Български  |  English

Книги и семена

54-и Панаир на детската книга, Болоня, 3-6 април 2017

 
На входа на Световния панаир на детската книга в Болоня ме посреща химера: носорог с криле и опашка на леопард. Нарисуван от Даниеле Кастелано, един от победителите в миналогодишния конкурс за илюстрация, любопитният звяр е добра алюзия не само към природата на въображението, а и към хибридната природа на самото изложение. Също като своите предшественици, то трябва да бъде няколко неща едновременно:
- Наглед на случващото се в конкретната сфера по целия свят;
- Средище за търговски сделки;
- Ориентир за бъдещото развитие.
Първото е ясно от времето на Алеко насам: националните павилиони, събрани на едно място, ти позволяват да научиш нещо за Чили, Полша, Иран и Китай в рамките на двайсетина минути. Разбира се, това „нещо” никога не е пълно и може дори да не е представително, но все пак се предполага, че различните страни биха се постарали да изберат най-доброто, създадено в тях през последните години.
 
Тук са видими разликите в инвестираните средства, време, усилия и мисъл: павилионът на Галисия, например, която дори не е държава, е с пищен дизайн и несравнимо по-ефектен от този на Армения, където книгите са само наредени по предоставените етажерки, а един човек през цялото време си чете нещо зад масата и не обръща внимание на нищо и никого. Донякъде въпрос на финансова инвестиция, но не само – Полша, например, няма кой знае каква украса, освен маса от дървесен кръг с кошница ябълки на нея, но внимателният подбор на представените издателства (Dwie Syostry и още две-три) го прави един от акцентите в залата. Най-много като че ли инвестират азиатците – присъствието на Южна Корея например е огромно, като започнеш от гърбовете на панаирните торбички и завършиш със значителната квадратура, върху която се разполагат южнокорейските книги. Качеството и отличаващият се почерк на техните илюстрации пък осмислят тази изключителна видимост – неслучайно през последните години корейски художници взимат награди за илюстрации на панаира.
Не всички павилиони са национални; тъй като практически всеки може да наеме площ, тук са и печатници (пак азиатски), и издателства (основно издателства, всъщност), и дори, макар и рядко, отделни млади илюстратори, които понякога се обединяват, за да си покрият немалкия наем. Преди две години видях корейки, сега бяха японци. Видимостта е важна, защото тя те намества в картината на света, която се ражда в главата на посетителя; интернет съществува, но никой няма да проверява всички съществуващи печатници, книги, илюстратори по света. Ще потърси каквото е запомнил (ако го е запомнил с добро). Затова присъствието е инвестиция с оглед на бъдеща работа, поръчки, продажба на права и пр. Нагледът, който представят павилионите, дава и някакъв ориентир за пазарните тенденции – кои са водещите жанрове, в коя страна какво се търси, кои заглавия носят финансов успех. Според панаирния брой на списание «Букселър» например, огромният бум на т.нар. «картинни книги» (разказани предимно чрез илюстрациите, с мъничко текст) и “young adult” литературата (литература на късния пубертет май не звучи добре) е довел до пренасищане в тези сфери и в момента растящият пазар е този на прогимназиалните четива (Каролин Карпентър, „Засечка по средата?”) Друга обсъждана тенденция е включването на все повече автори от малцинствата в съответните страни – за това говори основателката на „Лантана пъблишинг” Алис Къри.
Всеки посетител сам може да си направи изводи за тенденциите в илюстрацията и дизайна. За мен е любопитно устойчивото присъствие през последните години на книги, които сякаш връщат геометричните, опростени форми от седемдесетте и/или наподобяващите ситопечат едноцветни силуети – като в „Пляс, пляс!» на португалката Мадалена Матосо, като в «Стаята на лъва» на Адриен Парланж, като в «Морето» на Рикардо Енрикес и т.н. Въобще ми се струва, че има една лека ретро тенденция, предимно в част от средиземноморските страни. Друг видим акцент бяха поп-ъп книгите и тези със свои собствени правила. Последните бяха обект на нарочна изложба - «Правилата и играта», във фоайето на градската библиотека. Десетината заглавия - от Бруно Монари до електронна книга, бяха поставени под пластмасови куполи, в които можеш само да пъхнеш ръцете си (понякога в ръкавици без пръсти). Тази книга се чете само на ултравиолетова светлина; другата «оживява» от прозрачен лист с гъсти надлъжни линии; третата има жълта връвчица, която на всеки разтвор значи различно нещо. За една от книгите трябва да влезеш в палатка, защото тя може да се чете само на фенерче.
«Той е правил и детска книга» се нарича изложбата в Музео Мамбо, голямата художествена галерия на Болоня. Пол Кокс, Джон Кейдж, Анди Уорхол, Джон Ленън и, за мое удоволствие, Дино Будзати. Книгата на Джон Кейдж се казва «Кал», мъничка, с кална ръчичка на корицата. В нейна чест в залата те посреща цяла маса с порцеланови чинии, в които е сервирана пръст (отстрани има цял сандък за гладните). Мирен Асиейн в библиотека «Аркиджиназио» и Изабел Арсено в Музикалната библиотека – акцентът върху художниците излиза извън халетата на панаира и прелива в града. Но и организаторите на изложението всячески преподчертават, че детската книга говори най-вече на езика на изображенията - и се стремят да подкрепят развитието на неговото богатство. Защото, какво да се лъжем, над художници (и издатели) витае призракът на малкото момиченце, което тегли родителите си към розовата книжка с блестящото по нея – с целия пазарен ефект на това влечение, с цялото визуално обедняване, което може да донесе. Затова първото нещо, което ще ви посрещне на панаира, е изложбата на селектираните най-добри илюстратори, чиито творби са благоговейно подредени на дълги маси с насочено осветление; зад нея е изложбата на каталунските илюстратори (Каталуния е страната на фокус тази година). В контраст със строгостта на настолните лампи, каталунците са избрали да покажат своите художници на дълги пана от три части: на едната са името и рисуван портрет на илюстратора, кратко обяснение защо е толкова добър и две-три картинки; на отсрещната е уголемена негова илюстрация, а средната част може да се използва като хамак; към него с метално въженце са прикрепени по две-три книги – находчива идея, осигурила постоянен интерес към въпросната художествена школа. Встрани е стената на илюстраторите, които още не са представени на щандовете, но се надяват някой да ги забележи и затова я облепят с мостри от работата си. Малко по-нататък е «Илюстраторското кафене», в което могат да получат съвети за бъдещото си развитие. На някои от щандовете от време навреме има прочути художници, които преглеждат творбите им и дават обратна връзка; там се вият дълги опашки. Освен илюстраторите, свой «ъгъл» имат и авторите, и преводачите, и занимаващите се с дигиталната страна на детските книги; обсъждат се проблеми, нововъведения, има лекции от прочути писатели или специалисти. Текстът на книгите е по-труден за възприемане при «бърз оглед» на нечий павилион; в най-добрия случай, представителите ще ти го преразкажат или ще намериш английския превод, залепен на титулната страница (практика при корейците и японците, но пък там текстът рядко е повече от няколко изречения). За да получи специално внимание, една «обременена» с много текст книга трябва да е селектирана от IBBY, да е получила голяма награда или да е бестселър в областта на, хм, късно тийнейджърската литература. На повечето места текстът свири втора цигулка, а има и специален конкурс за (неиздадени) книги без думи – един прелестен, но и наистина труден жанр, представен в миниизложба на края на едно от халетата.
Друг начин да се насърчи и подчертае дадена тенденция са наградите на панаира – самите им категории вече са заявка за специален интерес. Най-голямата е „Болоня рагаци”, която се дава за „изключително качество на графичния проект, оригиналност, баланс и умение за водене на диалог с малкия читател”. Това е важен трамплин към международния успех на книгата, защото привлича вниманието на медиите и хилядите специалисти, присъстващи на изложението. Тази година за нея са се състезавали 1354 книги от 42 страни; победителят в категория „Художествена литература” е Оливър Джефърс с „Дете на книгите”, насърчаваща любовта към четенето в характерния за автора стил. От четирите заглавия в късия списък ме грабнаха „Градина” на испанското издателство „А буен пасо” („С добра стъпка”), разгръщаща се като почти мълчалива панорама, и японската „Ни напред, ни назад” на Шинсуке Йошинсуке за едно дете, което не успява да съблече докрай жълтата си блузка и прекарва деня си с жълта дреха, стърчаща над раменете му като лале. Наградата за нехудожествена литература грабна „Вълците на Къръмпоу” от Уилям Грил („Файф Брикс”, Лондон) заради стилистичното разнообразие на илюстрациите си, на моменти много детайлни, друг път съвсем импресионистични. И трите „подгласнички” бяха любопитни – „Мигранти” на Софи Ламоро и Амели Фонтен говори меко и човешки по актуалната тема (и следва гореописаната ретро визуална тенденция), „Животни (невидимият свят на микроскопичните животни)” на Елен Райкак и Дамиен Лавердун показва в пищни, но изящни рисунки живота на създания от планктона до бълхите, широкоформатната „Анатомия” на Жан-Клод Дювер с илюстрации на Елен Дювер показва човешкото тяло в серия от паяжинно-нежни щанци, а „Омагьосан” (с игра на думи чрез присъствието на „spelling”, правопис, в „Spellbound”) на Мари Кут („Мелбърнстайл букс”, Австралия) приканва децата към рисувателни игри с шрифтове и букви. Подобна книга бе наградена и преди две години, полската „Типодраскулка” на Ян Байтлик („Двие сьостри”). „Нови хоризонти” спечели колумбийската „Жената-пазителка” на Сара Бертран, илюстрации Александра Акоста, за малко момиченце, което се опитва да намери утеха след смъртта на майка си, и за ездачката на синия кон, която се грижи за него.
С „Опера прима” бе наградена „Музей на мен самата” на Ема Люис, която разказва какво са музеите и как можеш да си направиш свой собствен за важните за теб неща. От „специално споменатите” ми хареса „Приказки в каре” на Луик Гом, в която всяка страница е разделена на кръст, а в четирите получени квадратчета с четири пиктограми е разказана по една класическа приказка. Подвързана с плат, шеговита и минималистична. Носител на тази награда за 2002 г. е българският художник Ясен Григоров с книга за швейцарското издателство „Жуа де лир”.
В категория „Книги за изкуство”, открита за първи път тази година, спечели Изабел Арсено с разкошната си книга за Луиз Буржоа „Люлчина песен от плат” (текст Ейми Новески, издателство „Ейбръмс”, САЩ); и двете й други книги, „Джейн, лисицата и аз” и „Чудесата”, бяха сред най-красивите на панаира. Много интересна изглеждаше полската подгласничка, „Това е книга за правене” на Александра Клешлак („Двие сьостри”) – смела книга с идеи за рисуване – и себеизразяване – за тийнейджъри и възрастни, три пръста дебела и съчетаваща графика, художествена история, типография и калиграфия.
От 2015 г. насам е въведена категорията „Книги и семена”, насърчаваща издания с теми от земеделието, биоразнообразието, храната (нейното изобилие и недостиг), безопасността и кухнята. Тук победи „Голяма градина” на Жил Клемен, илюстрации Венсан Грав („Камбуракис”, Франция) – огромен албум със забавни, гъсти линейни илюстрации с различен акцент за дванайсетте месеца – гъбите, цветята, градинарят и пр. Книга, чиито рисунки могат да бъдат „четени” многократно.
За мен беше интересно да открия, че повечето от издателствата, печелещи въпросните награди, съвсем не са големи корпорации. Марта Ферейра от „Пато логико”, спечелили преди година-две наградата за нехудожествена литература с „Морето”, ми разказа, че собственикът е художник на много от техните заглавия (а автор на разкошната „Ако бях книга”, с която си тръгнах, е баща му). Издържали се основно от дизайн за големи компании. Ариана Скуилони от „А буен пасо” (късият списък за художествена литература) обясни, че й е трудно да се издържа от тази работа. А издателството на легендарния японски художник Кацуми Комагата „Уан строук” (един щрих, една мазка) дели малко място на общ щанд с други две в дъното на халето. Пазарните тенденции са едно, нещата, правени по любов, са друго. Полските „Две сестри” също нямаха свой щанд, ако и всяка втора книга да им беше с награда.
Заглавията, представени в издадения от Националния център за книгата каталог, наистина са конкурентни и интересни, може би точно защото се правят за малък пазар със свои правила. Много хубаво е направено тематичното разделение, което дава възможност за показване на различни аспекти от детската ни литература. Каталогът е полезен не само като средство за продажба на права; той създава някакъв вид памет, а и помага на хората, работещи в тази област, да се ориентират къде са, с кого са сродни, накъде вървят. На самата книжна индустрия – да си припомни, че не е само пазар и че това се вижда и носи и някакво друго признание.
Събирането на книгите в каталога им дава допълнителна представителност, а и самият той е много добре направен. Жалко, че нямаха физическо присъствие именно като официална селекция на национален павилион (издателските асоциации са друго нещо). Може би в бъдеще – имаме чудесни нови дизайнери (Практрик, FUNKT и др.), в сътрудничество с интересен художник, би могло да се получи страхотно. Защото българската детска книга през последните десет години преживява нов възход – и го заслужава.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”