Български  |  English

Към бъдещата
Комисия по култура в НС

 
„Когато през 2015 г. се честваше 100-годишнината на българското кино и срещу него започна безпрецедентна атака, при която „продуцент” се превърна в мръсна дума; и непрекъснато се повтаряше, че българското кино акумулира престъпления, къде беше нашата общност, за да прояви инстинкт за самосъхранение, да се защити и да покаже, че различните кинопоколения се подкрепят?
Не осъзна ли тогава кинообщността, че това нападение придобива огромен обществен резонанс с дълго отекващо ехо в Министерство на културата и в Министерство на финансите?”
Тези въпроси постави Иван Попйорданов, дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“, по време на кръглата маса на тема „Устойчиво развитие на българската филмова индустрия”, състояла се на 4 април в Университета за национално и световно стопанство. Срещата бе организирана от „Център за аудиовизуална политика и медийни изследвания“ и катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС в партньорство с Обсерватория по икономика на културата, Асоциация на филмовите продуценти, Асоциация на българските оператори и Българска асоциация на кинорежисьорите.
Попйорданов не получи отговор на въпросите, но повечето участници в срещата се обединиха около идеята, че при промяната на досегашния Закон за филмовата индустрия е необходима обща позиция и общ фронт. А тепо-конкретно се изразяват в предложението за включване на ясна дефиниция за „дебютен филм”.
Освен тази мярка, продуцентът и режисьор Владимир Андреев, представител на работната група, подготвяща промените, изброи и други изменения: 1. начинът на сформиране на художествени комисии; 2. начинът на тяхното функциониране и по-конкретно механизмът за определяне кои проекти ще получат държавна помощ и кои не; 3. дефиниция за нискобюджетен филм или микросубсидия.
Продуцентката Галина Тонева обясни пътя, по който ще се осъществи промяната – по разпореждане на и.д. директора на Националния филмов център (НФЦ) Камен Балкански, работната група, отговарящ за измененията, трябва да ги обсъди с Националния съвет за кино (НСК), който обаче от година не функционира. Идеята е след това през НСК предложенията да минат през съгласувателна процедура в Министерство на културата и Министерски съвет и след това да се гласуват в парламента. Другият начин, допълни Тонева, е чрез законодателна инициатива на депутати в парламента – нещо, което е било направено през 2010 г., но с негативен ефект - зад гърба на цялата киногилдия. Според Галина Тонева, най-важно в момента е да се работи за автономността на българското кино, така че то да не зависи от администратори, както и да се реши проблемът с „нотификацията”[1], така че през 2018 г. българските продуценти да не са задължени да възстановят пълната сума на държавната помощ, която са получавали за филмите си.
А по въпроса дали трябва да се приеме чисто нов Закон за филмовата индустрия, се чуха следните мнения:
Иван Тонев – председател на Асоциацията на българските оператори и вицепрезидент на IMAGO (Европейската федерация на операторите) – защити позицията, че макар и Законът за филмовата индустрия да има много недостатъци, той е добър по своя замисъл и е сочен за пример в много европейски държави, защото задава твърди рамки. А проблемът, че тези рамки не се изпълняват, е специфично национален, подчерта Тонев. Ето защо той не се съгласи с мнението на Костадин Бонев, представител на Асоциацията на кинорежисьорите, че досегашният закон трябва да бъде „съборен”.
Срещу досегашния закон се обявиха още: операторът и бивш директор на НФЦ Георги Чолаков, който обясни, че той регламентира колективната безотговорност и не дава път на младите; кинорежисьорката Константина Гуляшка, която „обвини” закона, че води до непрекъснати сражения между отделните гилдии; режисьорът Петър Попзлатев, който препоръча в новия закон да влязат всички участници в кинопроцеса, като се започне от филмовата критика; режисьорката Боряна Пунчева, която поиска нов закон, обърнат към творческия потенциал в киногилдията, а не към администрацията и продуцентите, както досега.
Директорът на Българската национална филмотека Антония Ковачева пък обърна внимание, че при предстоящите промени е задължително да се помисли за съхраняването на аналоговите оригинали, тъй като ние сме единствената страна в Европа, която няма специално хранилище.
И докато ни отпуснат бюджет за дигитализация, вече няма да е останало нищо в киноархивите, пророкува Ковачева.


[1] Има се предвид Решение от 02.08.2012 г. на Европейската комисия, свързано с предоставянето на държавна помощ за българската филмова индустрия.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”