Български  |  English

10 години в ЕС:
С леки движения нагоре

 
„10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства” – така бе озаглавен докладът, който бе представен на 30 март в Дома на Европа – информационното бюро на Европейския парламент в България, от двама от авторите му – икономистът Георги Ганев и политологът Даниел Смилов от Център за либерални стратегии. Другите експерти, работили по проучването, което тепърва ще бъде доразвивано, включвайки пропуснати теми и сюжети, са РужаСмилова, Мила Минева и Антоанета Приматарова.
За изработването на доклада екипът на Център за либерални стратегии е получил подкрепата на Представителството на Европейската комисия у нас и на Информационното бюро на Европейския парламент в България.
В самото начало на срещата Георги Ганев отбеляза, че Центърът за либерални стратегии „обича да е контра на популярното” в момента и тъй като днес на мода е негативизмът, неговите колеги са си поставили за цел да идентифицират положителните елементи от членството на България в ЕС в следните сфери:
1. икономика:
- ускорен икономически растеж – след присъединяването на България към ЕС през 2007 г., БВП на глава от населението по покупателно способност нараства от 27% до 40.8% от средното за ЕС, като през 2016 г. достига 48.1%. (Тук Георги Ганев сподели: „Весело ми става, когато някой говори за Европа на много скорости, защото ако Европа се раздели на такъв признак, ние ще сме в групата с най-висока скорост”.);
- тенденция към спад на безработицата в България - доста по-бърз от спада на населението;
- тенденция към положителен текущ баланс – за десет години България преминава от много сериозен дефицит към положителен баланс по текущата сметка. И въпреки че в този период България на два пъти прескача границата от 3% бюджетен дефицит, фактът, че тя се намира в европейската институционална рамка на процедури по свръхдефицит и наблюдение на макроикономическите дисбаланси помага управляващите да не си позволяват разхлабване на бюджетната дисциплина;
- нисък публичен дълг – макар и нараснал през последните 2 години заради изплащането на гарантираните депозити, изчезнали в КТБ, той продължава да е на едни от най-ниските нива в ЕС, което се дължи на постоянните доклади, намеквания и подсещания от страна на европейските партньори;
- големи нетни трансфери от ЕС - за периода до 2015 г. наличието на европейски фондове е повишило БВП с 9.3 %, а заетостта - с 4.8%, същевременно то е намалило безработицата с 4%;
- подобрена инфраструктура, включваща удвоеното количество магистрали, заради което се очаква в бъдеще по-ефективно и равномерно регионално икономическо развитие;
- износът за ЕС средно за периода на членството се доближава до 30% от БВП, като динамиката му е към нарастване и през последните години е над една трета от вътрешния продукт. Делът на изнасяните продукти и услуги в областта на информационните и комуникационни технологии е нараснал повече от двойно, а делът му в общия износ от страната се е увеличил от под 7% на над 10%;
- членството в ЕС има основен принос за постепенната, но чувствителна промяна в общата ни бизнес култура.
Предизвикателство:
България не се възползва от възможностите, които членството в ЕС й дава по отношение на преките чужди инвестиции. „Това е чисто български провал” – коментира икономистът и даде пример с Румъния, която привлича много повече инвестиции, защото има по-добра бизнес среда.
2. политика
- членството в ЕС не се поставя под съмнение от политическите партии;
- България е една от страните в ЕС с най-високо доверие в него, макар и процентите да бележат спад - от 70% доверие в началото на членството на около 48% в момента;
- основните български партии са добре интегрирани в различните политически мрежи, организации и партии – българин е председател на ПЕС, български еврокомисари имаха изключително голяма тежест в Европейската комисия;
- членството в ЕС спомогна за преодоляването на Великата рецесия, фалита на КТБ и кризата с бежанците;
- сравненията със страни извън ЕС, като Беларус, Сърбия, Грузия, Македония, са в полза на България заради стабилизационния ефект на съюза.
3. съдебна система
- ЕС е партньор на българското правителство в рамките на МСП (Механизмът за сътрудничество и проверка), като те заедно изработват политики и след това ЕС следи за осъществяването им. Във връзка с това са създадени и започват да функционират редица органи (ДАНС, КПУКИ и КОНПИ) с правомощия в борбата с корупцията. Възникват професионални съдийски общности, които, както подчертават авторите на изследването, „не се страхуват да изразяват мнение и да търсят отговорност на висшето ръководство”. „Каквито и дефекти да има МСП, отговорност за негативите по-скоро има българската страна, защото се поемат ангажименти, правят се определени реформи, които не винаги отиват до края, невинаги са с пълен ефект. Но това, което МСП все пак прави, е, че държи нащрек общественото внимание за несвършената работа и може да бъде използван като инструмент за мобилизиране на подкрепа за по-задълбочени реформи” – коментира Смилов.
4. права на потребителя
- конкретни ползи за гражданите заради конкурентния натиск, при който целта е крайният потребител да получи продукт или услуга с най-добро качество;
- европейска рамка за защита на потребителите с високи стандарти за безопасност и качество на храните; етикетиране; реклама;
- права при пътуване и пазаруване в друга държава членка, права на пътниците в авио-, железопътния и автотранспорта;
- наш представител става европейски комисар, защитаващ правата на потребителите.
Предизвикателства:
- Българските потребители са най-неудовлетворени от всички в Европа според проучване на Европейската комисия от 2012 г.: 56% заявяват неудовлетвореност от начина, по който им се защитават правата на потребители.
- По отношение на онлайн търговията, по данни на ЕК към 2013 г. едва 34% от българите са ползвали подобна услуга.
5. екология
- високи екологични стандарти – ЕС отделя 3.4 млрд. лв. по Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС) 2007-2013 и над 3 млрд. лв. по ОПОС 2014-2020, като средствата за околна среда са най-високият дял от еврофинансирането по всички структурни фондове.
Предизвикателство:
Наблюдава се известно изоставане в прилагането на законодателството в сферата на екологията и има проблеми, свързани с качеството на атмосферния въздух, по-стриктното спазване на правилата за „Натура 2000”, пречистването на отпадъчните води и намаляването на количеството депонирани отпадъци.
6. здравеопазване
- около 150 000 българи имат издадени европейска здравна карта за спешно и не спешно лечение в друга страна членка на ЕС;
– около 500 000 българи са ползвали не спешно лечение в чужбина.
 
7. неправителствен сектор
- възможности за интегриране на българските НПО в европейски мрежи;
- европейски програми за подпомагане на НПО сектора: по оперативни програми на ЕК за периода 2007-2013 в сектора са инвестирани 48 млн. евро, а по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (Норвежка програма за сътрудничество), приходите в сектора за 2008-2015 са 14 милиона евро; по Българо-Швейцарската програма за сътрудничество за периода 2011-2019 са предвидени 12 млн. швейцарски франка.
Предизвикателство:
Авторите на изследването поставят въпроса как все по-профилиращите се и професионализиращи се НПО ще могат да останат свързани с все по-интензивно възникващите граждански групи, които се сформират онлайн и спонтанно около различни инициативи.
 
8.медии
- През 2012 г. вицeпрезидентът на Европейската комисия и комисар по телекомуникациите Нели Круз е на посещение в България, където предлага темата „медийна среда” да се включи в мониторинговия механизъм. Следва официално писмо до българския премиер с препоръка да се гарантира прозрачност в медийната собственост и медиен плурализъм;
- През 2013 г. за комуникационни кампании, но без ясни правила, на отделни медии са раздадени 32 млн. лв. До края на програмния период 2007 - 2013 тази практика продължава.
Предизвикателство:
Влошаване на показателите на медийна свобода. В сферата на медиите не се наблюдава видимо позитивно развитие през 10-те години членство в ЕС.
През 2015 г. е въведен Публичен регистър на евросредствата за медии, през 2016 г. е приет нов Закон за обществените поръчки, но без изискване за обществени поръчки при разпределяне на евросредствата за медии. Оправданието е, че следваме приетата европейска регулация - Директива 2014/24ЕС. Според авторите на доклада обаче, при внимателния й прочит се вижда, че тя не оправдава такава мярка. Те смятат, че в случая синхронизирането на националното с европейското законодателство се използва като параван за лобистки поправки срещу обществения интерес. Подобен е бил случаят и с процеса на цифровизацията (тръгнал през 2009 г.), когато през 2015 г. същото оправдание води до първата наказателна процедура с реална санкция за България. Друг такъв пример може да се даде с Директива 2007/65/EC за Аудио-визуалните услуги в края на 2009 г. И като цяло, щетите, според експертите от Център за либерални стратегии, се изразяват в: прокарване на нелегитимни интереси; подриване доверието в европейското и националното законодателство; лошо качество на приетото законодателство, необходимост от постоянни поправки и нарушаване на базов принцип в правовата държава - предвидимост.
 
9. образование
- с европейски средства се финансират образователни политики за приобщаващо образование, като над 850 ученика със специални образователни потребности са интегрирани в общото образование;
- с европейски средства се финансира превенцията на ранното отпадане от училище – с тези мерки са обхванати над 88 000 ученици;
- по европейски програми се повишава качеството на образование - над 800 000 ученици участват в извънкласни и извънучилищни дейности; присъдени са над 90 000 стипендии и награди за добри постижения; разработени са квалификационни курсове за учители;
- въвежда се тристепенна формула, с която българското висше образование става конвертируемо в ЕС;
- благодарение на програма „Еразъм” българското академично пространство търпи немалко развитие;
- с европейски средства се ремонтират хиляди сгради на училища в страната.
10. култура
- по европейски програми се финансират преводи, участия на фестивали, общоевропейски награди в областта на културата, съфинансират се различни филмови продукции;
- с европейски средства се разширява достъпът на български граждани до култура – такива са например инициативите „Нощ на музеите”, „Пловдив - европейска столица на културата”.
11.външна политика
- изграждане на „Дунав мост” 2;
- отпадане на визите за страните от ЕС и Канада;
- допълнително финансиране на българския неправителствен сектор от страни извън ЕС, като например Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн;
- отмяна на смъртните присъди и връщането в родината на българските сестри и лекар от Либия;
- всеки българин, независимо къде се намира по света, има право на консулска защита от страна членка на ЕС;
- във връзка с бежанската криза следваме общоевропейските договорености с Турция, благодарение на които приемаме по-малко мигранти;
- отпуснати са ни 160 млн. евро за гарантиране сигурността по границата;
- по отношение злоупотребите на „Газпром“ с господстващо положение на газовия пазар в Източна Европа, предстои действията на Европейската комисия от 2012 г. насам да приключат със споразумение с Русия, което да позволи пазарни цени за газа в България.
В заключениеавторите на доклада „10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства” подчертаха, че това десетилетие е едно от най-успешните в българската история. „Имали сме възможности и за много по-добри резултати, но основните пропуски са си наши, а не на европейската рамка” - обясниха експертите от Центъра.
При последвалата дискусия бяха отбелязани и няколко пропуснати теми, на които авторите на доклада обещаха да обърнат специално внимание, а именно: социалните неравенства; трудово-социалните осигурителни права; социалните групи, губещи от членството на България в ЕС; квотите за вредни емисии и политиката на страната ни спрямо тях; сравнение на емиграцията в Сърбия и България; процесът на преминаване от подпомагаща към включваща политика спрямо хората с увреждания (този въпрос бе поставен от председателя на фондация „Заслушай се”, която осигури жестомимичен превод по време на цялата, близо тричасова, дискусия в пресцентъра на ЕП в София).
Коментирайки пропуснатата тема за социалните неравенства, Георги Ганев влезе в синхрон с емоционалния тон на питащия и изрази мнение, че една страна, която на човек от населението произвежда наполовина по-малко от другите, не може да настоява да получава същото, колкото и останалите. „Иначе би било за сметка на другарче – живееш на гърба на другите - една игра, в която Гърция дълго време задаваше тон. Но тя не е честна, особено когато говорим за Европа на ценностите.”
Емоционално питане имаше и за начина, по който е изчислена безработицата, като по-конкретно се визираха процентите сред младежите. Тук Георги Ганев обясни, че изследването е приложило официално приетата международно сравнима методология, а именно тази, при която се следи работната сила, а не броят на регистрираните в бюрата по труда. Според официалната статистика, през 2000 г. безработицата в България е била 17% - 18%, а към днешната дата тя е около 7.1% - 7.2%.
Следващ въпрос засягаше идеята България да се сравнява именно с Беларус и Сърбия, а не с Румъния. Тук Ганев отговори, че за изследването е бил важен казусът членство/нечленство. Той допълни, че когато сравнява България с Румъния и е „принуден” да отбележи по-положителната динамика в северната ни съседка, любимото му обяснение звучи кратко: Лаура Кьовеши – главният прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния.
Имаше и остри въпроси, например: защо не е посочено какво е направила българската държава, за да защити пазарния дял на българските транспортни компании? На него Георги Ганев отговори, че предмет на анализа му са макроикономическите показатели, които дават обща картина, а не конкретни оценки и предимства на отделни отрасли и секторни политики. Друг болезнен въпрос бе свързан с функционалната неграмотност сред учениците ни, на който отново Георги Ганев отговори, пояснявайки, че до 2007 т. тя не е била измервана, а след тази година показателите, макар и много ниски, са били „с леки движения нагоре”.
В залата се чуха и критики, че тезата Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) трябва да остане, защото дисциплинира съдебната и правоохранителната система - е безсмислена, защото те отдавна е трябвало да бъдат дисциплинирани.
Тук Ганев бе категоричен, че специално МСП е доста добър лост в ръцете на властимащите и на българските политици, които наистина искат да променят функционирането на българската правораздавателна система и че под нейната повърхност вече текат процеси, които са положителни и работят за решаването на неравенствата, най-главното от които и ключово за премахване на останалите е неравенството пред закона.
Чу се и мнение, че докладът е еднопосочен, тъй като отразява единствено онова, което България е успяла да вземе от ЕС, и не засяга тревожната тенденция, че страната ни не е участвала във формирането на над 50% от европейския дневен ред – т.е. тя не е имала докладчици и не е взимала отношение по стотици важни европейски теми.
Авторите на изследването обясниха, че те не са се занимавали с казуса дали страната ни формулира политики или не, а единствено са разглеждали ефекта от членството ни, който в конкретния случай е положителен, дори и да е малко над нулата.
От присъстващите в залата бе отправена конкретна препоръка страната ни да подаде молба за кандидатстване за „чакалнята” на еврозоната - ERM 2, имайки предвид, че България е единствената страна в ЕС с валутен борд и с фиксиран валутен курс, която до този момент не е приета в нея. Предлагащият идеята изрази мнение, че попадайки в ERM 2, страната ни ще има по-ефективна борба с корупцията и по-лесно усвояване на кохезионните фондове, тъй като в тази „чакалня” всяка държава е длъжна да изпълнява много стриктни критерии поне в период от 3-4 години и именно това допринася за по-доброто й поведение.
Георги Ганев отрезви надеждите на изказващия се, обяснявайки, че никъде в договорите няма законово разписани критерии за членство в еврозоната, но според бившия президент на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, такива условия има, но България не ги изпълнява. А какво реално гласят конкретните условия, не е известно на абсолютно никого. България няма как да влезе едностранно в еврозоната или в нейната „чакалня”, тъй като този процес не започва единствено с подаване на документ, а с одобрението на всичките 26 страни. Освен това е необходимо и съгласието на Европейската централна банка, която през последните десет години не е допуснала нито една държава в ERM 2, а онези, които в този период са станали членки на еврозоната, са били в „заварено положение”, обясни Георги Ганев.
Накрая и на двамата експерти от Център за либерални стратегии бе поставен въпросът кое е най-голямото предизвикателство пред България в следващите десет години.
Икономистът Георги Ганев открои реформата в съдебната система, подчертавайки, че без нея няма да могат да бъдат гарантирани никакви форми на социална справедливост. Друго предизвикателство, върху което акцентира Георги Ганев, бе промяната в начина, по който се създава и образува човешкият капитал в България. Имайки предвид системата на образование и здравеопазване, Ганев подчерта ключовото им значение за това „българските стопански деятели да могат да се включват пълноценно в очевидно бързо развиващия се динамичен глобален процес”.
Според Даниел Смилов, в близките няколко години основното предизвикателство за България е да бъде в групата на държавите, които се стремят към по-голяма интеграция и които искат да постигнат повече - както в области като обща отбрана и обща охрана на границите на ЕС, така и в сфери като обща фискална политика и членство в еврозоната.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”