Български  |  English

Относно последното обновяване на държавата

Във времена, когато централизираният
осведомителен и развлекателен поток, който досегашните медии изливат
върху гражданина, е на път да бъде сменен с персонализирано информиране
и развлечение, ние в България все още спорим върху статута на
националните радио и телевизия. Държавни или обществени.

Миналата седмица в печата се появи мнението да се забрани рекламата;
в резултат на което БНТ и БНР ще се свият (от само себе си) до
полагащите им се (предполага се) 5-10% аудитория и по този начин
ще се освободи място за частните канали. Мнението бе изказано
от човек, който години наред, имайки достъп до наистина много
читатели, убеждаваше, че медийни закони в България са въобще излишни,
защото нямало такива закони в САЩ, и че в САЩ също така нямало
такова животно като обществена телевизия. Читателите вярваха.
Откъде да знаят, че в САЩ обществена телевизия има. Откъде да
знаят, че дори и да няма медийни закони, прецедентното англосаксонско
право е натрупало казуси, които определят съществуването на медиите
дори по-строго, отколкото може да го направи един закон.

Както и да е. Спекулациите при цитирането на чужди примери в спора
за държавни или обществени медии са на всяка крачка. Например:
държавата не можела да поддържа обществена медиа, това го нямало
никъде. Но в Полша е точно така - единственият акционер на Обществената
телевизия е държавата.

Или: предлаганият за ръководно тяло на обществените медии Национален
съвет щял да представлява "много по-частен и по-користен
интерес", отколкото парламента. Абсолютно се забравя при
това, че един такъв съвет, избран от различни обществени групи
(и то не по пропорционална система) и чиято сменяемост във времето
би била осигурена, както това е в случая с Конституционния съд,
би осигурил всъщност равнопоставеност на интересите и приемственост
в работата на националните медии, каквато моментният вот по партийни
листи никога не може да осигури. Това поне в България е ясно от
1990 година, когато ентусиазирани, журналистите поискаха парламентът
да решава съдбата на радиото и телевизията - и много скоро след
това разбраха как на мястото на Политбюро са си вкарали друг вълк
в кошарата.

Мисля, че в основата на спекулациите и на не особено високото
качество на спора е простото неразбиране на това що е държава
и що е общество и какви са връзките между тях.

Не съм аз човекът, който ще изнася лекции по темата. Искам само
да напомня някои неща. Че държавата е инструмент на насилие, знаем.
Това, което по-трудно си представяме, е, че този инструмент си
го създава обществото, за да бъде то защитавано отвън и отвътре,
за да бъде държано в някакво структурирано състояние. Обществото
периодично обновява инструмента си (т.е. държавните институции)
чрез избори, защото самото то е в постоянно развитие. В момента,
в който държавните институции (по една или друга причина, външна
или вътрешна) престанат да се обновяват, те се втвърдяват в една
постоянна форма на репресия и структури и тогава обществото престава
да се развива, то атрофира - а след време и държавата също. Примерите
в този век са в изобилие. И са блестящи.

Обществото поражда държавата, а не обратно. Обществото обновява
държавата, а не обратно. Раждането и борбата на идеи и интереси
в обществото прави от него двигателят на развитието и това е постулат
на всяка демокрация.

От тази гледна точка идеята, че БНР и БНТ трябва да бъдат държавни
медии, е просто опасна. Не само за обществото, а и за самата държава.
За да се развива нормално едно съвременно общество (и за да може
да обновява своята държава), от изключителна важност е борбата
на идеи и интереси в него да бъде публично достояние, да бъде
прозрачна. Т.е. абсолютно необходимо е място, където тези идеи
и интереси да бъдат изявявани - и при съвременните условия в България
това място не може да бъде друго освен националните медии.

Направете тези медии обществени - и данъкоплатецът, и цялото общество
ще разберат, че последното обновяване на държавата им е дало възможност
техните интереси и идеи да бъдат обявени публично, че с последния
си вот са постигнали обновяване на държавата.

Направете тези медии държавни - и споменът за старите структури
и недостъпност на тези медии ще постави под съмнение последния
вот. С което ще постави под съмнение и днешната държава.

И ще попречи на развитието й.

Та, моля да помислим за бъдещето си - нашето, на държавата ни,
на обществото ни, когато поставяме под въпрос необходимостта от
обществена телевизия и радио.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”