Български  |  English

Сатиричният театър на 60!

 
Сатиричният театър „Алеко Константинов” отбеляза своята 60-годишнина достойно и празнично. На юбилея беше посветена новата постановка на театъра „Щастливеца”. Едно добро попадение! Защото текстът на Руси Божанов не е загубил през годините своята честност, разтревоженост и упорита надежда, че, въпреки всичко, вярата в българина, в България не е загубена кауза. Меланхоличната горчивина да бъдеш Алеко в такава страна сред такива хора пронизва и спектакъла на Здравко Митков. С тази постановка театърът показа, че държи на името си „Сатиричен”, а не просто „комедиен”… За което на тържеството говори и невероятната Стоянка Мутафова, разказвайки за пореден път, че Аристофан е еталонът за този театър, че успешната формула за съществуването му е добре дозираната амалгама между жилото и смеха, между високото и низкото. Има ли смисъл за пореден път да свидетелствам какво значи една Татяна Лолова да излезе на сцената, да застане до микрофона и да започне нейните истории – блестящи, смешни, красиви и пълни с любов към театъра, към колегите, към зрителите… На церемонията след спектакъла бяха раздадени юбилейни плакети на хора, вградили живота си в Сатирата. Не бяха забравени и големите, които вече не са между нас. Това беше красив жест на поклон към основателите на театъра, към онези, които направиха от тази сцена най-търсената, най-жадуваната трибуна още в онези вече далечни години.
Силният спектакъл на Здравко Митков и младата трупа на театъра ни карат да забравим поне за миг онова перманентно пребиваване в криза на този театър, за което така парадоксално пишеше преди години Станислав Стратиев.
И за каква криза можем да говорим, когато виждаме такова изпълнение на Светломир Радев (в ролята на Ганьо)! Пълна отдаденост, сила на внушенията, които дори ни вменяват някакво усещане за вина, че сме я докарали дотук… Едно изпълнение, което преборва всякакъв скептицизъм за бъдещето на Сатиричния театър.
Дори луксозният албум с плакати на театъра и програмата на спектакъла – дело на Христо Алексиев, говорят, че доброто самочувствие на трупата е основателно.
Така се стекоха нещата, че дълго време работих в този театър. И преди много години, и доскоро. Трябва ли да ви убеждавам, че обичам този театър, обичам актьорите му, обичам хората, които се трудят в него. Очевидно това е за цял живот!
Честит юбилей, приятели!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”