Български  |  English

Бродски, обект на възхита

 

„Бродски не е поет“ („Бродский не поэт“), документален, 2015, Русия, 100 минути, режисьор Иля Белов, продуцент Мария Коиро, сценаристи: Антон Желнов, Николай Картозия; оператор Рафаел Булатов, музика: Дмитрий Селипанов, Николай Картозия.
Награди: „ТЭФИ“ за документален филм.
Показан на фестивала MasterofArt.
Гледала съм и други документални филми за великия руски поет и есеист Йосиф Бродски (1940-1996), но този е направо смайващ с ракурса към него и обема на информацията. Заснет е в 1 Канал по случай 20-годишнината от кончината на Нобеловия лауреат.
В началото набързо се изреждат ленинградските места (с паметни знаци) на живота и репресиите срещу Бродски: училището, откъдето бяга заради марксизма-ленинизма, домът на родителите, психиатричната клиника, където през 1964 е натикан като „тунеядец”, бившият заводски клуб на „Фонтанка”, където е процесът срещу него и е отсъдено принудителното му напускане на СССР. Нещо повече – в кадър говорят и двама от враговете му, единият от които произнася фразата „според мен Бродски не е голям поет”, дала и заглавието на филма. И след като заминава през 1972 от Съветския съюз, той никога повече на вижда родителите си и родната земя.
Същностната част на филма е посветена на неговото живеене и преподаване в САЩ, на купона в Ню Йорк как пее „Очи черные” или беседва с приятеля си Михаил Баришников, на пътуванията му до Италия (Венеция и Рим), Швеция... Във филма виждаме фотоси и живия Бродски с неизменната цигара в архивни кадри, запечатали нечовешката му харизма, доста от които се показват за първи път. Силно въздействат и откъсите от две негови речи: университетска и Нобеловата. И още – как Бродски рецитира „Я вас любил: любовь, еще быть может, в душе моей угасла не совсем...” на Пушкин! Въпреки че се заселва в самостоятелна къща в Ан Арбър, за да има място за родителите му, на тях не им е съдено да отидат там – ничий американски авторитет не може да прекърши съветския инат. За Бродски говорят негови колеги и студенти, приятелки и любими, приятели и изследователи. От множеството различни гледни точки към характера му и особения му преподавателски метод пред зрителя се извайва портретът на невероятна по мащаба си фигура със сложен нрав. Неслучайно за мен внушението на филма е, че Бродски е много повече от дисидент.
От всички жени, повечето от които говорят за него на руски, а някои се занимават и с руска литература, най-колоритна е все още красивата графиня Мария де Джулиани, която признава, че Бродски гледал нея, не Венеция. За първи път в кадър се появяват и римлянката Анелиза Алева, превърнала се във вестоносец за родителите му, както и американката Керъл Аншуц, която е трябвало да стане съпруга на Бродски, но разбрал, че го гонят от държавата, той я зарязал тутакси.
Двамата млади сценаристи Антон Желнов и Николай Картозия са зрителските гидове из важните места на Бродски, а акцентът върху Пушкин идва от дипломната работа на Желнов по журналистика в Московския университет. Важна е заслугата на режисьора Иля Белов за организацията на богатата мозайка и концептуалната конструкция на филма. Българската следа в него са древните цигари „Шипка” и мимолетната поява на Цветан Тодоров.
Въодушевлението от „Бродски не е поет” ме запрати към експеримента „Стая и половина или сантиментално пътешествие в родината” (2009) – игрален дебют на големия аниматор Андрей Хржановски. Построен в сложна поетична конструкция върху прозата на Бродски и архивен материал, анимация и игрално кино, а в основата е есето му „Стая и половина“ (1985), филмът пресъздава утопичното завръщане на поета в Петербург. Незабравимо преживяване.
Второто издание на фестивала MasterofArt обещава да е по-силно от първото. Повечето от досега изгледаните филми са прекрасни. Предстоят още. И прави впечатление, че публиката на прожекциите е съвсем различна от тази по другите кинофестивали - хората идват заради обектите на филмите. Чудесно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”