Български  |  English

Между консонанса и експеримента

 
Международен музикален фестивал за съвременна клавирна музика Пианисимо 2017
 
Двайсетото издание на фестивала завърши с бляскаво честване – на собствения си юбилей и на 70-ия рожден ден на създателката си, проф. Стела Димитрова-Майсторова. Изобилието на цветя, аплаузи, възторг, клавирни бравури беше естествено: фестивалът е единственият форум за съвременна музика у нас, който не само издържа в годините, но и задава сериозни проекции за дълъг живот. Това е осъществената мечта на Стела. Тя заслужава адмирации и затова, че в дългогодишната си дейност като изпълнител и педагог даде бъдеще на множество съвременни творби, провокира създаването на десетки нови, запали за каузата на съвременното клавирно творчество поколения млади изпълнители.
 
На заключителния концерт се представиха млади, но и вече утвърдени имена, всички минали през школата на Стела Димитрова: Камелия Миладинова, Иван Павлов, Дария Йовчева, Александра Радулова, Надежда Цанова, Маргарита Илиева, Румен Трайков. С програма, в която, вероятно поради тържествеността на събитието, доминираше звуковата бравура, агресията на виртуозността в гамата на фортисимото, неустоимото младежко желание за по-бързо, по-силно, по-ефектно, понякога за сметка на красотата на клавирния звук. Дори чувствителният Румен Трайков пренебрегна омайната игра на тембри пред мощната звукова маса в Четирите етюда на Месиен - този цар на звуковия колорит. Поредица от наградени в различни години творби от Парижкия конкурс „От Бах до джаз“, изпълнени на концерта, показа тенденции в развитието на съвременното клавирно изкуство: усложнена фактура, пристрастие към все по-впечатляваща виртуозност, образност, вдъхновена от различни представи или от други изкуства (Бернхард Гандер се е вдъхновил от образа на Спайдърмен),от джаза; използване на класическа структура по-скоро като средство за изследване на различни времеви и темброви взаимоотношения (Ана Крстайич, Сюита за пиано).
Единствената пиеса от този конкурс, която навлиза в друга образност и която клони към все по-често срещаната тенденция за връщане на консонантността, беше от Андреа Границио - "Три концентрични кръга във водата", трета награда от 2015 г. – красива, изтънчена музика, която навява спомен за импресионизма, но в разгръщането на материала си следва принципи на джазова импровизация; и която задължително иска по-"любовно" пипане на клавиатурата, за да се усети финесът на неуловимото. Истински виртуозни подвизи проявиха Надежда Цанова, Маргарита Илиева, за да постигнат играта на джаз и причудлива образност в пиесите на Кенет Лим, Роджър Бигс, Марко Молтени.
Ако погледнем развитието на фестивала като чисто звуково протичане, динамичният ураган на последния концерт се откроява като кулминация на фона на благоприличието на първия концерт – на двете шведки Аннастина Малм, (мецо)сопран с повече от скромни, но добре използвани гласови възможности, и Анна Кристенсон, отлична пианистка. Концертът остави приятно впечатление на домашно музициране, загатвайки една скромна картина на развитието на шведската съвременна музика. Началото беше цикълът на Дебюси „Песни на Билитис“ – не случайно: шведската музика, която дълго е била под влияние на късния немски романтизъм, в един момент се сблъсква с Дебюси, когото посреща отрицателно. Впоследствие чувствата се променят, получава се интерференция и, ето, шведската модерна музика по един приятен начин, оттласната от Дебюси, съчетава изтънчеността на импресионизма с разни други влияния, в това число и на народната музика. Слушахме музика от поколението класици на съвременността – Нюстрьом, Сигурд фон Кох, Мусес Пергамент – последният е интересен и с екзотично еврейско влияние, което е обагрило музиката му с нотки на безутешност. Имаше музика и от сегашното поколение: Рей Мунаката, Катарина Лейман, Андреа Тароди – изтъкана от въображаеми образи в импресионистични багри, почерпени от непосредствени изживявания и впечатления ("Сияйна скулптура на вечерта" от Рей Мунаката – прекрасно изпълнение на пианистката, Вечерни песни от Андреа Тароди, композиторка с цветово усещане за тоновете). Уважение буди амбицията на шведското дуо да представя и автори, които се считат за второстепенни, и така да изгражда цялостен образ на отечествената си култура.
От поредицата творби от конкурса „От Бах до джаз“ за мен най-интересна (и поради прекрасното авторско изпълнение) беше пиесата „Будилник“ – джаз етюд за соло пиано от Ангел Николов. Той е чудесен импровизатор, а кратката тема-формула веднага поражда тръпка и тласък за бурната фантазия на автора. Тази пиеса прозвуча в концерта „Посветено на Пианисимо“, в който бяха представени творби от неколцина български композитори, част от които живеят извън България и чието творчество отдавна е завоювало терени в различни точки на света. Сред останалите програми на фестивала българската вечер се открояваше не само с многообразие на колоритни идеи, но преди всичко с деликатност и художествена мяра и... с почтеност: професионално и етично отношение към музиката, нищо прекалено и натрапчиво. "Лакримоза" на Александра Карастоянова-Херментин и "Оцелелите мостове на любовта" от Албена Петрович Врачанска са вдъхновени от картини на Орлин Атанасов и двете са решени оригинално; Врачанска използва деликатно допълнителни тембри - дайре и тибетска пееща купа. В "Две пространствени студии за двама пианисти и там-там" Константин Илиевски развива представата си за преплитане на пространство-време; "Токата на Касандра" от Пенка Кунева, вдъхновена от минимализма на Стив Райх, е много емоционална, изтъкана от ефирност и темперамент, но чужда на съблазънта на токатните бравури. С „Modetudes” Добринка Табакова си е поставила скромната цел да запознае изпълнители и слушатели с най-старата ладова организация по нашите земи. Без импровизации и сложна образност - единствено на базата на естествените тонови редици. Получил се е резултат, красив в своята простота и непретенциозност.
„Пианисимо” 2017 очерта две тенденции - тежненията към консонантността, към естествената природа на музикалния звук - освен в пиесата на Андреа Границио на заключителния концерт, в творбите от концерта "Посветено на...", в много изразителната пиеса на Юп Франсенс "Зимно дете" в концерта на холандеца Ралф ван Раат, в шведската вечер. От друга страна, любопитството към „изследването“, към откритието, необичайното, експеримента присъства не само в пиесите на по-младото поколение и не винаги съпроводено с фортисимо.
Трима блестящи пианисти - познати от други издания на фестивала, представиха свои национални школи в съвременния пианизъм: унгарецът Габор Чалог, полякинята Магдалена Лисак и холандецът Ралф ван Раат.
Габор Чалог беше избрал двамата световни класици на съвременната музика: Барток и Кодай. Предшествани от представител на унгарската съвременност: Адам Кондор. В бележките към пиесата си “Нарастващо течение“ Кондор обяснява отказа си от определена форма. Пиесата му се ражда, така да се каже, от случайните натрупвания като речен нанос, които пораждат нови развития. Не усетих наносите, но, за сметка на това, случайните натрупвания (тонове) имаха заслугата да покажат прекрасно балансирания и обагрен тон на пианиста. С който той по-нататък изгради впечатляваща програма от модерната класика на Кодай и Барток. Двамата са съвсем различни, въпреки че тръгват като изследвачи на фолклора от сходни позиции, но извличат от него различна художествена образност. От безутешните фолклорни мотиви на унгарската старина Кодай е изградил покъртителни по въздействие и мащаб форми. Чалог насища със звук и драма Седемте пиеси оп.11. Притежава изключителна темброва и динамична палитра, забележителна техника, впечатляващо звънтящо стакато. Дълбоко усеща драматизма на Кодай и пъстрия, многообразен свят на Барток. Колко различно - като звук и темперамент - прозвучаха ярките образи от Багателите оп. 6, Шестте танца в български ритми - в които витае духът на фолклора, без той да присъства пряко; и тази тънка разлика Чалог е постигнал перфектно. А завладяващите варваризми и мистика в сюитата „На открито” оставиха публиката без дъх.
Магдалена Лисак и Ралф ван Раат, както и двойката от Швеция, са избрали модела на въвеждане в националните си култури, следвайки историческо развитие в музиката на ХХ век: за Полша това е класиката на съвременността - Гурецки (Четири прелюда оп.1) -стриктно спазване на класическия модел; Кишелевски третира формата (Сюита - 1955 г.) значително по-артистично, заиграва се с нея. Новата музика - така, както я представи Лисак, е пъстра гама от образи, форми, игра, театър, пародия. Националната икона - Шопен, е сред героите на поредицата "Магдаленки", сътворена специално за Магдалена Лисак от Ришард Габриш - "Ръкавицата на Фредерик" беше чаровно изиграна от пианистката. Лисак има блестяща клавирна техника и музикална чувствителност и в пиесите, съставящи частта от концерта й, посветен на съвременната полска музика, чухме различни образи, тънко индивидуализирани. Екзотиката на пиесата на Йоланта Здехликевич-Рецлик "В полунощ в градината на Рьоанджи на остров Киото", посветена на вдъхновителя Кейдж - с много нежно и внимателно вкарване на няколко допълнителни тембъра; "Орфей и Евридика" - творба, изградена върху резкия контраст между мрака и светлината, пресъздаден от Дариуш Пшибилски. От друга страна, Соната Post-Neo на Артур Чешлак за лява ръка - също блестящо изпълнена, не ми даде нищо друго, освен възхитата от впечатляващата техника на Лисак.
Концертът на Ралф ван Раат положително ще остане в историята на фестивала. Той притежава всички качества на блестящ пианист: брилянтна техника, съвършена фраза, артикулация, красив, тембрист тон... Но освен това - необуздан щастлив темперамент, жажда да свири и обяснява, да предаде на слушателите цялата си страст, насладата, която той изпитва. Концертът му беше и прекрасна лектория, в която той разказваше и свиреше националната музика, обясняваше я с особеностите на жизнеността на холандците - търговска нация, която живо се интересува от всичко, попива всякакви влияния и поражда такива... Класика, джаз, поп музика, минимализъм, 12-тонова система, различни влияния - това е калейдоскопът, сред който се разгръща съвременната клавирна музика на Холандия - поне така, както ни я представи ван Раат. Той изсвири наизуст 9 творби с немислимо трудна фактура, с различно излъчване, стилистика, естетика. От пиесите на Луи Андрисен - "Картина на Моро" е писана в минималистичен стил, нещо като фин музикален поантилизъм. Другите му пиеси са повлияни от филмовата музика - 2 от тях бяха изпълнени заедно с Камелия Миладинова. Попмузиката и джазът са повлияли силно Тео Лувенди - той е започнал кариерата си като джаз пианист, импровизациите му били толкова сложни, че е трябвало да бъдат записвани. Това преплитане на импровизацията с писания текст с придържане към класическите норми е довело до невероятен резултат - и в двете пиеси на Лувенди ван Раат влиза незабелязано в ролята на импровизатор, с чувствителен подход към тази музика. Рамката на концерта направиха две произведения, в които пианото пресъздава камбанния звън - така характерна за холандския град атмосфера, както с увлечение разказа и изсвири Ралф ван Раат: Андрис ван Росем – „Камбани” - със спокойното величие на музиката на камбаните и - финалната рамка - отново камбани, този път за 4 ръце (с Камелия Миладинова) от натурализираната холандка с американски корен Ванеса Лан - творба, в която звъни и нова духовност, нещо ритуално - може би будистко, както го тълкува ван Раат.
В програмата на „Абсолют трио” (Стефка Перифанова, Бетина Болер и Юдит Герстер) интересна и "изпипана" съвършено от трите дами беше пиесата "Опус 2016" от швейцареца Филип Расин. Своеобразна биографична поредица от фрагменти, свързани с впечатления и преживявания на композитора през изминалата 2016 г. Забавно и темпераментно музикално приключение, описано от чувствителен творец с въображение и преразказано с много финес и усет за миниатюрата - това е поредица от съвсем кратки картинки, някои от които с колоритни заглавия: „Акробатично алегро”, „Вкаменено”, „Облаци” и пр. Още една швейцарска и две американски творби (от Чик Кърия и Чарлз Айвз) свириха дамите от „Абсолют”. (Чудя се кога ли ще зазвучи в техен проект и българска творба. Поне когато гостуват в България.)
„Пианисимо” 2017 предложи голямо разнообразие на почерци, търсения - от неизчерпаемото любопитство към формата и възможностите й в различни трансформации, през тоталното разчупване и опит за преодоляване на каквато и да било формална или предметна конкретика до все по-ясни тежнения към консонантната звучност. И порив да се освободят от жанрова зависимост - чрез влияния на джаз и поп музиката, например. Обвързаност с високия професионализъм на изпълнителите и желание той да доминира - създаване на почти неизпълняеми произведения с безпределно сложни фактури. И понеже е Пианисимо, т.е. в заглавието фигурира отношението към звуковия финес, тук разграниченията бяха ярко контрастни: агресивен подход към клавиатурата, който уж да открои бравурност и виртуозитет в пиесата. (Дуото Мария Мартинова и Сирил Гарак, които представиха многообещаваща програма, всъщност я подчиниха на личното си танго-амплоа. Едва ли обаче страстта на тангото е свързана само с небрежно артикулиране, силен и некултивиран звук, разхвърляни рубати и пр.) От другата страна - чувствително отношение към звука и търсене на различни тембри като характеристики и средства за изказ. В това отношение заслужават внимание българският концерт (в самите произведения беше заложена такава роля на тона), джаз концертът, където всяка линия, импровизация, тембър беше с мярка преценена, тембрите, доколкото се преплитаха, бяха абсолютно толерантни към следваща линия или импровизация. И богато нюансираното свирене на тримата пианисти - от Холандия, Полша и Унгария, както и музицирането на шведската двойка.
Юбилейният фестивал „Пианисимо” остана отворен: финалът му ще е през октомври - тогава ще чуем премиера на Концерт за две пиана и оркестър от Георги Арнаудов - тази година той също е юбиляр. Дали това първо участие на оркестър ще промени насоката му?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”