност в руската политика.
След разпадането на СССР, който остави след себе си колективна памет, Русия загуби своя път на развитие и западна. Именно с този опит и с тази памет е свързан фактът, че независимо от сериозните икономически проблеми, които преживя руското общество през последните години, то продължава да поддържа Путин. Много руснаци смятат, че страна като Русия, която пресича целия евразийски материк и обединява огромно разнообразие от културни традиции, се отличава твърде много от западните страни и не може да върви с тях по един и същ политически и културен път. След разпадането на СССР фактически Русия опита да тръгне по този път, но от това не излезе нищо.
Въпреки всичко, част от руското население навярно се надява на пълно озападняване в политиката. Хората твърдят, че за това има не толкова много юридически препятствия и те имат определена тежест в борбата с властите, имат и поддръжката на Запада. Организаторът на митингите Навални е арестуван за 15 денонощия, но въпреки това е имал възможността да използва Туитър и да ободри привържениците си.
Ако незападна страна иска да върви по път, различен от западния, да намери този път ще й бъде много трудно. Засега не съществува дългосрочен незападен модел, при това много страни гледат успешния опит на Европа и Америка. И затова новите политически изследвания попадат под естествения или преднамерен натиск на западния модел. След демонстрациите в неделя, Вашингтон веднага рязко осъди действията на московската полиция за задържане на митингуващите.
Това как Русия ще тръгне по свой собствен път е важен ориентир за другите незападни страни. Западната култура оказва много дълбоко влияние върху Русия, при това страните са близки географски. Някои западни политически елементи може да се появят в руското общество. Интересно, ще успее ли в такива условия Русия да се придържа, както преди, към различен от западния курс?
Какво е наистина опасно в политиката и кое е видимо опасно, но е лесно преодолимо? Какви промени могат да доведат до сливане със света, познат на Запада, а какви промени в действителност не предизвикват никакъв ефект? Ако на примера на Русия добре се потърсят отговорите на тези важни въпроси, те ще могат да се намерят или поне ще се видят последиците от случващото си.
 
Джумхюриет, Турция, Нилгюн Джеррахоглу:
Кадрите от церемонията на последното „завръщане” на Путин на президентския пост през 2012 г. още са в паметта ми. В едната част на екрана – тържествата в кремълските зали с позлатата, в другата – демонстрантите, които полицията влачи по пътищата. От този ден нататък нищо не се чу от противниците на Путин. Опозицията, която не можеше да диша под „железния юмрук” на царя, изглежда се беше „предала”. Затова демонстрациите, които миналата неделя внезапно се разразиха по цяла Русия, предизвикаха голямо учудване и интерес. Десетки хиляди демонстранти по цялата страна прекрачиха „стената на страха” и отново излязоха на площадите. На прицел бе „корупцията”, получила вече системен характер, и „вторият човек на режима” – министър-председателят Медведев.
Както и да го погледнеш, много неприятна новина. И какво наблюдаваме?
Руските медии, които се боят да развалят настроението на царя, както и нашите при демонстрациите в Гези, се превърнаха в „трите маймунки”. Докато четях статията в Moscow Times със заглавие „Няма да чуеш злото, няма да видиш злото, няма да кажеш злото!”, това не ми се видя непознато.
Статията започва с думите: ”В неделя Русия стана арена на масови демонстрации. Но вие нямаше да научите за това, ако следяхте само държавните медии”. По-нататък се отбелязва: „Центърът на Москва бе отцепен от хиляди сътрудници на службите за сигурност. Улиците и площадите на столицата бяха запълнени с хора, които скандираха лозунги и които бяха натиквани в полицейските фургони. Само в Москва задържаха хиляда души. Но в руските, контролирани от държавата, медии не остана и следа от този ден на гражданска борба. По телевизиите в новините за това нямаше нито дума. Докато полицията отблъскваше стотици демонстранти, една от първите новини по страниците на главните медии се наричаше „В САЩ свободолюбива крава избяга от полицейско преследване”. В държавните медии никой не говореше защо се състояха протестите (против корупцията!). Двата най-големи руски телевизионни канала - „Първи” и „Россия”, съобщаваха за снеговалежа в Москва, правейки се, че не виждат слона в камината.
Колко ни е познато това, нали?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”