Български  |  English

Белене –
горещо място на памет

 
Преди дни Белене влезе в централните новинарски емисии като поредното българско градче, което не желае да приеме семейство сирийски бежанци. Репортажите под заглавия „Защо жителите на Белене въстанаха срещу семейство бежанци“, „Защо в Белене не искат семейство сирийци“, „Страх от бежанци“, „Белене скочи срещу приема на бежанци, заплашиха католически свещеник“ създадоха картина, която внушаваше, че в града цари напрежение и народно недоволство срещу бежанците.
Още в първите репортажи стана ясно, че назрява конфликт между групата на застаналите пред камерите протестиращи (между тях и двама бивши кметове и настоящи общински съветници) и енорийския свещеник отец Паоло Кортези. Че зад (медийния) „страх от бежанците“ на прицела на гневните граждани е взет отец Кортези, който е поканил семейството сирийци в своята енория. Скандалът, разгорял се в медиите и социалните мрежи, имаше двояка цел – да не допусне в града да се установи сирийското семейство, като покаже силата на „националноотговорните“, „патриотични“ местни политици, и да нанесе удар върху авторитета на енорийския свещеник и той евентуално да бъде отстранен от Белене.
 
Кратка хронология на предизвестения скандал. Изследвам културата на паметта за комунизма отдавна и Белене е едно от местата, които периодично посещавам. Белене е град, в който живеят в мир местни и преселници, католици, православни, мюсюлмани и атеисти. Католическата общност е най-голяма, но това не е повод за някакво напрежение с останалите. Смесените бракове между православни и католици, християни и мюсюлмани са станали обичайна практика в годините на социализма. Липсата на работа и перспективи в родното им място е обща тревога за всички.Разговаряла съм с много беленчани, разказвали са ми своите семейни истории. Познавам отец Паоло Кортези и следя работата му в града от пролетта на 2014 г, когато по негова инициатива бе създаден общественият комитет за построяване на Мемориал на жертвите на тоталитарните режими. Станах свидетел на влиянието, което работата на отец Кортези в полето на паметта имаше върху беленчани, и промяната на нагласата на енориашите му към темата за миналото и лагера на остров Персин. Седмица след затихването на „бежанския скандал“ отидох отново там, за да разбера на място какво в действителност се е случило.
На 26 февруари на неделната литургия, на която, както обикновено, присъства и кметът Милен Дулев, отец Кортези съобщава на своите енориаши за намерението си, заедно с „Каритас”, беленската енория да помогне на едно сирийско семейство, потърсило убежище в България и получило одобрение и нужните документи от Държавната агенция за бежанците. Предстои местните власти да извършат адресната регистрация. Тогава настъпва моментът за действие на „патриотите“.
На 28 февруари сайтът belenenews.info („Belene News I Истината такава, каквато е!”), контролиран от общинския съветник Красимир Тодоров (издигнат от местна коалиция между БДЦ и ВМРО „Демократи и патриоти за Белене“), излиза със заглавие „Скандално! Католическият свещеник приютява нелегални мигранти без знанието на местните власти!“. Статията, която по-късно е свалена от сайта, е директна атака срещу свещеника, който е обвинен, че е „приютил семейство нелегални мигранти“; че не зачита местните власти; че „ще поиска от местните власти да им намерят работа” и че „е готов да доведе още мигранти“. Материалът завършва със заплаха: „Обществото в Белене е настръхнало против действията на католическия свещеник, като се очаква утре, на заседанието на ОС, да присъстват много хора, които ще потърсят отговорност от Общинското ръководство и за действията на отец Паоло! Той, от своя страна, не се притеснява и е заявил готовност да приеме още мигранти на територията на община Белене, която определя като „своя“ енория! Ние, от своя страна, като отговорна медия, очакваме адекватна реакция на местните власти и на полицията, за да не ескалира напрежението! Очаквайте продължение!“
Продължението на тези обвинения се разиграва на заседанието на Общинския съвет. Оказва се, че на въпросното заседание не присъстват „много хора, които да потърсят сметка за действията на отец Паоло и общинското ръководство“, както е предупредил Красимир Тодоров. В залата няма граждани, нито постъпили питания. Въпрос към ръководството на общината отправя Петър Дулев (бивш дългогодишен кмет и настоящ кандидат за народен представител от БСП), който иска градоначалникът Милен Дулев „да внесе яснота по действията, предприети от католическия свещеник отец Паоло Кортези за настаняване на семейство бежанци в Белене, и да отговори дали като кмет е бил информиран за това от страна на духовното лице“.
Кметът обяснява, че не е знаел за действията на отец Паоло, научил за намеренията му на неделната литургия на 26 февруари. В последващ разговор отец Паоло му обяснил, че се ръководил от призива на папа Франциск католическите енории да приютят по едно сирийско семейство, за да помогнат за решаването на бежанската криза в Европа. И тъй като към 1 март 2017 г. семейството бежанци не е в Белене, към онзи момент все още не са подадени документи за адресна регистрация.
По-късно в протокола на заседанието на Общинския съвет е записано: „Общинските съветници Петър Дулев, Петър Ангелов и Красимир Тодоров се обединиха около становището, че отец Паоло Кортези се намесва в политиката на страната и в частност, тази на град Белене, и че от морална гледна точка е трябвало да уведоми кмета и Общинския съвет за намеренията си, тъй като ръководството на града винаги е подкрепяло неговите инициативи. Красимир Тодоров съобщи, че доста граждани са го потърсили за информация по случая и че беленчани не желаят бежанци в общината, дори са в готовност за протестни действия“. След това изявление заседанието на Общинския съвет е закрито поради изчерпване на дневния ред.
През следващите дни кампанията за дискредитиране на отец Паоло се разгръща. Арена на атаките срещу него и каузата му са групи на беленчани във Фейсбук и форумът на местния вестник „Дунавски новини“. Отец Кортези дава интервю за изданието, в което подробно обяснява своите намерения. Малко по-късно бежанците – семейство Албакри - е представено пред обществеността. Това обаче не успокоява пишещите във форума и в групите във Фейсбук. В коментарите им се повтарят обвиненията срещу отец Паоло, които са формулирани от по-горе цитираните общински съветници: свещеникът се намесвал в политиката; след семейството бежанци, в града щели да дойдат още стотици; бежанците щели да получат работа за сметка на местните хора; бежанците били мюсюлмани.
Кутията на Пандора е отворена, сипят се обидни, расистки думи, развихря се омраза към другите – към различните по вяра и етнос. Границите на цивилизования диалог са преминати. В ситуацията на публично приемливо демонстриране на омраза към чужденците и бежанците, за войнствените „патриоти“ изглежда в реда на нещата да отправят заплахи срещу живота на отец Кортези. За тях нямат значение решенията на българските институции (семейството е получило одобрение и нужните документи от Държавната агенция за бежанците), а още по-малко - проповядваните от отец Кортези ценности, като милосърдие, съпричастие и помощ на ближния. Поддържа се напрежение и ксенофобски дух. На 10 март отец Кортези напуска Белене и отпътува за Италия.
Новината за напускането на отец Кортези предизвиква небивал отзвук в медиите и социалните мрежи. Форум „Истина и памет“ инициира подписка в негова защита. За няколко дни тя е подкрепена от над 12000 души, сред които и много беленчани.
За случилото се в Белене се изписа много. Изляха се много емоционални думи. Сякаш вече всичко е казано. Но на мен ми се иска да се върна отново там, в градчето на брега на Дунава, за да се опитам да отговоря на въпроса: а има ли някой, който се страхува от отец Кортези?
Беленчани казват, че хората в техния град са потайни и недоверчиви. За много неща не се говори. Вероятно това се дължи и на факта, че основен поминък за мъжете в годините на социализма е била работата като нисш персонал (надзиратели, домакини, занаятчии) в „затвора на острова“. С изключение на семействата на репресираните земеделци от града и близките села, чиито бащи и синове също са били затваряни и измъчвани на острова, повечето местни жители са възприели версията, че лагеристите са били криминални престъпници, врагове на народната власт. Тази версия е оспорена след 1989 г., когато започват да се публикуват спомени на лагеристи, снимат се филми, издават се документи и свидетелства.
От началото на 90-те всяка година в края на май репресираните организират събор на острова на мястото на някогашния Втори обект. През останалото време от годината мястото е недостъпно, защото е в границите на функциониращия затвор. Същевременно, в началото на прехода, опитите на репресираните да инициират създаването на музей или мемориал на остров Персин не срещат подкрепа от страна на държавните институции. С всяка следваща година поклонението започва да събира все по-малко хора, отпада от информационните емисии, а и местните жители престават да се интересуват от него. Така постепенно лагерът в Белене потъва в забрава.
Това обаче се променя през 2010 г., скоро след идването на отец Кортези в Белене. Освен че започва активно да работи за подпомагане на болните, бедните и възрастните беленчани, за него като свещеник и ректор на светилището на блажения Евгений Босилков става важно признаването на страданието и паметта за невинните жертви. Особено внимание той отделя на работата с децата и младежите в енорията. Младежкият театрален състав към църквата подготвя няколко постановки по спомени на бивши лагеристи, които са посветени на блажения Евгений Босилков. Младежи от енорията стават доброволци и помагат в организацията на поклоненията на Втори обект, които се правят в края на май. А те през последните три години стават все по-многолюдни и по-добре организирани. Привличат интереса на хора от цялата страна, на националните медии и политиците. За пръв път след 25 години на тях присъстват – през 2015 г. - председателката на Народното събрание Цецка Цачева, а през 2016 г. – президентът Росен Плевнелиев. Така от най-високо институционално ниво е даден знак за подкрепа на отец Кортези и на неговата работа в сферата на културата на паметта за комунизма. Освен това, в края на своя мандат през януари 2017 г. Министерският съвет взе решение държавата да предостави на община Белене безвъзмездно терена на бившия лагер на остров Персин за изграждане на мемориален парк. Във връзка с това е създадена фондация „Остров Белене“, която да работи за реализиране на проекта.
Но сред местните политици в Белене има и недоволни от развитието на проекта за Мемориал, макар и бившият кмет на града (подкрепен от БСП) да участва във всички официални мероприятия, посветени на паметта, които отец Кортези организира.
С едно от тях – през 2015 г. – също е направен опит свещеникът да бъде дискредитиран. Това бе театрално представление с участието на деца от енорията, което стана повод за остри обвинения срещу отец Кортези, че превръщал децата в участници в политически мероприятия. И тогава, и сега основният упрек е, че отец Кортези се намесва в политиката на страната. И той идва от политически среди, които продължават да демонстрират двусмислено отношение към репресивното минало, провиждайки във всеки опит за признаване на жертвите на тоталитарните режими политическа изгода. Реално обаче отец Кортези се опитва да наложи идеята за паметта, която е изпълнена с покаяние и с помирение. Паметта, която прощава, а не разделя, паметта, която обединява.
Разгаряйки скандала със семейството бежанци, тримата общински съветници се опитаха да мобилизират беленчани, като им внушат страх и несигурност, като разрушат крехкото социално доверие и солидарност между тях и ги заменят с аморален фамилизъм[1] и национализъм. Лекотата, с която бе предизвикана кризата, показа, че в условията на всекидневни битови трудности много хора са склонни да се преживяват като губещи и жертви. Това ги прави лесно манипулируеми за ксенофобски и националистически внушения.
Скандалът в Белене вече е минало, животът продължава постарому и вече не е интересен за телевизиите[2]. В енорията на отец Кортези беленчани признават, че свещеникът им липсва. Изборите отминаха и от местните власти се очаква да изпълнят онова, за което са избрани – да работят в полза на обществения интерес. Това означава да не провокират напрежения и да не издигат граници между свои и чужди, между вярващи и атеисти, между българи и чужденци. 

[1] Фамилизъм – начин на поведение и мислене, при което всички значими социални връзки се свеждат единствено до лоялност в рамките на семейството.
[2] Текстът е писан преди пожара в католическата църква в Белене, в която служеше отец Кортези.
още от автора
Доц. д-р Ана Лулева е историк по образование. Дисертацията й е на тема “Вещите в традиционния български дом”. От 2008 г. е главен редактор на сп. ”Българска етнология”. От 2010 г. e ръководител на секция „Етнология на социализма и постсоциализма” в ИЕФЕМ-БАН.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”