Български  |  English

Военни намеси
и мирни изложения

Геополитиката в Близкия изток

 
Днес, встремежа си да превъзмогнат историческата натовареност на понятието „геополитика”, свързвано с лансирането на хомогенни властнически концепции, например, за евразийския „хартленд” от началото на ХХ в., за германския „лебенсраум” от времето на националсоциализма или за „блоковото разделение” след Втората световна война, международните изследователи се ангажират с неговото предефиниране. Автори като Джон Агню, Иън Клинке, Йеппе Страндсбьерг настояват геополитиката да се схваща като интерпретативна политическа проекция върху дадено географско пространство въз основа на конкретни материални и нематериални предпоставки.
Подобно разбиране се опира на следните епистемологически нагласи спрямо географското пространство:
1. То представлява многоизмерна среда, където реализацията на човешкия живот се преплита с редица транснационални и глобални влияния и/или форми на упражняване на държавен суверенитет. Подобно географско пространство трудно може да бъде възприемано за изначално принадлежащ атрибут – „територия” - на националната държава.
2. Географското пространство придобива важно значение за различни геополитически актьори наред с държавните управления, като например военни обединения, международни организации, групи от населения, неправителствени организации, корпоративни играчи и др.
3. Социалните, икономически, политически и социокултурни очертания на географското пространство търпят трансформация.
4. Анализът на географското пространство следва да разобличава съществуващи неравенства, сблъсъци на интереси и наложили се йерархични механизми за производство на знание.
Така изведените виждания за геополитиката могат да ни послужат за преосмисляне на няколко годишнини от началото на конфликтите в Близкия изток на фона на състоялото се през февруари 2017 г. поредно издание на най-внушителното регионално изложение на военна техника „Айдекс” (IDEX) в Абу Даби.
Военната интервенция в Ирак през март 2003 г. е последвана от окупация с участието на над 40 държави, дала неизвестен брой жертви. Още в първата фаза на чуждестранната операция стъпките към установяване на нов политически режим след Саддам Хюсеин, под опеката на Временната коалиционна власт[1] и хиляди частни наемници водят до значителни изменения във властовите конфигурации в страната. Присъствието на Многонационалните сили скоро се натъква на събудения национализъм на различни сунитски и шиитски бунтовнически групировки. Претенциите на „Ал Кайда” да замени окупацията, като наложи визията си за ислямски халифат в Ирак, залягат в основата на появата на „Ислямска държава” (ИД) в региона. Съюзническите отношения между международната коалиция и отрядите на „пешмерга” (кюрдските въоръжени сили) се заздравяват в Иракски Кюрдистан, който се дефинира през призмата на една политико-културна и военна самостоятелност. Постепенно и регионални сили като Иран, Саудитска Арабия и Турция заострят своите претенции за геополитическо превъзходство в Ирак. Инструментализирането на вътрешноиракските религиозни и етнически дадености след приемането на конституцията от 2005 г. утежнява социално-икономическите и социално-политическите разделения в страната.
По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), конфликтът в Ирак е причинил изселването на над 3.1 милиона души. Очакванията са броят им да нарасне с повече от милион в резултат на сблъсъка между ИД и международните коалиционни сили в Мосул, предизвикал смъртта на множество цивилни лица в периода след октомври 2016 г.
На 15 март 2011 г. започват протестите срещу президента Башар Асад в Сирия. Опитът дълбоко наслоените противоречия в режима му да бъдат разрешени между опозиционери и поддръжници на правителството бързо попада в сферите на интереси на външни, правителствени и неправителствени, регионални и глобални актьори. През последните шест години поетапното прокарване на тези интереси допринася не само за преобразуването на географското пространство на Сирия, но и необратимо деформира (по Йохан Галтунг) хода на конфликта. Режимът в Дамаск ускорява взаимодействията си с Иран, Русия и Хизбула. Същевременно определяната като „умерена” Сирийска коалиция - със седалище в Истанбул и представителства в Египет, Франция, Германия, Катар, Турция, Великобритания, САЩ, Ливан, Норвегия, Белгия и ООН, се ползва с подкрепата на САЩ, Великобритания, Франция, Йордания, Катар, Саудитска Арабия и Турция. Последните три държави се съюзяват и с ислямистки настроени групи като „Джабхат ан-Нусра”. Тази групировка е близка до „Ал Кайда” и премина в редиците на „Тахрир ал Шам”[2], създадена през януари 2017 г. и сражаваща се на страната на близката до Сирийската коалиция - Свободна сирийска армия. Самата Турция води активни военни действия в страната срещу кюрдските отряди за самоотбрана (YPG) в северната й част. Дълго време разрастването на ИД разчита на частно спонсорство от Кувейт, Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия, както и на мълчаливото одобрение на трансфера на оръжие, бойци и други стоки през турските граници. Милитаризирането на конфликта, включително с присъединяването на частни наемници, силно затруднява намирането на дипломатическа формула за регулирането му през всичките четири кръга на Женевските преговори и три в Астана.
Към момента близо 5 млн. сирийци са напуснали родината си. Вътрешно разселени са милиони, а избитите са стотици хиляди. По данни на Международната организация за миграция, членовете на хиляди семейства се намират в неизвестност или остават разделени в различни точки на света. Неизвестен е броят и на загиналите в Средиземно и Егейско море. Не е ясен и броят на трафикантите, търгуващи с човешки живот. Към всички политически актьори, замесени във военните сблъсъци, са отправяни обвинения в нарушаване на човешките права. Сирийски бежанки са превръщани в сексуални робини. Сексуалното робство е един от прийомите на ИД, наред с извършването на екзекуции на хора, „уличени” в хомосексуалност.
Паралелно с протестите в Сирия, на 19 март 2011 г. е извършена военна интервенция в Либия, задълбочила съществено географските фрагментации и военното противопоставяне във и отвъд нейния пространствен ареал. Наред с борбата за установяване на административно и властово надмощие между тримата претенденти: 1. правителството на националното съгласие; 2. правителството на националното спасение в Триполи и 3. временното правителство в източна Либия, десетки милиции, включително ИД, подлагат местното население на терор, отвличания, мъчения, изселвания. Немалко са и екзекуциите. ВКБООН има данни за 435 000 вътрешно разселени лица само за 2016 г. След случилото се в Ирак и Сирия, и в Либия хуманитарното пространство търпи транснационализиране в големи мащаби – най-малко 4518 лица загиват в опит да прекосят Средиземно море от Либия за Европа, а ЕС и НАТО увеличават усилията си за укрепване на либийските и европейските граници. В същото време, мигрантите биват подложени на тормоз както от либийската брегова охрана, така и от трафикантите. ООН излиза с доклад, в който потвърждава, че след 2011 г. ОАЕ, Египет, Катар, Турция, Украйна и Судан са нарушавали оръжейното ембарго срещу Либия. През 2016 г. в Либия военно присъствие имат и САЩ, Великобритания и Франция.
В края на март 2015 г. коалиция с участието на Бахрейн, Судан, Египет, Йордания, Мароко, ОАЕ, Катар и Кувейт, сформирана под водачеството на Саудитска Арабия, се намесва с открита военна сила в конфликта в Йемен, който се води между президента Абд Рабу Мансур Хади и обвиняваните в сътрудничество с Иран бунтовници хути. Джибути, Еритрея и Сомалия предоставят на коалицията въздушното си пространство и няколко бази, а САЩ, Великобритания и Франция осигуряват логистична и оръжейна подкрепа, включително зареждане с гориво във въздуха, което отслабва шансовете на цивилните да намерят убежище при бомбардировките с удължено времетраене. Различни правозащитни организации отчитат сериозни нарушения на човешките права както в Саудитска Арабия, така и в районите, където живеят хутите. В създалата се ситуация се усложнява не само регионалното противоборство между Рияд и Техеран. В Йемен „Ал Кайда” засилва все повече присъствието си, а като цяло, на Арабския полуостров все по-голямо влияние имат ИД и наемниците.
Намесата на Саудитска Арабия и нейните съмишленици подсилва съществуващите вЙемен геополитически неравенства. По данни на Офиса за координиране на хуманитарните помощи на ООН, от 27-милионното население в Йемен, 17 млн. души, от които 3.3 млн. деца, бременни и майки кърмачки, са изложени на риск от недохранване, а 14.4 млн. са лишени от достъп до питейна вода или канализация. 2 млн. души са вътрешно разселени от 2015 г. насам, а 180 000 напускат страната. До март 2017 г. най-малко 4 773 цивилни са убити и над 8 000 ранени. В същото време, няма убедителни индикации, че в спора между военизираните групировки ще бъде намерен компромис.
Асиметричността в посочените четири конфликтни точки получава още по-видимо изражение в светлината на „Айдекс” – притегателен център за официални лица и държавни и частни производители на оръжие от цял свят. Сред поканените през 2017 г. е и Омар ал-Башир - президентът на Судан, който е със заповед за арест от Международния наказателен съд. Тазгодишното издание посрещна над 100 000 посетители, както и 1 235 компании изложителки – което е с 3% повече в сравнение с 2015 г. 125 са само фирмите, представляващи ОАЕ. Президентът на „Боинг” за Близкия изток, Северна Африка и Турция подчерта в свое изказване, че регионът предоставя „особени възможности за растеж”. А разполагането на военни съоръжения и експонати бе съпроводено от импозантни инсценировки на военни действия с жива сила.
Само през 2015 г. в сферата на въоръжаването са сключени сделки на стойност 18.3 млрд. долара. Сред изложителите на тазгодишното издание са както едни от най-изявените продавачи на военна техника в Близкия изток (САЩ, Русия, Великобритания, Германия, Франция, Белгия и др.) и купувачи (Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт, Катар), така и борещи се за нови пазарни ниши „малки” държави. Украйна е представена от 29 фирми, сред които и УкрОбронПром. Чехословакия, която през 2015 г. бе заела най-голяма изложбена площ в сравнение с всички нови членки на ЕС, присъства чрез „Чехословак груп” и „Татра Тръкс”. България, чиито продажби на оръжие през 2015 г. нараснаха с 59%, има няколко участници, като „Аполо инженеринг”, „Интернешънъл Арморд Груп БГ”, „Дунарит” - Русе, „Оптикоелектрон Груп“ - Панагюрище, „Самел 90”. Оръжието, произведено на българска територия, се изнася най-вече за Близкия изток – Ирак и Саудитска Арабия. В журналистическо разследване от 2015 г. се твърди, че в голямата си част произведеното в България оръжие е предназначено за Сирия.
Геополитическите надмогвания в Ирак, Сирия, Либия и Йемен, разглеждани през призмата на „Айдекс”, не обещават мирни и устойчиви решения на многопластовите конфликти в тях. Нещо повече, все повече се засилва впечатлението за вродена „размирност” в целия регион и „непроницаемост” на динамиките в него. Дали обаче подобни усещания не налагат спешната нужда от комплексно критическо преосмисляне на локалните, регионални и глобални географии в Близкия изток, вместо тясното им третиране като дестинации за доходоносен износ на оръжие? 

[1] Преходна администрация (2003-2004) под ръководството на Пол Бремер, създадена след навлизането на Многонационалните сили в Ирак.
[2] В началото на 2017 г. пет формации, включително преобразеният клон на „Ал Кайда”, обявяват създаването на нова група, която ще се сражава срещу правителствените сили в Сирия. Петте организации са: „Джабхат ан-Нусра” (преди позната като „Фронт ан Нусра”), Движение „Нур ал Дин ал Занки”, „Лиуа ал Хак”, „Ансар ал Дин” и „Джайш ал Сунна”.
още от автора
Боряна Александрова е главен асистент в Катедра „Международно право и международни отношения” в Юридическия факултет на Софийския университет.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”